The fabulous false door of Mehu in his mastaba at Saqqara / Фалшивата врата на Меху в мастабата му в Саккара

 ИЛИЯЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

The fabulous false door of Mehu in his mastaba at Saqqara. Mehu was the vizier and chief justice during the reign of Pepi I in the sixth dynasty. The false door was the point in the tomb at which the "ka" (soul) of the deceased would consume the offerings which family members would leave in the offering chapel of the tomb. The central panel of the false door shows Mehu enjoying the offerings left for him. The tall objects on the offering table are loaves of bread. The hieroglyphic text above the offering table lists all the different types of offerings he expects. The two columns of text on each side of the central panel contain parallel "offering formulas" to Anubis and Osiris. 

Фалшивата врата на Меху в мастабата му в Саккара. Меху е бил везир и върховен съдия по време на управлението на Пепи I в шестата династия. Фалшивата врата е била точката в гробницата, където „ка“ (душата) на починалия е консумирала приношенията, които членовете на семейството са оставяли в параклиса за приношения на гробницата. Централният панел на фалшивата врата показва Меху, наслаждаващ се на приношенията, оставени за него. Високите предмети на масата за приношения са хляб. Йероглифният текст над масата за приношения изброява всички различни видове приношения, които той очаква. Двете колони с текст от всяка страна на централния панел съдържат паралелни „формули за приношения“ на Анубис и Озирис.

В осмата година от царуването на Пепи I — време, в което Мемфис трепереше от административна треска, а номарсите по поречието на Нил вече превръщаха провинциите си в частни феодални владения — мастабата на Меху в Саккара миришеше на пресен червен охър, стрит малахит и неизбежност.

Меху бе везир, върховен съдия и пазител на царския печат. Той бе мъж с онзи тип ум, който Балзак би описал с педантизма на парижки нотариус, описващ наследството на починал банкер: студен счетоводител на човешките грехове, който знаеше до последния дебена цената на всяка присъда, на всеки подкуп и на всеки кош със зърно в горноегипетските хамбари. Като върховен съдия той бе прекарвал десетилетия в залата на правосъдието, решавайки спорове за граници и наследства, ала сега издигаше своя собствена, последна съдебна палата — тази за вечността.

В тази сдържана, варовикова атмосфера централното място не бе отредено на божествено видение, а на един абсолютен архитектурен и метафизичен шифър: Фалшивата врата.

I. Архитектура на счетоводството (Балзаковският регистър)

За непросветения това бе просто сляп портал, изсечен и изрисуван върху стената на параклиса за приношения. Но за Меху това бе портата на трансакцията. Стендал би разпознал в нея най-висшата форма на пресметливост — мястото, където душата (Ка) на починалия преминаваше границата на плътта, за да консумира материализирания капитал на сродниците си.

На централния панел Меху бе изобразен седнал пред маса за приношения. Осанката му бе господарска, но в очите му липсваше мистицизъм — имаше само административно удовлетворение. Пред него, подредени във вертикален ритъм, се издигаха високите, продълговати предмети, които лаиците биха объркали с ритуални съдове. Това бе хляб. Царски, фино пресят пшеничен хляб, изпечен според канона.

Над масата йероглифният текст не съдържаше поетични молитви; той бе строг инвентарен списък. Меху не оставяше нищо на случайността или на добрата воля на бъдещите си потомци. Текстът описваше щателно:

• Хиляда къса хляб и хиляда кани бира;

• Водоплаващи птици, опечени върху дървени въглища;

• Внушителни бутове от младо говедо;

• Платна от най-фин горен лен за облекло на душата;

• Елегантно съхранени съдове с меденов прах и седемте свещени масла.

Това бе балзаковски договор, сключен между мъртвия сановник и живия свят — счетоводна книга, изсечена в камък, която задължаваше Жреците на Ка да изпълняват клаузите си под заплаха от божествен запор.

II. Фаталността на властта (Хуговският трагизъм)

Но под тази повърхностна уреденост тежеше сянката на онази мрачна, неизбежна съдба (Anankê), която Виктор Юго откриваше в кулите на Нотр Дам и в проклятието на коронованите глави.

