ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
The Tomb of Nakht (designated as TT52) is a private Theban Tomb located in the Sheikh 'Abd el-Qurna area on the West Bank of Luxor, Egypt. It belongs to Nakht, an 18th-Dynasty astronomer and scribe of Amun who lived during the reign of Pharaoh Thutmose IV (circa 1400 BC ). Nakht served as an "Astronomer of Amun" (or Observer of the Hours) and a scribe at the Karnak temple, studying the sun, moon, and stars to time religious rituals. His wife, Tawy, was a singer of Amun. Built in a traditional T-shape, the small non-royal tomb consists of a short entrance corridor, a broad main hall (offering chapel), a long inner hall, and a shrine niche that once held a statue of Nakht. The tomb is world-famous for its exceptionally bright, well-preserved wall paintings depicting daily life rather than just funerary rites. Artwork includes vibrant harvest and agricultural work, marsh-fowling and fishing, and a famous banquet scene featuring musicians playing lutes and harps alongside dancers.
Гробницата на Нахт (обозначена като TT52) е частна тиванска гробница, разположена в района на Шейх Абд ел-Курна на Западния бряг на Луксор, Египет. Тя принадлежи на Нахт, астроном и писар на Амон от 18-та династия, живял по време на управлението на фараон Тутмос IV (около 1400 г. пр.н.е.). Нахт е служил като „астроном на Амон“ (или наблюдател на часовете) и писар в храма в Карнак, изучавайки слънцето, луната и звездите, за да отмерва времето на религиозни ритуали. Съпругата му Тауи е била певица на Амон. Построена в традиционна Т-образна форма, малката нецарска гробница се състои от къс входен коридор, широка главна зала (с параклис за приношения), дълга вътрешна зала и ниша за светилище, в която някога е била поставена статуя на Нахт. Гробницата е световноизвестна с изключително ярките си, добре запазени стенописи, изобразяващи ежедневието, а не само погребални обреди. Произведенията на изкуството включват жизнена жътва и земеделска работа, лов на птици и риболов в блато, както и известна сцена на банкет с музиканти, свирещи на лютни и арфи, редом с танцьори.
Введение: Архитектурата на Вечността в Шейх Абд ел-Курна
Има една особена, почти сензитивна лудост в сухото пространство на Тиванския некропол. На Западния бряг на Луксор, там където скалите на Шейх Абд ел-Курна изгарят под неумолимото слънце на Горен Египет, пръстта е погълнала стотици животи, превръщайки ги в геометрия от подземни зали.
Гробницата TT52 — скромният последен дом на Нахт, астроном и писар на Амон от династията на Тутмос IV (около 1400 г. пр.н.е.) — не притежава монументалния цинизъм на кралските хипогеи в Долината на царете. Нейната архитектура е намерение за уют: класическата Т-образна форма, състояща се от къс входен коридор, широка напречна зала и ниша за светилище. Но това, което прави TT52 световноизвестна, не са размерите ѝ, а нейните стенописи — най-ярката, най-сочната и живописна декларация за любов към земния живот, изписвана някога върху варовик.
[ АРХИТЕКТУРЕН ПЛАН НА ГРОБНИЦАТА TT52 ]
|
Входен коридор ──► Напречна зала (Банкет & Жътва)
|
▼
Дълга вътрешна зала
|
▼
Ниша за светилището
Нахт, чието око бе свикнало да измерва нощния небосвод от покрива на храма в Карнак, за да отмерва часовете на литургиите, е разбрал с математическа точност една висша истина: задгробният живот не е нищо повече от перфектно съхранено земно настояще.
Глава I: Банкетът на Сетивата (Анализ на Изображение 1)
1. Семиотика на Изкушението и Мирисът на Лотоси
В първия фрагмент майсторството на неизвестния тивански зограф надхвърля сакралния канон. Виждаме сцена от известния банкет, където границата между погребалния ритуал и чистото плътско наслаждение е напълно заличена.
[ СЕМИОТИКА НА БАНКЕТНИЯ РЕГИСТЪР ]
|
+-----------------------------+-----------------------------+
| |
[ ВОСЪЧНИТЕ КОНУСИ ] [ ПАФЮМНИТЕ СЪДОВЕ ]
• Смес от животинска мазнина & смирна • Алабастрови вази с миро
• Бавно топене под топлината на залата • Сензорна транслация в картината
• Символ на непрекъснатото пречистване • Еротичен и сакрален код
Гостите са коленичили върху плетени рогозки. Дамите притежават онази рафинирана, аристократична елегантност, която Балзак би оприличил на парижкия па Use от кадифе, но потопена в египетско слънце. Върху перуките им балансират восъчни конуси с парфюмирана смирна, които бавно се топят от топлината на тялото, стичайки се по белите ленени дрехи и изпълвайки залата с аромата на празника.
