Сцени са от гробницата на Мая в Саккара / Scenes are from the tomb of Maia at Saqqara

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

These scenes are from the tomb of Maia at Saqqara. Maia was Tutankhamun's wet-nurse and one of the scenes (partially gone, unfortunately) shows Maia with Tutankhamun on her lap. When I visited this tomb it had literally just (earlier that same day!) opened to the public; I don't know if any cleaning has been done in the tomb since I visited. Female tombs are not that common - this is the only one I'm aware of at Saqqara (in terms of the open tombs at the site, at least).

Тези сцени са от гробницата на Мая в Саккара. Мая е била дойка на Тутанкамон и една от сцените (частично изчезнала, за съжаление) показва Мая с Тутанкамон в скута си. Когато посетих тази гробница, тя буквално току-що (по-рано същия ден!) беше отворена за обществеността; не знам дали е извършвано някакво почистване в гробницата, откакто я посетих. Женските гробници не са толкова често срещани - това е единствената, за която знам в Саккара (поне що се отнася до отворените гробници на мястото).

I. Контекст и значение на паметника

Гробницата на Мая (Mn`t wrt n.t nb t3wy – „Велика кърмилница / дойка на Владетеля на Двете земни области“) е открита през 1996 г. от френската археологическа мисия под ръководството на проф. Ален Зиви (Alain Zivie). Разположена в скалистия клиф на Бубастейон в Саккара, гробницата е забележителен паметник от преходния период след религиозно-политическата реформа на Аменхотеп IV (Акхенатен).

Египтологическото значение на този обект се определя от няколко ключови фактора:

1. Рядкост на женските самостоятелни гробници в Саккара: За разлика от класическите гробници на придворни велможи (напр. Хоремхеб, Мая – ковчежникът, Мерира), самостоятелни частни гробници на жени с такъв мащаб и монументалност извън царското семейство са изключително редки в Мемфиския некропол.

2. Иконографско и историческо съобщение: Релефите документират пряката връзка между младия фараон Тутанкамон (първоначално Тутанкатон) и неговата възпитателка.

3. Хипотеза за кралския произход на Мая: Ален Зиви и редица съвременни изследователи издигат хипотезата, че „Мая“ всъщност е съкратено/галено име или титла на принцеса Меритатен – най-голямата дъщеря на Акхенатен и Нефертити и съответно полусестра на Тутанкамон.

II. Анализ на Изображение 1 (Релеф с прегръдката / Жертвената сцена)

1. Композиция и иконография

На изображението се вижда нисък/вдъбнат релеф (bas-relief / sunk relief), показващ висша женска фигура (Мая) в десен профил.

• Прическа и прикритие за глава: Монументалната перука е с фино гравирани плитки, характерни за аристокрацията от късната 18-а династия (стил Амарна/Пост-Амарна). Върху главата се издига конус от ароматизирана мас/помада (perfume cone), поставен върху цветя от лотос. Този конус символизира чистота, възраждане и трансформация в отвъдния свят (акх status).

• Жест и анатомичен паралелизъм: Фигурата държи в ръката си празничен букет / лотосов цвят, насочен към лицето на стоящата пред нея фигура (или самия фараон/божество). Жестът на докосване или доближаване до носа носи символиката на дјед / анх – вдишването на „дъха на живота“ (ṯ3w n ˁnḫ).

• Стилистични белези: Забелязват се характерните за изкуството от Амарна меки коремни линии, плавно моделирана шия, издължени бадемовидни очи и плътни устни.

2. Задният план и ерозията

В лявата част на релефа се виждат силно увредени фигури на носачи на приноси или коленичили почитатели (ḥsy.w). Ерозията и повърхностните повреди (включително следи от сажди от по-късното използване на гробницата през Птолемейско-Римския период като катакомба за котешки мумии) са ясно видими. Почистването и консервацията на тези повърхности разкриват фината резба върху мемфиския варовик.

III. Анализ на Изображение 2 (Коленичила фигура в адорация и йероглифен текст)

1. Иконография на коленичилата фигура

Изображението показва Мая, коленичила в поза на адорация (dw3 / молитва) с издигнати длани.

• Облекло: Носи фина плисирана ленена рокля от прозрачен тип, с широки ръкави – типично облекло за висшето общество от епохата на Новото царство.

• Перука: Тройно разпределена перука с диадема, завършваща с лотосов пъпка на челото.

• Задълбоченост на жестовете: Издигнатите ръце с отворени длани към йероглифния текст или към божеството (най-вероятно Озирис или Ра-Хорахти) означават приемане на благословия и вечно почитание.