Меху бе служил на Пепи I — владетел, чийто трон бе разтърсен от първия известен в историята дворцов заговор, организиран от самата му царица Амтеш. Везирът бе ръководил секретното разследване. Той бе виждал как най-близките до фараона хора се превръщат в предатели между два залеза. Той знаеше, че държавата е крехка черупка над бездна от хаос, а фалшивата врата бе единственият портал, който никой заговорник не можеше да разбие с бронзова кама.

Двете колони с йероглифен текст, рамкиращи централния панел от двете му страни, съдържаха паралелните формули за приношения (Хотеп-ди-нисут):

• Отляво — към Анубис, Властелина на свещената земя, пазителя на мумификацията и водача през тъмните коридори на подземното царство.

• Отдясно — към Озирис, Първия от западните, бога на възкресението, преминал през разчленяване и смърт, за да се въздигне като съдия на мъртвите.

Тези две колони бяха пиларите на неговата метафизична застраховка. Меху бе прекарал живота си в издаване на присъди, ала тук той се обръщаше към двамата абсолютни съдии, изисквайки правото си на вечен живот не като милост, а като законно заработена надница.

III. Семиотичният лабиринт (Мрежата на Умберто Еко)

Ако надникнем в структурния шифър на портала, както Еко би разглобил средновековен ръкопис, ще открием сложна семиотична система от три нива:

Елемент от фалшивата врата	Първично ниво (Буквално)	Второ ниво (Социално)	Трето ниво (Семиотичен шифър)
Централен панел	Меху яде пред масата	Висок социален статус и богатство	Трансформацията на материята в Дух (Ка)
Високият хляб	Храна за починалия	Контрол над житните ресурси	Символ на Маат (Реда) срещу глада (Хаоса)
Паралелните колони	Молитви към Анубис и Озирис	Легитимация пред институциите	Двойната роля на Времето (Преход и Вечност)
Сляпата врата	Каменна релефна ниша	Граница на параклиса	Мембрана между два свята, достъпна само за знака

Фалшивата врата бе портал без панти. Тя бе предназначена да остане затворена за физическото тяло на живите, но да бъде абсолютно пропусклива за знака, за името и за сянката. Меху не трябваше да преминава физически; неговото Ка прочиташе йероглифите над масата и чрез самия акт на прочитане хлябът, изрисуван на стената, се превръщаше в истински хляб в отвъдното. Словото създаваше материята.

IV. Психологическата пресметливост (Стендаловският финал)

В последния час преди гробницата да бъде запечатана, Меху — остарял, с тяло, белязано от тежестта на везирската верига — пристъпи в параклиса. Той протегна сухата си, бръчкава ръка и докосна червения охър върху фалшивата врата.

В този момент у него нямаше страх от смъртта, нито религиозен екстаз. Имаше единствено онази горчива, стендаловска яснота на аристократа, който знае, че светът е театър, а политическите съюзи са временно съглашение между хищници.

— Пепи може да притежава Египет — прошепна той на себе си, а гласът му кънтеше в сухия варовиков въздух, — но тук, пред тази врата, съдията съм аз. Моето име е изсечено на дълбочина три пръста в камъка. Дворците ще се срутят, царете ще бъдат забравени, но моята маса винаги ще бъде пълна.

Тялото му напусна параклиса, но неговият идеален двоен — неговото Ка — остана запечатано вътре.

Вратите на мастабата се затвориха. Мракът погълна багрите, йероглифите и масата с хляба. В пълната тишина на Саккарската пустиня фалшивата врата започна своята вечна работа: безмълвна, неподвижна и съвършена, тя стоеше на границата между два свята, пропускайки единствено сянката на везира, който продължаваше да консумира своето вечно правосъдие.

[ ЛЯВА КОЛОНА: АНУБИС ]                       [ ДЕСНА КОЛОНА: ОЗИРИС ]
  - Властелин на Свещената Земя                  - Първи от Западните (Мъртвите)
  - Пазител на некропола и мумификацията         - Бог на възкресението и повторния цъфтеж
  - Култът на Кем (Древната, пустинна вяра)      - Новата, народна сотериология
        |                                              |
        v                                              v
  (Гаранция за тялото и гробницата)             (Гаранция за душата и правата в Отвъдното)