петък, 28 август 2026 г.

Ленен сандък, открит в непокътнатата гробница на Ха и Мерит в Дейр ел-Медина / Linen storage chest found in the intact tomb of Kha and Merit at Deir el-Medina

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН






Linen storage chest found in the intact tomb of Kha and Merit at Deir el-Medina. The chest contained loincloths and other under-garments.
Kha supervised the workforce which constructed royal tombs during the reigns of Amenhotep II, Thutmose IV and Amenhotep III (c. 1425 – 1353 BC) in the mid-Eighteenth Dynasty. Of unknown background, he probably rose to his position through skill and was rewarded by at least one king. He and his wife Merit had three known children. Kha died in his 60s, while Merit died before him, seemingly unexpectedly, in her 20s or 30s. 
The undisturbed tomb, TT8, was discovered in February 1906 in excavations led by the Egyptologist Ernesto Schiaparelli on behalf of the Italian Archaeological Mission. The burial chamber contained over 400 items including carefully arranged stools and beds, neatly stacked storage chests of personal belongings, clothing and tools, tables piled with foods such as bread, meats and fruit, and the couple's two large wooden sarcophagi housing their mummies in coffins. All the grave goods are now displayed in the Egyptian Museum in Turin. 

Ленен сандък, открит в непокътнатата гробница на Ха и Мерит в Дейр ел-Медина. Сандъкът съдържал превръзки и други долни дрехи.
Ха е ръководил работната сила, която е строила царски гробници по време на управлението на Аменхотеп II, Тутмос IV и Аменхотеп III (ок. 1425 – 1353 г. пр.н.е.) в средата на Осемнадесета династия. С неизвестен произход, вероятно е достигнал позицията си благодарение на умения и е бил възнаграден от поне един цар. Той и съпругата му Мерит са имали три известни деца. Ха е починал на 60-годишна възраст, докато Мерит е починала преди него, привидно неочаквано, на 20 или 30 години.
Непокътнатата гробница, TT8, е открита през февруари 1906 г. при разкопки, ръководени от египтолога Ернесто Скиапарели от името на Италианската археологическа мисия. Гробната камера съдържала над 400 предмета, включително внимателно подредени табуретки и легла, спретнато подредени сандъци за съхранение на лични вещи, дрехи и инструменти, маси, отрупани с храни като хляб, месо и плодове, както и двата големи дървени саркофага на двойката, в които са били положени мумиите им в ковчези. Всички гробни дарове сега са изложени в Египетския музей в Торино.

Битова материализация на вечността: Археологически, иконографски и епиграфски анализ на ленения сандък от гробницата на Ха и Мерит (TT8)

I. Археологически контекст и откриване

Гробница TT8 (Theban Tomb 8), разположена в некропола Дейр ел-Медина (Западна Тива), представлява един от най-значимите и напълно запазени частни погребални ансамбли от епохата на Новото царство. Открита през февруари 1906 г. от Италианската археологическа мисия под ръководството на Ернесто Скиапарели (Ernesto Schiaparelli), гробната камера остава незасегната от древността до нейното разкриване. За разлика от повечето тивански гробници, скалният инвентар на TT8 е съхранен в първоначалната си подредба — над 400 артефакта, включващи мебелировка, сандъци, текстилни изделия, хранителни приношения, както и саркофазите на собствениците.

Собственикът на гробницата, Ха (Ḫˁ), заема ключовата административно-техническа длъжност „архитект“ и „ръководител на работите“ (jm-r3 k3t) в Дейр ел-Медина по време на царуването на Аменхотеп II, Тутмос IV и Аменхотеп III (ок. 1425–1353 г. пр.н.е., XVIII династия). С неизвестен социален произход, Ха издига статуса си благодарение на професионални умения, заслужавайки царско признание. Неговата съпруга, „стопанката на дома“ Мерит (Mr.t), умира преждевременно на възраст между 20 и 30 години, докато Ха достига около 60-годишна възраст.

Целият гробен инвентар от TT8 днес е интегриран в постоянната експозиция на Египетския музей в Торино (Museo Egizio, Torino).

II. Текстилен сандък: Конструкция и иконографски анализ

Изобразеният артефакт представлява полихромен дървен сандък за съхранение на текстил (ленени дрехи и превръзки), открит в гробната камера. Предната стена на сандъка е декорирана с рисувана сцена, рамкирана отгоре с фриз от стилизирани венчелистчета и фризови орнаменти (khekeru фриз), символизиращи сакралната граница на пространството.