Танцуващото момиче: Изсечено с почти скандална анатомична свобода за 18-та династия. Тя е гола, с изключение на тънък златен колан около ханша си, и се навежда с грациозна извивка към сядащите дами, за да им предложи миро или да оправи обицата на една от гостите.
Лотосовият цвят: Всяка от жените държи в ръката си неразкършен или разцъфнал лотос (Nymphaea caerulea). В митологията лотосът е символ на Нефертум — богът на първичния изгрев, чиито венчелистчета се отварят всяка сутрин, за да прероди слънцето. Да помиришеш лотос на банкет означава да вдишаш самия живот.
Глава II: Изобилието на Нил (Анализ на Изображение 2)
1. Анатомия на Жертвената Грамада
Ако банкетът е ода за удоволствието, то вторият фрагмент е триумф на натюрморта — истинска социална и иконографска енциклопедия на египетското стопанство.
Пред нас е изградена колосална пирамида от провизии, носена от слуги и намерена като жертвен дар за Нахт и съпругата му Тауи, която е била певица на Амон.
[ СТРУКТУРА НА ЖЕРТВЕНИТЕ ДАРОВЕ ]
|
+-----------------------------+-----------------------------+
| |
[ ФЛОРА: ИЗОБИЛИЕ НА ЗЕМЯТА ] [ ФАУНА: ДАРОВЕТЕ НА НИЛ ]
• Сини гроздови гроздове (Вино) • Риба тилапия (Прераждане)
• Нар и смокини (Плодородие) • Диви патици (Космически ред)
• Снопове папирус & лотоси • Печени птици върху ниски маси
Синьото грозде и кошниците: Кошниците са изплетени с геометрична прецизност от палмови листа. В тях са струпани гроздове с цвят на индиго — суровината за червеното вино, което в Египет се е смятало за „кръвта на Хапи“ (бога на Нил).
Тилапията (Tilapia nilotica): На заден план виждаме уловена риба тилапия. В египетската митология тази риба е свещена: тя носи своите оплодени яйца в устата си и ги изплюва при излюпването, което за древните Египтяни е било най-видимото доказателство за самосътворението и прераждането.
Дивите птици: Патиците с вързани криле не са просто храна. Ловът в блатата и овладяването на дивите птици символизират победата на човешкия ред (Маат) над дивия, неконтролиран хаос (Исфет).
Глава III: Нахт и Тауи – Митиката на Времето
Умберто Еко би забелязал, че гробницата TT52 е перфектно изграден семиотичен лабиринт. Нахт, като „астроном на Амон“, е знаел, че звездите — сириус (Сотис) и съзвездието Орион (Сах) — са часовниците на вечността. Неговата роля в храма е била да превежда космическото време в човешки ритуали.
Но тук, в неговия собствен параклис, той спира времето.
Тауи, неговата съпруга, не е просто спътница; нейното участие като певица на Амон с нейния систрон (свещената дрънкалка) внася музикалната хармония, която умиротворява боговете.
Пигментите: Използвани са сухи минерални бои — червена и жълта охра за кожата, египетско синьо (стрито стъкло с мед) за гроздето и лотосите, и въгленово черно за пищните перуки. Тези бои са останали непокътнати от влагата в продължение на 3400 години, благодарение на абсолютно сухия климат на пустинната скала.
Епилог: Победата над Смъртта
Когато французинът Стендал пише за изкуството, той казва, че то е „обещание за щастие“. В гробницата на Нахт това обещание е изпълнено с геометрична и художествена съвършеност.
TT52 не ни плаши с демоните на подземното царство Дуат. Тя ни кани на банкет. Тя ни предлага вино, музика от арфи, мирис на лотоси и прясна риба от Нил. Нахт е разбрал най-голямата тайна на древноегипетската цивилизация: за да бъдеш безсмъртен, не е нужно да спреш да бъдеш човек; достатъчно е да направиш от радостта си вечен стенопис.
