Храмът на Хонсу в Карнак / The temple of Khonsu at Karnak

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

This is the temple of Khonsu at Karnak, one of the best preserved of all New Kingdom temples. It has all the standard architectural elements of such as temple: the pylon gateway in the shape of the "akhet" (horizon) hieroglyph at the front with four slots for flagpoles. Beyond this is an open court with cloisters, a hypostyle hall, and finally the sanctuary at the back of the temple where the cult statue of the god was kept, surrounded by storerooms for sacred vessels and the supplies used for temple rituals.

The photograph also clearly shows the way that the roof became lower as you went towards the back of the temple - you went on a journey from sunshine and light into darkness and the sacred space of the god. 

The temple was originally built by Ramesses III during the 20th dynasty. 

Това е храмът на Хонсу в Карнак, един от най-добре запазените от всички храмове на Новото царство. Той притежава всички стандартни архитектурни елементи за храм: пилонът-портал във формата на йероглифа „ахет“ (хоризонт) отпред с четири отвора за флагщоци. Отвъд него се намира открит двор с клуатри, хипостилна зала и накрая светилището в задната част на храма, където се е съхранявала култовата статуя на бога, заобиколено от складове за свещени съдове и припаси, използвани за храмови ритуали.

Снимката ясно показва и начина, по който покривът става по-нисък, докато се придвижвате към задната част на храма - пътувате от слънчева светлина и светлина към тъмнина и свещеното пространство на бога.

Храмът първоначално е построен от Рамзес III по време на 20-та династия.

Архитектурен анализ и хронология на Храма на Хонсу в Карнак: Пример за класическо планиране на Новото царство

Тук представената фотография (Фиг. 1) предлага ясен, фронтален изглед към архитектурния комплекс на Храма на Хонсу в рамките на по-широката зона на Амон-Ра в Карнак. Този обект, един от най-добре запазените паметници от епохата на Рамесидите, служи като парадигматичен модел за „класическо“ египетско храмово оформление от Късното Ново царство, отразяващо основни теологични и символни концепции.

Хронологични и строителни фази

Въпреки че е посветен на лунното божество Хонсу, част от Тебанската триада, настоящата монументална структура е предимно приписвана на Рамзес III (около 1186–1155 г. пр. н. е.) от 20-та династия. Наличието на надписи от Рамзес IV и по-късни владетели като Херихор подчертава продължаващото значение и развитие на обекта. Картината показва относително добрата запазеност на външните зидове и основния портал, като се виждат само ограничени руини или фрагменти на преден план.

Архитектурен анализ на входния комплекс

Централният елемент на фотографията е масивният пилон-портал (Фиг. 1, център), който служи като фасада на храма. Тази структура е проектирана като трапецовидна форма с наклонени стени, завършваща с традиционния тор едновременно с корниз и фриз. Както е типично за египетската храмова архитектура, пилонът е концептуализиран символно като йероглифа „ахет“ (𓈎), което в превод означава „хоризонт“. Този символизъм е от решаващо значение: пилонът представлява планините, между които слънчевият диск се издига и залязва, като по този начин превръща храма в преходна зона между земния и божествения свят. Слънчевият аспект се подчертава по-нататък от четирите ясни verticalни ниши или отвора в лицето на пилона, предназначени за флагщоци, които първоначално са носели ярки знамена.

Интериорна теологична последователност

Зад пилона, в пространството, частично скрито за зрителя, се разгръща строго организирана поредица от архитектурни пространства. Човек влиза в първия открит двор с клуатри (колонади), които са били достъпни за по-голям кръг от хора по време на празници. Следва Хипостилната зала – пространство, изпълнено с по-плътна гора от колони, която служи като символично представяне на блатистото, първично творение. Накрая се намира Най-светото (Светилището) в задната част, заобиколено от допълнителни стаи или складове за свещени съдове.

Контрол на светлината и движението като духовно пътуване

Фотографията предоставя важна архитектурна информация чрез ясна демонстрация на контрола над светлината. Външният двор (който е извън полезрението тук) е под пълна слънчева светлина. Пилонът бележи началото на стесняващ се и потъмняващ проход. Въпреки че самият интериор не е видим, външните стени на храма показват ясен наклон надолу, докато се движите към задната част. Това не е само конструктивна необходимост; това е съзнателно архитектурно решение за ограничаване на вътрешната височина и блокиране на пряката светлина. Движението през храма е символично пътуване от светлината на външния свят към пълната, свещена тъмнина на най-дълбокото светилище, където е била скрита култната статуя на бога, достъпна само за най-висшите свещеници. Този градиент на светлината е материален израз на египетската теология на прехода от профанното към свещеното, от видимото към невидимото.

В заключение, Храмът на Хонсу в Карнак, представен тук, е забележителен пример за синтеза между архитектурен дизайн и религиозна концепция в древен Египет. Планът му е класическа декларация на Рамесидската архитектурна и теологична програма, демонстрираща запазеност на формата, която предоставя ценна информация както за конструктивните методи, така и за символното значение на египетските храмове.