2. Палеография и епиграфика (Йероглифен анализ)

Текстът е организиран в вертикални колони, оградени с разделителни линии:

• Титли и имена: В колоните ясно се разчитат епитети, свързани с царския двор. Сред тях са знаците за „Господарка“ (nbt), „Кърмилница“ (mn`t), както и епитети, свързани с „Тялото на Бога“ (ḥˁw n ṯr – визирайки самия живащ фараон като земен бог).

• Граматика и формула: Използвани са стандартни погребални формули ḥtp-dỉ-nsw (Жертва, която кралят дава) за осигуряване на „хляб, бира, волове, птици, алабастър и дрехи“ (t, ḥnq.t, k3.w, 3pd.w) за Ка (душата) на благородната Мая.

• Особеност: Формата на знаците показва преходния художествен канон – запазва се елегантността и пластичността на стила Амарна, но се връща традиционната религиозна ортодоксалност (споменаване на традиционните богове на отвъдното).

IV. Тълкуване на символиката и археологически заключения

1. Символика на кърменето и майчинството (Mn`t): В Древен Египет ролята на кралската дойка не е просто социална функция, а свещен религиозен акт. Чрез млякото си дойката предава божествена субстанция на бъдещия владетел. Изображението на фараона в скута на Мая го представя едновременно като дете и като владетел (той често е изписван с владетелски регалии – корона и урей – дори като малко дете). Това паралелира мита за Изида, кърмеща младия Хор (Harpocrates).

2. Социално-политически статут: Фактът, че Мая притежава монументална гробница в непосредствена близост до Мемфис (Саккара), подчертава изключителната ѝ власт и близост до кралското семейство по време на възстановяването на традицията след периода Амарна. Ако хипотезата за идентичността ѝ с Меритатен се потвърди напълно, това прави гробницата един от най-важните исторически документи за съдбата на Амарнското царско семейство.

3. Забележка относно състоянието: Тъмните патинови наслагвания и саждите по релефите (видими на снимките) са резултат от векове вторично използване на гробничния комплекс (вкл. натрупване на мумии на котки за култа към Бастет). Отварянето на гробницата за посетители е крайъгълен камък в представянето на паметниците от Новото царство в Саккара, а запазеността на фината резба под слоя вековен прах е доказателство за майсторството на мемфиските скулптори от 14 в. пр. Хр.

4. Введение и археологически контекст

   Гробницата на Мая, означена в научния регистър като ST 35, е открита през 1996 г. от Френската археологическа мисия в Бубастейона в Саккара (Mission Archéologique Française du Bubasteion - MAFB) под ръководството на Ален Зиви (Alain Zivie). Разположена в скалистия клиф, който през Птолемейския и Римския период е превърнат в некропол за котешки мумии, свързан с култа към богинята Бастет, гробницата представлява изключителен паметник от епохата след реформата в Амарна.

   Мая носи висшите титли:

   • Mn`t wrt n.t nb t3wy — „Велика кърмилница / дойка на Владетеля на Двете земни области“

   • šps.t n.t nsw — „Благородна дама на Краля“

   Тъй като независими, монументални скални гробници на жени без съпруг, изписан до тях като основен собственик, са изключително редки в Мемфиския некропол, ST 35 заема уникално място в египетската археология.

   II. Подробен иконографски и семиотичен анализ на релефите

   1. Изображение 1: Владетелят и неговата дойка (Жертвена сцена и кърмене)

   На първия релеф е представен нисък/вдъбнат релеф (bas-relief / sunk relief), изпълнен върху варовиковите стени на преддверието.

   • Иконография на Мая: Образът на Мая е изграден според естетическия канон от късната 18-а династия — период, в който стилистичните иновации от Амарна се сливат с традиционната мемфиска елегантност. Перуката е тройно разделена, с фино прорязани плитки. Върху нея е поставен конус от ароматизирана мас (perfume cone / unguent cone), увенчан с лотосов пъпка. В древноегипетската религиозна символика конусът не е просто украса, а магическо средство за регенериране, пречистване и преминаване в състояние на Акх (трансформиран, просветен дух).

   • Символика на лотоса и прегръдката: Мая държи лотосов цвят, доближен до носа на фараона (в съседната частично разрушена част от регистъра). Лотосът (Sšn) е първичният символ на сътворението, излизащ от праокеана Нун, и подразбира непрекъснатото прераждане на монарха. Жестът на вдишване на аромата от лотоса съответства на формулата за „вдишване на северния вятър“ (ṯ3w n ˁnḫ) — жизнения дъх, даряван от боговете.

   • Археологически дефекти: В лявата част на релефа се наблюдават значителни механични повреди и повърхностна ерозия, причинени както от роненето на варовика, така и от високата температура и саждите, генерирани от изгарянето на органика и мумии при преустройството на гробницата в котешки катакомби през I хил. пр. Хр.