┌─────────────────────────────────────────────────────────────────┐
│                    ИКОНОГРАФСКА КОМПОЗИЦИЯ                      │
└───────────────────────────────┬─────────────────────────────────┘
                                │
         ┌──────────────────────┴──────────────────────┐
         ▼                                             ▼
┌────────────────────────────────┐            ┌────────────────────────────────┐
│      ПОЧИТАЩИ (Вляво)          │            │       ПОЧИТАНИ (Вдясно)        │
│ • Дъщерята (принася аромат)    │            │ • Ха (главен архитект)         │
│ • Синът / Слугата (вее флагел) │ ──Олтар──► │ • Мерит (стопанка на дома)     │
│ • Практика: Жертвен ритуал     │            │ • Поза: Седящи на столове      │
└────────────────────────────────┘            └────────────────────────────────┘

1. Фигурите на почитаните (вдясно)

  • Ха: Седи отпред на стол с ниска облегалка и изваяни крака с форма на лъпски лапи. Облечен е в прозрачно ленено наметало върху бяла пола — типично облекло за висшите длъжностни лица през царуването на Аменхотеп III. Носи перука и яка уесех. В лявата си ръка държи сгъната ленена кърпа (символ на високия му статус).

  • Мерит: Седи зад съпруга си, прегърнала го през рамото и кръста в каноничен жест на брачна съпружеска преданност и вечна съвместност. Носи прилепнала бяла рокля (каласирис), тройна черна перука с диадема от цветя и парфюмен конус (конус от мазнина и аромати) върху главата.

2. Сцената на приношение (вляво)

Центърът на композицията е заети от висок единичен олтар/маса, отрупана с жертвени дарове: хлябове с различна форма, месни разфасовки, зеленчуци и пирамидални ароматизирани конуси.

  • Женската фигура (дъщерята): Изправена пред олтара, тя принася малък съд за миро/парфюм (ḥst съд) и маже/благославя даровете. Облечена е в плисирана прозрачна дреха, а на главата си носи лента с лотосов цвят.

  • Мъжката фигура (синът/прислужникът): Назад от нея стои мъжка фигура, облечена в къса пола, която вее ветрило от папирусов лист (wh) над олтара, за да поддържа въздуха свеж и да прогонва злите духове от жертвената храна.

III. Епиграфски текст и транслитерация

Над жертвената маса са изписани четири вертикални колони с йероглифен текст, изпълнен с черен пигмент върху светложълт основа. Текстът съдържа стандартната възпоменателна формула:

Plaintext
ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ:

1. ḥtp-dj-nsw Wsjr nb Ḏdw
2. nṯr ˁ3 nb 3bḏw
3. dj=f prt-ḫrw t ḥqt k3.w 3pd.w
4. n k3 n jm-r3 k3t Ḫˁ m3ˁ-ḫrw

ПРЕВОД:

"Дарове, които царят дава на Озирис, господар на Бузирис (Джеду),
великия бог, господар на Абидос:
да даде той възлияние и заупокойни дарове (prt-ḫrw) от хляб, бира, говеда и птици,
за Ка на ръководителя на работите Ха, оправдания (m3ˁ-ḫrw)."

IV. Значение за египтологичната наука

Сандъкът за дрехи от TT8 не е просто функционален предмет за съхранение на битов текстил, а култов микрокосмос. Чрез изписването на жертвената сцена върху външната му повърхност, самият съд придобива магическата способност вечно да осигурява храна, парфюми и ленени тъкани за душата (Ка) на Ха и Мерит в отвъдния свят (Дуат). Трудът на Ха в кралския некропол му осигурява не само материален просперитет приживе, но и едно от най-богатите битови свидетелства за частния живот през XVIII династия.

V. Библиография

  • Curto, Silvio. (1976). Storia del Museo Egizio di Torino. Torino: Centro Scientifico Torinese.

  • Del Vesco, Paolo & Poole, Federico. (2018). "Deir el-Medina in the Museo Egizio, Turin." In: Deir el-Medina through the Decades, pp. 97–114.

  • Schiaparelli, Ernesto. (1927). La tomba intatta dell'architetto Cha nella necropoli di Tebe (Relazioni sui lavori della Missione Archeologica Italiana in Egitto Anni 1902-1920, Vol. II). Torino: R. Museo di Antichità.

  • Vassilika, Eleni. (2010). The Tomb of Kha and Merit. Florence: Giunti Editore / Museo Egizio di Torino.

Няма коментари:

Публикуване на коментар