Стенна сцена от храма на Сети I в Гурна / Wall scene from the temple of Seti I at Gurn

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Wall scene from the temple of Seti I at Gurna. Ramesses offers two "nu" jars, used to make offerings of liquids such as milk or oil, to Knonsu. Khonsu wears a uraeus and holds the royal regalia - the crook and flail. 

Стенна сцена от храма на Сети I в Гурна. Рамзес предлага два буркана „nu“, използвани за принасяне на течности като мляко или масло, на Knonsu. Кхонсу носи уреус и държи кралските регалии - мошеника и плета.

Иконографски и литургичен анализ на ритуалната сцена от заупокойния храм на Сети I в Курна (Гурна)

Снетият от източния бряг на Тива релефен панел от заупокойния храм на Сети I (Qurneh / Gurna) в Западна Тива представя фундаментален епизод от дневния храмов литургичен цикъл от началото на XIX династия (Епохата на Рамесидите, ок. XIII в. пр.н.е.). Сцената съчетава богословските концепции за царската легитимация, филиалното богопочитание и преливането на сакрални течности.

I. Богословски и политически контекст

Храмът в Курна, известен в древността под името „Благословеният от сътворението в царството на Амон на запад от Тива“, е замислен от Сети I като заупокоен комплекс както за самия него, така и за неговия баща Рамзес I. Смъртта на Сети I оставя довършването и декорацията на храма на неговия син и наследник Рамзес II.

В контекста на Рамесидската пропаганда, изобразяването на Рамзес II, изпълняващ ритуали пред тебанското божество Хонсу (Ḫnsw – „Пътникът“), има двоен ефект:

1. Династична приемственост: Рамзес II потвърждава правото си върху трона, като действа като въплътен Хор, служещ на боговете от Тебанската триада (Амон, Мут и Хонсу).

2. Литургичен баланс: Подношението към Хонсу (лунното божество, син на Амон и Мут) балансира соларните аспекти на култа, като асоциира владетеля с непрекъснатия цикъл на съживяване и лунната регенерация.

II. Иконографска деконструкция на сцената

[ФАРАОН / РАМЗЕС II]                    [БОЖЕСТВО / ХОНСУ]
* Наведен / коленичил                 * Мумиформена ипостас
* Държи два съда "ну" (nw)             * Латформа на трона / стъпил върху Маат
* Ритуално преливане (вино/мляко)     * Кралски регалии: Хека (слон) и Нехеху (камшик)
* Носи царска диадема/ураеус          * Ураеус + Лунен диск с полумесец

1. Изображение на Рамзес II и съдовете Nu (nw)

Фараонът е представен в динамична ритуална поза, протягащ длан, в която държи два сферични съда ну (nw-jars):

• Семиотика на съда Nu: Съдовете ну са специализирани литургични съдове, предназначени изключително за поднасяне на течни дарове – вносно вино (jrp), мляко (jrṯt) или благовонни масла (mrḥt). Закръглената им форма символизира първичните води на Нун (Nwn) и водната плътност на сътворението.

• Свещеният жест (jn-nw): Жертването с два съда едновременно е актуално пресъздаване на поддържането на космоса. Подношението на течности обновява жизнените сили (kꜣ) на божеството, а в замяна то дарява на фараона „всички животи, стабилност и domination“ (ꜥnḫ ḏd w3s).

2. Ипостас на лунния бог Хонсу

Бог Хонсу е изобразен съгласно строгата мемфиско-тиванска иконографска конвенция:

• Мумиформен статус: Тялото му е плътно обвито в ленени повити, характерни за боговете с анагогичен и прераждащ характер (като Птах и Озирис), като от плътното покривало се подават само ръцете му.

• Кралски инсигнии: Хонсу държи кръстосани в ръцете си владетелските регалии – гегата (ḥqꜣ – овчарския тояга) и плета/камшика (nḫḫ3), комбинирани често със скиптъра Уас (w3s) и знака Анх (ꜥnḫ).