1. СТРОИТЕЛНА ХРОНОЛОГИЯ И ЕПИГРАФСКИ ФАЗИ

Архитектурният комплекс на Храма на Хонсу е резултат от неколкократни строителни и декоративни фази, разпределени между края на XX династия (Рамесиди) и началото на Третия преходен период (XXI династия):

1. Основаване и ядро (Рамзес III, около 1186–1155 г. пр. н. е.):

   • Изграждане на вътрешните свети камери — наоса (светилището на свещената ладия), заобикалящите параклиси и задната част на хипостилната зала.

2. Декорация и разширение (Рамзес IV и Рамзес VI):

   • Изписване и декориране с релефи на хипостила, преходните коридори и таваните.

3. Завършване на фасадата и двора (Херихор, около 1080–1070 г. пр. н. е.):

   • Върховният жрец на Амон и де факто владетел на Юга издига перистилния двор с колонадите и монументалния преден пилон. Неговите иконографски програми в двора отразяват уникалния преход на властта от царя към жреческата каста.

4. Късни и Птолемееви допълнения:

   • Изграждане на външните портали (включително известната Порта на Птолемей III Евергет) и свързващите алеи от сфингове.

2. АНАЛИЗ НА АРХИТЕКТУРНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И СТРУКТУРАТА

Архитектурно звено	Конструктивни особености	Символично и ритуално предназначение
Пилон-портал (Фасада)	Монументални трапецовидни кули с наклонени стени, завършващи с тор и корниз; 4 ниши за флагщоци.	Символ на йероглифа Akhet (𓈎 — хоризонт); граница между профанния и божествения космос.
Перистилен двор	Открит двор, заобиколен от двойна колонада (клуатри) с папирусовидни капители.	Пространство за публични фестивали, народни събирания и процесии с ладията.
Хипостилна зала	Закрито пространство с 8 масивни колони; светлинен фриз (клересторий) в горната част.	Символизира първичната папирусова гора (Nun) по време на Сътворението.
Светилище на ладията	Централна изолирана камера, заобиколена от обиколен проход и складови помещения.	Съхранение на портативната свещена ладия на Хонсу (Uret); зона за затворени ритуали.
Sanctum Sanctorum	Най-вътрешната сляпа камера в задната част с монолитен гранитен наос.	Физическо жилище на култната статуя на бога; място за абсолютна тъмнина и чистота.

3. ПРОСТРАНСТВЕНА ДИНАМИКА И ТЕОЛОГИЧЕН СИМВОЛИЗЪМ

3.1. Фасадата като йероглифа Akhet

Предният пилон функционира като космически портал. Формата на двете кули с наклонени стени възпроизвежда египетския йероглиф Akhet (𓈎), изобразяващ слънчевия диск, издигащ се между две планини. Нишите на фасадата са помещавали 4 високи дървени флагщоци, обковани с бронз и злато, от които са се веели цветни знамена — знак за присъствието на божествената сила (Neter).

3.2. Градиент на светлината, височината и нивото на пода

Пространствената организация на Храма на Хонсу е проектирана като триизмерно духовно пътуване:

• Понижаване на покрива: Покривните плочи прогресивно се спускат надолу при прехода от двора през хипостила към светилището.

• Издигане на пода: Подът постепенно се издига чрез стъпала и рампи, символизиращи излизането на първичния хълм (Benben) от хаоса.

• Контрол над светлината: Дворът е напълно осветен от слънцето. Хипостилната зала получава само оскъдни лъчи през тесни прорези под покрива, а най-вътрешното светилище е потънало в абсолютен мрак. Това движение от светлина към тъмнина маркира прехода от видимия, профанен свят към невидимата, първична същност на божеството.

4. АКАДЕМИЧНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА (REFERENCES)

1. Baines, J. (1995). Kingship, Definition of Space, and the Temple, in D. O'Connor and D. P. Silverman (eds.), Ancient Egyptian Kingship. Leiden: E.J. Brill, pp. 303–347.

2. Barguet, P. (1962). Le temple d'Amon-Re à Karnak: Essai d'exégèse monumentale. Recherches d'archéologie, de philologie et d'histoire, 21. Le Caire: Institut français d'archéologie orientale.

3. Epigraphic Survey, The (1979). The Temple of Khonsu, Volume 1: Scenes of King Herihor in the Court, with Translations of Texts. Oriental Institute Publications 100. Chicago: The Oriental Institute of the University of Chicago.

4. Epigraphic Survey, The (1981). The Temple of Khonsu, Volume 2: Scenes and Inscriptions in the Court and the Hypostyle Hall. Oriental Institute Publications 103. Chicago: The Oriental Institute of the University of Chicago.

5. Gundlach, R. (2001). Temples, in D. B. Redford (ed.), The Oxford Encyclopedia of Ancient Egypt, Vol. 3. Oxford: Oxford University Press, pp. 363–379.

6. Wilkinson, R. H. (2000). The Complete Temples of Ancient Egypt. London: Thames & Hudson.