   2. Изображение 2: Сцена на адорация (Dw3) и епиграфски анализ

   Втората сцена показва Мая в коленичила поза пред жертвения регистър или пред пантеона на боговете на отвъдното (Озирис, Анубис, Ра-Хорахти).

   • Поза и жестове: Фигурата е със сгънати крака и издигнати длани с отворени пръсти — класическият знак за адорация и прошение (Dw3). Тънкото, прозрачно плисирано ленено облекло подчертава високия ѝ социален статус.

   • Епиграфски текст: Текстът е изсечен във вертикални колони с фин вдъбнат релеф.

     • Палеографски се идентифицира традиционната заупокойна формула:

       ḥtp-dỉ-nsw Wsỉr nb Ḏdw nṯr ˁ3 nb 3bḏw dỉ.f prt-ḫrw t ḥnq.t k3.w 3pd.w...

       („Жертва, която кралят дава на Озирис, Владетел на Бузирис, Великия Бог, Владетел на Абидос, за да даде той жертвена храна: хляб, бира, волове, птици...“).

     • Текстът съдържа и личните титли на Мая, утвърждаващи нейната пряка физическа и духовна връзка с фараона: mn`t n.t nb t3wy („Кърмилница на Владетеля на Двете земни области“).

   III. Исторически и теории: Идентичността на Мая

   Една от най-дискутираните хипотези в съвременната египтология, лансирана от Ален Зиви, е че Мая всъщност е принцеса Меритатен — най-голямата дъщеря на Акхенатен и Нефертити.

   Аргументи в подкрепа на хипотезата:

   1. Името: „Мая“ е познато галено/съкратено име (hypocoristicon) през Новото царство, често използвано за женски имена, съдържащи елемента Aten или Merit.

   2. Анатомични и художествени паралели: В сцената, където Тутанкамон седи в скута на Мая, размерите и физическото представяне на двете фигури показват малка възрастова разлика, съответстваща на тази между полубрат и полусестра (Меритатен е била с около 6-8 години по-голяма от Тутанкамон).

   3. Царски регалии: В релефите от ST 35 Мая носи аксесоари и корони, които традиционно са резервирани за царски дъщери и съпруги.

   Ако тази теория е вярна, гробницата ST 35 представлява един от най-важните мостове между падането на периода Амарна и възстановяването на традицията в Мемфис под управлението на младия Тутанкамон.

   IV. Избрана специализирана библиография

   за по-нататъшни проучвания върху гробницата на Мая, релефите в Саккара и периода Амарна / Пост-Амарна:

   Монографии и основни публикации на обекта

   1. Zivie, Alain. La tombe de Maia, nourrice de Toutankhamon (Bubasteion I). Carrouge-Genève: Les Éditions du CTP, 2009.

      (Основната научна монография, съдържаща пълното заснети, епиграфски транскрипции и подробен анализ на гробница ST 35).

   2. Zivie, Alain. The Lost Tombs of Saqqara. Toulouse: Carousel Enterprises, 2007.

      (Обзорен труд за откритията на Френската мисия в Бубастейона).

   3. Zivie, Alain. "Pharaoh's Nurse, Tutankhamun's Sister?" Biblical Archaeology Review, Vol. 43, No. 2, 2017, pp. 28–35, 62.

   Иконография, роля на дойката и изкуство от периода Амарна/Пост-Амарна

   4. Roehrig, Catharine H. The Eighteenth Dynasty Titles Royal Nurse (mn't nsw) and Royal Tutor (mnj nsw). Ph.D. dissertation, University of California, Berkeley, 1990.

      (Фундаментално изследване върху институцията на кралските дойки в Новото царство).

   5. Freed, Rita E., Yvonne J. Markowitz, and Sue H. D'Auria (eds.). Pharaohs of the Sun: Akhenaten, Nefertiti, Tutankhamen. Boston: Museum of Fine Arts, 1999.

   6. Dodson, Aidan. Amarna Sunrise: Egypt from Golden Age to Age of Heresy. Cairo & New York: The American University in Cairo Press, 2014.

   7. Dodson, Aidan. Amarna Sunset: Nefertiti, Tutankhamun, Ay, Horemheb, and the Egyptian Counter-Reformation. Cairo & New York: The American University in Cairo Press, 2009.

   Некрополът Саккара и Бубастейонът

   8. Staring, Nico. "The Cultural Landscape of the Memphis Graveyard in the New Kingdom: A Spatial Approach." Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 100, 2014, pp. 221–245.

   9. Bárta, Miroslav. Sakkara in the Second Millennium B.C. Prague: Charles University in Prague, 2011.

   10. Gabolde, Marc. Toutankhamon. Paris: Pygmalion, 2015.