ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
This is a painted plaster cast of a relief from the temple of Beit el-Wali in Lower Nubia. This temple, unfortunately, now lies beneath the waters of Lake Nasser. This cast was made in 1825 by Joseph Bonomi and painted in watercolours with reference to the original.
The scene represents a military expedition by Ramesses II and the presentation of tribute from Nubia. On the left, Ramesses, followed by two of his sons, Amenherwenemef and Khaemwaset, charges against a group of Nubian bowmen. On the right, Ramesses is seated on a throne and receives the produce of Nubia presented by the viceroy of Nubia Amenemope (whose tomb in the Theban necropolis I've posted pictures from previously). These include bags of gold, gold rings, incense, elephant tusks, ebony logs, ostrich eggs and feathers, animal skins, bows, shields, fans and chairs, as well as a varied selection of live animals.
This wonderful plaster cast hangs on the wall of Room 65 (Sudan, Egypt and Nubia) of the British Museum.
Това е рисуван гипсов отлив на релеф от храма Бейт ел-Уали в Долна Нубия. За съжаление, този храм сега се намира под водите на езерото Насър. Този отлив е направен през 1825 г. от Джоузеф Бономи и е нарисуван с акварели, като се позовава на оригинала.
Сцената представя военна експедиция на Рамзес II и поднасянето на данък от Нубия. Отляво Рамзес, следван от двама от синовете си, Аменхервенемеф и Хаемвасет, атакува група нубийски стрелци с лък. Отдясно Рамзес е седнал на трон и получава продуктите на Нубия, представени от вицекраля на Нубия Аменемоп (чиято гробница в тиванския некропол съм публикувал снимки по-рано). Те включват торби със злато, златни пръстени, тамян, слонски бивни, абаносови трупи, щраусови яйца и пера, животински кожи, лъкове, щитове, ветрила и столове, както и разнообразен избор от живи животни.
Тази прекрасна гипсова отливка виси на стената на стая 65 (Судан, Египет и Нубия) на Британския музей.
Релефите от скалния храм в Бейт ел-Уали, поръчани в ранното царуване на Рамзес II (XIX династия), представляват важен извор за разбирането на рамсесидската кралска идеология, цариградската пропаганда и египетско-нубийските отношения през Новото царство. Цветовата реконструкция на Джоузеф Бономи от 1825 г., съхранявана в Британския музей (EA 910), има изключителна документална стойност, особено след заливането на оригиналния комплекс от езерото Насър при изграждането на Асуанската язовирна стена.
Композицията на южната стена от вестибюла (пронаоса) следва строга иконографска структура, разделена на два основни свята: военния хаос отляво и космическия ред (Маат) отдясно.
Идеологически и символен анализ
Победата над хаоса (исфет): Изобразяването на победата над нубийските племена не е просто историческа хроника, а ритуално препотвърждаване на фараонската роля за усмиряване на враговете. Рамзес II е представен като гарантиращ мировия ред чрез унищожаването на външните сили на хаоса. Участието на принцовете Аменхервенемеф и Хаемвасет подчертава приемствеността на династичната власт и трайността на държавния апарат.
Възстановяването на космическия ред (Маат): Седналият на трон Рамзес II в дясната част на композицията персонифицира божествения суверен, приемащ преклонението на външния свят. Тронната сцена е контекстуализирана чрез царските атрибути (короната, скиптрите и божествените картуши), утвърждаващи статуса му на земен представител на Амон-Ра.
Семантика на поднесения данък (ину): Процесията, предвождана от царския син на Куш (вицекраля Аменемоп), представлява трансформационен акт, при който суровите природни ресурси на юга се превръщат в структурирано богатство на Египетската империя.
Каталог на иконографските елементи
Екзотична фауна (живи животни): Жирафи, гепарди, лъвове, маймуни (павиани и верветки), газели и говеда с украсени рога. Тези животни символизират дивата, непокорена природа на Юга, опитомена и подчинена на египетския владетел.
Суровини и материали: Слонови бивни (аворий), абаносови трупи, злато под формата на пръстени и торби с пясък/прах, щраусови яйца и пера. Тези суровини подчертават икономическата зависимост и експлоатация на Нубия за задоволяване на луксозните и култoвите нужди на Египет.
Майсторски изработени предмети: Сгъваеми столове, ветрила от щраусови пера, щитове от животински кожи и лъкове. Тези предмети показват както нубийското занаятчийство, така и военния потенциал, преобразуван в трофеи.
Чрез синтеза между военното триумфиране и икономическото подчинение, релефът от Бейт ел-Уали функционира като визуално манифестиране на империалистическия дискурс на Новото царство, утвърждаващ идеята за абсолютния триумф на фараона над външния свят.
Царска пропаганда и космологичен ред: Семиотичен и иконографски анализ на нубийския релеф от Бейт ел-Уали (Британски музей, EA 91037)
Введение и историографски контекст
Оцветеният гипсов отлив, дело на Джоузеф Бономи от 1825 г. (понастоящем изложен в Галерия 65 на Британския музей), представлява един от най-важните извори за полихромията и пространствената програма на скалния храм (хем-сут) в Бейт ел-Уали (Долна Нубия). Съоръжението, изсечено в ранния период от царуването на Рамзес II (XIX династия, ок. 1279–1213 г. пр. Хр.) и посветено на Амон-Ра, Ре-Хорахти, Хнум и Анукет, е част от поредица монументи, предназначени да консолидират египетската власт южно от Първия праг.
След спасителната операция на ЮНЕСКО през 60-те години на XX в. и преместването на храма поради изграждането на Асуанската язовирна стена, оригиналните пигменти на открития двор са трайно загубени. Документалната стойност на акварелните отливки на Бономи се превръща в критичен първичен източник за реконструкцията на визуален дискурс, комбиниращ геополитика, теология и египетски етноцентризъм.
I. Архитектурна среда и наративна структура
Релефът от южната стена на двора (пронаоса) следва принципа на двурегистърното последователно делене и симетрична съпоставка. Композиционното пространство е организирано спрямо фундаменталната египетска дихотомия между Исфет (хаос, нестабилност, чуждоземие) и Маат (космически ред, справедливост, държавна хармония).
[ ЗАПАД / ЮГ: Вход към светилището ] [ ИЗТОК: Външен свят / Пустиня ]
+-------------------------------------------------------------------------------+
| ДЕСЕН СЕКТОР: ТРОННА СЦЕНА | ЛЯВ СЕКТОР: ВОЕННА ЕКСПЕДИЦИЯ|
| - Рамзес II седи в тронна ниша (Маат) | - Рамзес II на колесница |
| - Вицекралят Аменемоп и церемониална процесия | - Атака над нубийци (Исфет) |
| - Регистър 1: Благородни метали и занаят | - Принцове Аменхервенемеф |
| - Регистър 2: Жива фауна и растителни ресурси | и Хаемвасет |
+-------------------------------------------------------------------------------+
II. Иконографски и символен анализ
1. Тронната сцена и соларният суверенитет
В десния край на паното Рамзес II е изобразен седнал под пищно украсен балдахин, облечен в празничен плисиран ленен халат и носещ соларната корона с уреус. Формата на трона и архитектурната рамка го утвърждават като «Слънце на двете земни равнини», трансцендиращо човешкия си произход.
Зад или пред царя се намира царският син на Куш (вицекралят на Нубия) Аменемоп, който изпълнява ролята на медиатор между имперския център и подчинената периферия. Награждаването на Аменемоп със златни яки (уесех) за успешното събиране на данъка подчертава бюрократичния механизъм, чрез който Египет контролира Юга.
2. Семиотика на поднесените материали (ину)
Терминът ину (inw) в египетските текстове обозначава не просто „данък“ или „налог“, а престижни дарове, поднасяни на фараона като божествен господар. Изброяването и детайлното класифициране на ресурсите имат дълбок символен подтекст:
Злато и благородни суровини: Торбите със златен прах и тежките златни пръстени (небу) символизират плътта на боговете. Нубия (от египетското небу – злато) е основният източник на този метал за царския триаж и храмовите соларни култове.
Абанос и слонова кост: Трупите от абаносово дърво (хбени) и слонските бивни представляват символи на вечността, плътността и лукса. Те трансформират суровия природно-географски ландшафт на Субсахарска Африка в предмети за култова употреба във Вавилон, Тива и Мемфис.
Екзотична фауна:
Жирафът и гепардът: Символизират южните диви земи (Та-Сети). Въвеждането им в организирана процесия демонстрира способността на фараона да „опитоми“ дивото и да го вкара в рамките на космологичния ред.
Павианите и верветките: Свързани са със соларния култ (павианът като поздравяващ изгряващото слънце), но същевременно и с екзотиката на южните търговски пътища към земята Пунт.
Говеда с украсени рога: Представени с рога, приключващи с резбовани ръце в жест на преклонение (дуа), те са символ на изобилие, сакрална жертва и абсолютна подчиненост.
III. Политика на акултурация и визуален пропаганден дискурс
Изобразителният канон в Бейт ел-Уали изпълнява двойна функция:
Етнографска диференциация: Нубийците са изобразени с тъмна пигментация, къдрави перуки, леопардови кожи около кръста и специфични обеци. Този контраст с класическата червеникаво-кафява пигментация на египтяните визуализира етническата йерархия.
Идеологическо унищожение на Та-Сети: Отляво нубийците бягат в паника пред бойната колесница на Рамзес II. Динамиката на трошащите се лъкове и падащите тела контрастира със статичната, величествена поза на фараона отдясно. Сцената внушава на всеки нубийски чиновник или владетел, влизащ в храма, че неподчинението води до военен колапс, а лоялността – до интеграция в имперската стопанска система.
IV. Избрана академична библиография
Arnold, D. & Strudwick, N. (2003). The Encyclopaedia of Ancient Egyptian Architecture. London: I.B. Tauris.
Breasted, J. H. (1906). Ancient Records of Egypt: Historical Documents from the Earliest Times to the Persian Conquest, Vol. III (The Nineteenth Dynasty). Chicago: University of Chicago Press.
Desroches-Noblecourt, C. & Kuentz, C. (1968). Le petit temple de Abou Simbel (et Le temple de Bêt el-Wali). Cairo: Centre de documentation et d'études sur l'Ancienne Égypte.
Gaballa, G. A. (1976). Narrative in Egyptian Art. Mainz am Rhein: Philipp von Zabern.
Kitchen, K. A. (1996). Ramesside Inscriptions: Translated and Annotated. Notes and Comments, Vol. II: Ramesses II, Royal Inscriptions. Oxford: Blackwell.
Morkot, R. G. (2000). The Black Pharaohs: Egypt's Nubian Rulers. London: Rubicon Press.
O'Connor, D. & Fitzenreiter, M. (Eds.). (2003). Never Had the Like Been Seen: Egypt's Construction of Its Past. London: UCL Press.
Roeder, G. (1938). Der Felsentempel von Bet el-Wali. Service des Antiquités de l'Égypte. Cairo: Institut Français d'Archéologie Orientale.
Spalinger, A. J. (2005). War in Ancient Egypt: The New Kingdom. Oxford: Blackwell Publishing.
Няма коментари:
Публикуване на коментар