• Хералдика и корона: Главата е украсена с ураеус (wꜣḏyt) и слънчево-лунен комплекс – пълният лунен диск, поставен върху хоризонтален полумесец. Тъй като Хонсу е и божествено дете (ḥrd), в някои паралелни сцени той носи и страничната плитка на младостта.

III. Богословски смисъл на ритуала (Предложение за храна и напитки)

В структурата на дневната храмова служба (Daily Temple Ritual), изливането на течности от съдовете ну изпълнява очистителна и съживителна функция:

1. Млякото като божествена есенция: Ако съдовете съдържат мляко, то символизира майчинското мляко на Мут или Изида, с което Хонсу (и самият цар) се захранват, за да постигнат безсмъртие.

2. Виното като божествено опиение: Виното се асоциира с „окото на Хор“ (jr.t-Ḥrw) – изгубената и възстановена хармония. Даването на вино успокоява разгневените аспекти на божеството и възстановява свещения ред Маат.

IV. Заключение

Релефният панел от храма на Сети I в Курна е фин пример за релеф с висока художествена стойност от прехода между релефите в дълбочина (sunk relief) и ниския релеф (bas-relief), типичен за ранното управление на Рамесидите. Чрез прецизната симетрия на жестовете, надписите и символиката на съдовете ну, сцената фиксира вечния съюз между земния владетел и тиванските богове, гарантирайки стабилността на Египет.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Brand, Peter J. The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis. Brill: Leiden, 2000.

2. Brunner, Hellmut. Die südlichen Räume des Tempels von Luxor. Archäologische Veröffentlichungen 18. Mainz: Philipp von Zabern, 1977.

3. Cauville, Sylvie. Offerings to the Gods in Egyptian Temples. Leuven: Peeters, 2011.

4. Poo, Mu-chou. Wine and Wine Offerings in Ancient Egypt. London: Kegan Paul International, 1995.

5. Stadelmann, Rainer. Der Tempel Sethos' I. in Gurna. Erster Grabungsbericht. In: Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, Abteilung Kairo (MDAIK) 28, 1972, pp. 217–299.

Коридорът Вазари във Флоренция, Италия / Тhe Vasari corridor in Florence, Italy

 

Коридорът Вазари е дълъг повдигнат проход, който свързва Палацо Векио на Пиаца дела Синьория с Палацо Пити от другата страна на река Арно. Преминава през и покрай някои от най-важните забележителности на Флоренция, над Понте Векио и завършва в градините Боболи.

Проходът е проектиран и построен през 1564 г. от Джорджо Вазари (само за 6 месеца!), за да позволи на Козимо де Медичи и друг флорентински елит да се разхождат безопасно през града, от седалището на властта в Палацо Векио до личната им резиденция Палацо Пити .

Точно по това време магазините на Понте Векио – месарски магазини досега – ни отпратиха и бижутерите получиха място. По този начин благородниците нямаха лоши миризми, които се носеха горе!

Пасажът съдържа над 1000 картини, датиращи от 17-ти и 18-ти век, включително най-голямата и много важна колекция от автопортрети на някои от най-известните майстори на живописта от 16-ти до 20-ти век, включително Филипо Липи, Рембранд, Веласкес , Делакроа и Енсор.

Докато първите картини са закупени от семейство Медичи, след началото на колекцията семейството започва да получава картините като дарения от самите художници. Това продължава през вековете и в колекцията има още картини, които не са имали място за излагане.

Така беше до септември 2013 г., когато последната част от коридора беше реновирана и сега са изложени много автопортрети на по-съвременни художници.

Коридорът отваря отново в събота, 21 декември 2024 година.

The Vasari Corridor is a long, raised passageway that connects Palazzo Vecchio in Piazza della Signoria to Palazzo Pitti on the other side of the river Arno. It passes through and along some of Florence’s most important landmarks, over the Ponte Vecchio and ends up in the Boboli Gardens.

The passageway was designed and built in 1564 by Giorgio Vasari (in just 6 months!) to allow Cosimo de’ Medici and other Florentine elite to walk safely through the city, from the seat of power in Palazzo Vecchio to their private residence, Palazzo Pitti.

It was at this time that the shops on the Ponte Vecchio – butcher shops until now – we’re sent away and jewelers given the space. This way the nobility didn’t have bad smells wafting up to them above!

The passageway contains over 1000 paintings, dating from the 17th and 18th centuries, including the largest and very important collection of self-portraits by some of the most famous masters of painting from the 16th to the 20th century, including Filippo Lippi, Rembrandt, Velazquez, Delacroix and Ensor.

While the first paintings were bought by the Medici family, after the collection started, the family started receiving the paintings as donations from the painters themselves. This has continued over the centuries and there are more paintings in the collection that did not have space to be exposed.

That was the case until September 2013, when the last section of the corridor was renovated and many self-portraits of more contemporary artists are now on display.

The corridor reopens today, Saturday  December 21st,2024!

Джон Роналд Руел Толкин (John Ronald Reuel Tolkien )

 

John Ronald Reuel Tolkien (3 January 1892 – 2 September 1973) was an English writer and philologist. He was the author of the high fantasy works The Hobbit and The Lord of the Rings.

From 1925 to 1945, Tolkien was the Rawlinson and Bosworth Professor of Anglo-Saxon and a Fellow of Pembroke College, both at the University of Oxford. He then moved within the same university to become the Merton Professor of English Language and Literature and Fellow of Merton College, and held these positions from 1945 until his retirement in 1959. Tolkien was a close friend of C. S. Lewis, a co-member of the informal literary discussion group The Inklings. He was appointed a Commander of the Order of the British Empire by Queen Elizabeth II on 28 March 1972.

After Tolkien's death, his son Christopher published a series of works based on his father's extensive notes and unpublished manuscripts, including The Silmarillion. These, together with The Hobbit and The Lord of the Rings, form a connected body of tales, poems, fictional histories, invented languages, and literary essays about a fantasy world called Arda and, within it, Middle-earth. Between 1951 and 1955, Tolkien applied the term legendarium to the larger part of these writings.

While many other authors had published works of fantasy before Tolkien, the great success of The Hobbit and The Lord of the Rings led directly to a popular resurgence of the genre. As a result, he has been popularly identified as the "father" of modern fantasy literature—or, more precisely, of high fantasy, and is widely regarded as one of the most influential authors of all time.

Джон Роналд Руел Толкин (3 януари 1892 – 2 септември 1973) е английски писател и филолог. Той е автор на високофантастичните творби „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“. От 1925 до 1945 г. Толкин е професор по англосаксонски език на Роулинсън и Босуърт и сътрудник на Pembroke College, и двата в Оксфордския университет. След това се премества в същия университет, за да стане професор по английски език и литература в Мертън и сътрудник на колежа Мертън и заема тези позиции от 1945 г. до пенсионирането си през 1959 г. Толкин е бил близък приятел на К. С. Луис, съчлен на неформална литературна дискусионна група The Inklings. Той е назначен за командир на Ордена на Британската империя от кралица Елизабет II на 28 март 1972 г. След смъртта на Толкин синът му Кристофър публикува поредица от произведения, базирани на обширни бележки и непубликувани ръкописи на баща му, включително „Силмарилион“. Те, заедно с „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“, образуват свързано тяло от приказки, поеми, измислени истории, измислени езици и литературни есета за фантастичен свят, наречен Арда, и в него Средната земя. Между 1951 и 1955 г. Толкин прилага термина легендариум към по-голямата част от тези писания. Докато много други автори са публикували произведения на фентъзи преди Толкин, големият успех на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ доведе директно до популярно възраждане на жанра. В резултат на това той е популярно идентифициран като „бащата“ на съвременната фентъзи литература — или по-точно на високото фентъзи и е широко смятан за един от най-влиятелните автори на всички времена.

