Stela of Bakenamun from the reign of Amenhotep III / Стела от Бакенамун от царуването на Аменхотеп III

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Painted limestone stela of Bakenamun from the reign of Amenhotep III. In the upper register, the deceased offers flowers to Osiris while his wife stands behind him, her hands raised in prayer. In the lower register, offerings are made to a couple called Huy and Henutnofret by four members of their family.

British Museum EA289.

Рисувана варовикова стела от Бакенамун от царуването на Аменхотеп III. В горния регистър починалият поднася цветя на Озирис, докато съпругата му стои зад него с ръце, вдигнати в молитва. В долния регистър са направени дарове на двойка на име Хюй и Хенутнофрет от четирима членове на семейството им.

Британски музей EA289.

Иконографска композиция и формален анализ

Архитектониката на стелата следва двурегистрова канонична схема, оформена с полукръгъл люнет в горната част, върху който е разположен вертикален йероглифен текст с формула за жертвоприношение (ḥtp-dỉ-nsw).

• Горен регистър (Божествена сфера и адорация):

  • Седнало божество: Вляво е изобразен Озирис, Господарят на Абидос, седящ върху кубичен трон с нисък гръб, поставен върху нисък подиум (mꜣꜥt). Божеството носи короната Атеф (Atef crown) с рога и перa, държи в кръстосаните си ръце владетелските атрибути — камшик (nekhakha) и гега (heka). Пред него е поставен жертвен жертвеник тип покачване с изливен съд и папирусова опора.

  • Адоранти: Починалият Бакенамун е изобразен в традиционна за епохата канонична поза, принасящ разцъфнали лотосови цветове и папирови стъбла към Озирис. Той е облечен в плисирана бела престилка (schenti), специфична за късната 18-та династия. Зад него стои съпругата му, с вдигнати две ръце в поза на адорация (dwꜣ), облечена в полупрозрачна плисирана рокля и с дълга перука, украсена с конусообразно блокче с ароматна мазнина.

• Долен регистър (Предци и семеен cult):

  • Приематели на даровете: Вляво, седящи на общ стол с лъвски крака, са представени родителите или родствениците на починалия — мъжът Хюй (Huy) и съпругата му Хенутнофрет (Henutnofret). Под трона им е изобразено малко дете/слуга в клекнала поза.

  • Процесия от дароносители: Четирима членове на семейството (двама мъже и две жени/деца, подредени по старшинство) пристъпват с дарове: лотосови цветове, съдове за либация и снопове. Структурата на фигурите показва стилистичните белези на изкуството от времето на Аменхотеп III — издължени пропорции, меки линии на лицето и внимателно детайлизиране на плисетата на дрехите.

• Базален регистър:

  • В най-долната част са разположени хоризонтални линии с йероглифен текст, съдържащ стандартната формула Hotep-di-nesu към Озирис и Анубис за осигуряване на „хляб, бира, говеждо и птиче месо, влакнеста тъкан и тамян“ за духа (Ка) на почитаемите лица.

Избрана библиография

1. Budge, E. A. Wallis (1909). A Guide to the Egyptian Galleries (Sculpture). London: Trustees of the British Museum, p. 142 (No. 511 / EA289).

2. James, T. G. H. (1970). Hieroglyphic Texts from Egyptian Stelae, etc., in the British Museum, Part 9. London: Trustees of the British Museum.

3. Robins, Gay (1997). The Art of Ancient Egypt. London: British Museum Press, pp. 122–148. (Относно стилистичните особености и канона при изобразяването на фигурите през царуването на Аменхотеп III).

4. Taylor, John H. (2001). Death and the Afterlife in Ancient Egypt. Chicago: University of Chicago Press.

5. Задълбочен египтологичен анализ, семиотика и иконографска интерпретация на стелата на Бакенамун (British Museum EA289)

   I. Архитектоника и космологична рамка

   Паметникът представлява класическа вотивна/погребална стела с заоблен горен край (arch-topped / rounded stela). Формата на стелата не е просто естетическо решение, а притежава дълбок космологичен символизъм:

   1. Люнетът (арката): Символизира небесния свод (път/пет) и купола на изгряващото слънце. Той маркира лиминалното пространство — границата между земния свят (та) и трансендентния ред (Дуат / отвъдното).

   2. Двурегистрова структура: Разделянето на сцените на два хоризонтални регистъра очертава строга онтологична йерархия:

      • Горен регистър (Божествено ниво): Сакралната сфера на боговете и тяхното пряко взаимодействие с душата на починалия (Ка).

      • Долен регистър (Земно/Семейно ниво): Социалната сфера, предците (Имахув) и приемствеността в култа към мъртвите (уебети).

   II. Иконографски символизъм и детайлен анализ на изображенията

   1. Горния регистър: Сакрална адорация и трансформация

   • Фигурата на Озирис (Wsjr):

     • Тронът: Озирис е изобразен седящ върху нисък кубичен трон, поставен върху плинтус с формата на йероглифа Маат ($\sqsubset\sqsupset$), което означава, че властта на бога на отвъдното се основава върху Вечния ред и Правдата.

     • Атрибутите: Короната Атеф (Atef), съставена от бялата корона на Горен Египет (Хеджет) и две щраусови пера (Маат), символизира абсолютния му суверенитет над мъртвите. Кръстосаните в гърдите гега (хекa) и камшик (нехаха) отразяват съответно пастирската закрила и царското наказание/власт.

     • Плътта и мумиформеният саван: Трапецовидната форма на тялото му под савана показва окончателната му трансформация в Ах (светещ дух), извън ограниченията на физическата материя.

   • Жертвеният олтар и либацията:

     • Между Бакенамун и Озирис е поставен тънък олтар тип „стоика“, върху който излива съд за вода/вино. Върху него е поставен разцъфнал лотос (Nymphaea caerulea).

     • Лотосът (Нефертем): Притежава ключова регенеративна функция. Тъй като лотосът се потапя под водата през нощта и се отваря отново при изгрев слънце, той служи като метафора за соларното прераждане и възкресението на починалия.

   • Бакенамун и съпругата му:

     • Бакенамун принася снопове от лотоси и папироси. Папирусът (вадж) символизира зеленината, младостта и непрекъснатия жизнен цикъл.

     • Жестът на съпругата (dwꜣ): Издигнатите напред и нагоре длани са каноничният жест за молитва, почитание и привличане на божествената благодат (Ка).

     • Конусът с ароматна мазнина (Unguent cone): Върху перуката на съпругата е изобразен конус от животинска мазнина, напоена с аромати (смирна, тамян). При топенето си по време на празненството мазнината символизира пречистване, божествено присъствие и изобилие.

   2. Долният регистър: Семейният култ и закрилата на предците

   • Двойката Хюй и Хенутнофрет:

     • Разположени вляво, седящи на общ стол. Използването на лъвски крака за стола е символ на висок социален статус и защита срещу хаоса (Исфет).

     • Прегънатата ръка: Мъжът (Хюй) държи ръката си върху гърдите — традиционен жест на достойнство, спокойствие и приемане на даровете.

   • Дароносителите (Семейният ритуал):

     • Четиримата дароносители пристъпват в строга йерархична последователност.

     • Те носят запалени факели/тамянници, лотоси и пирамидални хлябове (т-хедж).

     • Малкото дете под трона: Изобразяването на малко клекнало дете (с гола главичка или плитка на младостта) под стола на двойката подчертава идеята за приемствеността на поколенията. В древноегипетската концепция именно синът/наследникът (*семе) е длъжен да поддържа култа към предците.

   III. Епиграфски и текстови елементи

   Йероглифните надписи, разположени над фигурите и в основата на стелата, съдържат стандартната формула за жертвоприношение Ḥtp-dỉ-nsw („Подарък, който кралят дава“):

   $$\text{ḥtp dỉ nsw Wsjr nb Ḏdw nṯr ꜥꜣ nb Ꜥbḏw}$$

   „Жертвоприношение, което царят дава на Озирис, Господаря на Бузирис, Великия Бог, Господаря на Абидос...“

   • Функция на текста: В древноегипетската Magia (Хека), написаното име и текст притежават онтологична реалност. Ако физическите дарове на олтара престанат да бъдат носени от потомците, прочитането на текста от минувача или самият надпис magice съживява и осигурява „хляб, бира, говеждо, птиче месо, алабастър и тъкани“ за Ка на Бакенамун и неговото семейство.

   IV. Стилистични белези от епохата на Аменхотеп III

   Стелата BM EA289 носи маркантните белези на късното изкуство от 18-та династия (преди Амарнския период):

   1. Издължени пропорции: Тялото на женските фигури е с подчертано висока талия и фини крайници.

   2. Детайлност на драпериите: Плисираните прозрачни ленени дрехи са предадени с изключителна пластичност чрез плитки врязани линии.

   3. Сетивност и разкош: Наличието на пищни перуки, конуси с мазила, лотосови цветове и сложни съдове отразява материалния цъфтеж и хедонистичната естетика на Двора на Аменхотеп III („Великолепни“).