Глава IV: Трактат за Сетивата и Изкуството на Задгробния Разкош
I. Социология на Тиванския Елит при Тутмос IV
За да разбере човек защо стенната сцена в TT52 притежава тази почти артистична лекота, трябва да се потопи в епохата на XVIII династия (около 1400 г. пр.н.е.). При царуването на Тутмос IV Египет не просто управляваше империя от Ефрат до Четвъртия катаракт на Нил — той плуваше в разкош.
В столицата Тива (днешният Луксор) се стичаха данъци от целия познат свят:
Злато и слонова кост от Нубия;
Кедър от Библос и вино от Ханаан;
Смирна, ладан и екзотични животни от Пунт.
Нахт не бе везир, нито военачалник. Той бе чиновник от средно-високия ешелон — астроном и писар. Но именно тази класа от просветени администратори създаде най-фината, най-човешката култура на Египет. Докато фараоните строеха колосални пилони в Карнак, Нахт и съпругата му Тауи инвестираха в живопис, която слави радостта от съществуването.
Глава V: Литургия на Музиката и Смирната
I. Музикантките и Тройният Оркестър
В известната сцена с бенкета (непосредствено до разглежданите детайли) три жени свирят на арфа, лютня и двойна обой-тръстика (авлос). Тяхното присъствие на банкетната сцена не е просто забавление:
[ МУЗИКАЛНАТА ТРИАДА В TT52 ]
|
+-------------------------+-------------------------+
| | |
[ ДВОЕН ОБОЙ ] [ ЛЮТНЯ ] [ АРФА ]
• Отмерва дишането • Олицетворява страстта • Свързва земята с небето
• Пръсти, тичащи по отвори • Голотата на свирачката • Извивка като небесната нут
Музиката в древния Египет е била считана за вибрационната плът на Вселената. Когато арфистката изпъваше струната, тя не просто произвеждаше тон — тя караше богинята Хатхор да се усмихне.
В разгледания детайл (Изображение 1) виждаме финия разговор между гостите. Едната дама посяга към чашата си, докато другата поправя обицата си от полирано злато и яспис. Начинът, по който майсторът е изизобразил копринения лен — толкова фин, че през него прозира жълтеникавият тон на кожата — напомня за най-добрите платна на Тициан и Рубенс.
Глава VI: Химията на Египетската Палитра в TT52
I. Рецептурата на Майстора-Зограф
Подземният микроклимат на Шейх Абд ел-Курна е запазил стенописите с такава свежест, сякаш червената охра е нанесена вчера. Как бе постигнато това невероятно багрено съвършенство?
Подготовка на повърхността (Изу): Скалата от варовик първо е изсечена грубо, след което е покрита със слой от кал и слама (муна). Върху него е нанесена тънка замазка от фин гипс (гипс-албастър), който е полиран до блясък.
Червената и жълтата охра: Извличани от пустинните скали край Асуан, натрошавани на фин прах и смесвани с вода, яйчен белтък и гума арабика (смола от акация).
Египетското Синьо (Fritta): Синтетичен пигмент, получен чрез изпичане на пясък, меден карбонат и варовик при 900°C. Това е първият синтетичен пигмент в историята на човечеството, използван за изписване на гроздето и лотосите в Изображение 2.
Глава VII: Натюрмортът като Космическа Карта
I. Кодът на Птиците и Плодовете
Погледнете отново отблизо трупането на дарове от Изображение 2. В центъра стои слуга с цвят на кожата като изгорена тухла (типичният каноничен цвят за мъже, работещи на открито). Той държи в едната си ръка огромен грозд, а в другата — уловени диви птици.
[ СЕМИОТИКА НА СЛУГАТА С ДАРОВЕТЕ ]
|
+----------------------------+----------------------------+
| |
[ ДЯСНА РЪКА: ГРОЗДЕТО ] [ ЛЯВА РЪКА: ПТИЦИТЕ ]
• Земният сок & Виното • Въздушният елемент
• Течната сила на Озирис • Победата над хаоса
• Сладък вкус за Ка • Вечен жертвен дар
Всичко в този натюрморт има двойно дъно:
Наровете: Всяко зърно вътре в нара символизира множествеността на живота в единството на Космоса.
Смокините: Плодовете на свещената сикомора — дървото, от което богинята Нут се подава, за да даде вода и хляб на душата на Нахт.
Кошниците от палмови листа: Плетката с контрастни жълти и кафяви квадратчета показва изключителната математическа прецизност на египетските занаятчии.
Глава VIII: Когато Светлината Угасне в TT52
Когато археолозите от началото на XX век за първи път влизат с газови лампи в малката гробница на Нахт, те биват зашеметени не от злато или скъпоценни камъни, а от светлината на самите бои.