Hohensalzburg Castle, Salzburg, Austria

 Никола Бенин

ФИЛИП СИМИДОВ - Страница от "Дневник" (1918 г.)

 

"... Ний, поборниците-дейци, в миналото ковяхме тогашното бъдеще - сегашното настояще със свои собствени средства и сили. Зад нас тогаз 1867 до 1877 г. нямаше отникъде най-малката помощица и наопаки - отвсякъде бивахме презирани, гонени, хокани и ругани или експлоатирвани в чужбина (в Сърбия или Влахия"), а гонени като вълци вътре в България, ловени и запирани, клани и бесени като най-нищожни същества и готови бяхме да мрем и мряхме с песни на устата си, като първите християни в Рим, защо? За светлото бъдеще тогаз - днешното ни настояще, за светлейшия идеал: свободата на нашата мила и хубава бащина!...

... Зад нас тогаз нямаше нито финансово министерство да на улеснява с парични средства, нито министерство на външните работи да на защитава в странство - за таквиз беше народът ни все и вся, откогото събирахме помощи трудно наистина, но все пак се събираше. И тези, дадени от народа с кървава пот средства за нас бяха и са и днес чистая и пречистая светая светих и ги пазихме като зеницата на очите си, да са харчат за високата, високо неизмеримата свята и пресвята цел - освобождението ни от турците, днешните (за мой ли само срам?) наши съюзници, които ни локаха кръвчицата цели 500 (петстотин!) години и са готови да ни пилят и изпилят и днес, щом намерят малко от малко слабото ни място и време!...

А днес, седнали на готовата къща и трапеза, нашето чиновничество изобщо и интелигенция, в кой път върви и какво бъдеще кове и ще изкове за своите деца, които са бъдещата България? От какви святи идеали се въодушевляват те?

Кое ги занимава цял ден и цяла нощ и какъв е техният интимен говор, мисъл, разговор и стремеж? Вслушайте се и вслушвайте се, отговорът е с две само думи: идеалът, който ги е обладал и се е впил в мозъка на кокалите им и в цялата им нервна система е: п-р-о-т-е-к-т-о-р-а-т и г-р-а-б-е-ж!...

И този техен идеал е легнал биволски по всичките линии на управлението ни във всичките му ведомства, в гражданско и духовно отношение, във всичките корпорации и съсловия на гражданството по села и градища...

Ний, надминуваме вече по разкош турците, по жестокост и разврат - власите, по безнравственост - сърбите, по взятничество - всичките, по кражбите станахме безподобни, а по фалшиви спекули и измами - конкурирваме се с евреите. Злобни и отмъстителни, алчни за бързо забогатяване, ний държим своите облаги или интереси много по-ценни и високо, от тези на отечеството си!...

Днес, едва ли ще се намери между нас (може би с изключение на много нищожен процент) човек, особено между бюрократната ни "чиновническа интелигенция", който да е готов да служи честно, безкористно и вярно на родината си тъй, както ний й служехме.

Едва ли има младеж, който да се е вдал искрено на идеалите за България - всички до един йоще от училището захващат да мислят и мечтаят, как да се настанят за един охолен, безгрижен, лесен живот, в който да плуват между нимфи, да парадират в салони, в угощения, гуляи до самозабрава.

И не е ли жал, ако няма грам и грях в днешното растящо поколение, да кове своето бъдеще, да бъде гибелно при днешните му .... условия? Какво му липсва да изпълнява задълженията си честно и вярно, точно и редовно?

Липсва му добро възпитание и упътване от детството, липсвали са му и му липсват добри примери в дела и поведение от родители, попечители, учители и свещеници, от управници и разправници..."