Нахт, писарят, който прекара живота си в броене на часовете по нощните съзвездия, разбра нещо, което остава валидно и за нас днес:
Паметниците на Фараоните от гранит и кварцит са опит за изнасилване на Времето чрез маса и тежест. Но малката гробница TT52 побеждава Времето по друг начин — чрез красота, чрез елегантност и чрез безкрайната любов към усмивката на жената, аромата на лотоса и вкуса на новото вино.
Глава IX: Философия на Пространството – Т-образната Геометрия на Прехода
I. Отвъд варовика: Литургичната карта на TT52
За да разберем напълно защо тези сцени са разположени именно там, трябва да се спуснем по-дълбоко в мистичния архитектурен план на гробницата. Малкият параклис на Нахт не е проектиран случайно — той е микрокосмически модел на самия Египет и на прехода на душата от земното към божественото:
[ ЛИТУРГИЧНА ГЕОМЕТРИЯ НА TT52 ]
|
+-------------------------+-------------------------+
| | |
[ ВХОДЕН КОРИДОР ] [ НАПРЕЧНА ЗАЛА ] [ СВЕТИЛИЩЕ & НИША ]
• Светлината на деня • Светският живот • Пълната тъмнина
• Връзката с Луксор • Банкетът & Жътвата • Статуята на Нахт
• Профанно пространство • Пространството на Ка • Сакралното ядро
Напречната зала (Изток – Запад): Олицетворява хоризонта. Тук Нахт поставя банкета, жътвата и лова. Този регистър е „Светът на видимите форми“ — тук душата (Ка) продължава да се храни с енергията на изображенията.
Вътрешният длъгообразен коридор: Представлява плътната нощ, през която слънчевата ладия на Ра преминава.
Нишата за статуята: Сърцевината на безсмъртието. Там статуята на Нахт (унищожена и за съжаление изгубена в Атлантика при корабокрушение през 1915 г.) бе поставена така, че да гледа на изток — към изгряващото слънце и храма в Карнак.
Глава X: Изгубеният Майстор от Шейх Абд ел-Курна
I. Свободата на Валяка и Четка в Новата империя
В каноничното изкуство на Старото царство (както видяхме при 6-та династия) правилата бяха строги, почти сковани от религиозен догматизъм. Но при Тутмос IV — в навечерието на Амарнската революция на Акхенатон — в тиванските ателиета се случва истинска художествена революция.
Неизвестният зограф, изписал гробницата на Нахт, е бил истински гений на импресионизма в древността:
Измъкване от контура: Вижте косата на малкото танцуващо момиче или прозрачните дипли на роклята на съседката. Зографът не е използвал дебела черна линия, за да ги затвори; той е оставил боята да прелива, създавайки илюзия за движение и светлина.
Сексуалната символика на банкета: В египетската митология банкетът не е просто парти. Той е ритуал по прераждане чрез еротика. Смирната, която се топи от конусите върху перуките, лотосовите цветове, докосващи ноздрите, и тънкият лен, пропита с парфюм, са символи на богинята Хатхор — майката на сътворението.
„За да съживиш един мъртвец,“ гласи един от текстовете в Карнак, „не трябва да му напомняш за ковчега. Трябва да му напомниш за парфюма на жена му, за вкуса на новото вино и за песните, които са карали сърцето му да бие по-бързо.“
Глава XI: Големият Парадокс на Астронома
I. От Звездите на Амон до Прахта на Земята
Нахт е прекарал целия си земен живот в четене на съзвездията. От високите тераси на Карнак той е наблюдавал хелиакален изгрев на Сириус, отбелязвал е лунните фази и е изчислявал точния час за разливането на Нил. Той е знаел колко е малък човекът пред студената, вечна геометрия на небето.
И все пак, когато дойде време да съгради своя собствен вечен дом, той не изизобрази астрономически карти по тавана (както направи по-късно Сененмут).
Той избра да съхрани:
Двама мъже, изстискващи грозде в корито;
Кошница с пресни, сини смокини;
Смеха на две тивански благороднички, които си разменят лотосов цвят на банкет;
Момичето, което свири на лютня, пристъпвайки с боси крака по рогозката.
В това се крие последната и най-дълбока тайна на гробницата TT52. Нахт разбра, че макар звездите да отмерват Вечността, истинският смисъл на съществуването е скрит в мига. И превръщайки този миг в съвършен стенопис, той победи не само смъртта, но и самото Време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар