ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Tomb of Mekhu and Sabni at Aswan. Sabni was an official in the Old Kingdom under Pepi II, the last king of the 6th dynasty. Sabni is best known for his expeditions to Nubia, where he was collecting the body of his dead father Mekhu, who died there in an earlier expedition.
In this scene Mekhu and Sabni catch fish and birds in the papyrus marshes of the Nile Delta, a traditional scene showing the maintenance of ma'at.
Космологични, политически и иконографски аспекти на сцената с лов в блатото в гробничния комплекс на Мекху и Сабни (Кубет ел-Хава, Асуан)
Резюме
Настоящото изследване разглежда скално-сечената двойна гробница на номарсите Мекху и Сабни I в некропола Кубет ел-Хава (Асуан), датирана от управлението на фараона Пепи II (VI династия, края на III хилядолетие пр.н.е.). Фокусът е поставен върху традиционната сцена с лов на риба с харпун и лов на птици с хвърлятелна палка в папирусните блата. Анализират се регионалните социо-политически промени в края на Старото царство, автобиографичният контекст на експедициите в Нубия и трансформацията на кралската иконография в частната гробнична програма като инструмент за установяване на Маат (космическия и социалния ред) срещу Исфет (хаоса).
I. Введение и просопографски контекст
Некрополът Кубет ел-Хава, разположен на западния бряг на Нил срещу днешния Асуан, служи като последен дом за управителите на Елефантина – границата на Древен Египет на юг. В края на VI династия (управлението на Пепи II, ок. 2278–2184 г. пр.н.е.) ролята на тези провинциални управители (номарси) и „Надзиратели на чуждите земи“ (imy-r3 ḫ3swt) става критична за сигурността и икономиката на държавата.
Гробничният комплекс на Мекху (QHg25) и неговия син Сабни I (QHg26) представлява уникално архитектонично съоръжение от две свързани скални капели. Според запазената върху фасадата на гробницата на Сабни автобиографична инскрипция, Мекху умира по време на търговско-военна експедиция в Нубия (Wawat). Неговият син Сабни организира спасителна мисия, за да прибере тялото на баща си и да го мумифицира съгласно египетския ритуал, предотвратявайки унищожаването на неговото Ка (духовна двойка). За този подвиг Сабни е лично награден от фараона Пепи II с царски балсаматори, платове и златни дарове.
II. Архитектура и разположение на сцената
В дъното на хипостилната зала на Сабни (крепена от 14 стълба) е разположен монументален релефен панел, изобразяващ Мекху и Сабни на папирусни ладии всред гъсталаците на Делтата.
Разположението на тази „блатна сцена“ във възможно най-южната точка на Египет съдържа ясен идеологически парадокс: въпреки че действието се развива виртуално в блатата на Делтата (Долен Египет), то е изсечено в скалите на Първия катаракт (Горните предели). Това подчертава универсалния характер на египетския погребален канон – пространството в гробницата не пресъздава географска реалност, а идеализиран космологичен микрокосмос.
[ФАСАДА С АВТОБИОГРАФИЯ ЗА НУБИЙСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ]
|
v
+---------------------------------------------------+
| ХИПОСТИЛНА ЗАЛА (14 СТЪЛБА) |
| |
| [Сцена: Лов на птици] [Сцена: Лов на риба] |
| \ / |
| v v |
| [ПАПИРУСЕН ГЪСТАЛАК / МААТ] |
| |
| [ФАЛШИВА ВРАТА] |
+---------------------------------------------------+
III. Иконографски и символичен анализ на сцената
Сцената с лов на риба с харпун (šzp) и птици с хвърлятелна палка (q3st) е класически мотив, възникнал първоначално в кралските заупокойни комплекси от V династия (напр. Усеркаф и Сахура) и по-късно адаптиран от частните лица през VI династия.
1. Унищожаването на хаоса (Исфет)
Птиците в блатата: Дивите птици, излитащи от папирусовите снопове, репрезентират неконтролируемите, диви сили на хаоса (Isfet). Всеки удар с хвърлятелната палка е ритуално преодоляване на неуправляемата природа.
Рибите (Тилапия и Латес): Убождането на рибите с двувърхия харпун под водната повърхност има космологично измерение. Нилската тилапия (Tilapia nilotica) е символ на регенерацията и прераждането, тъй като носи хайвера си в устата си (символизирайки самостоятелното сътворение, подобно на Атум). Рибата Lates niloticus символизира опасностите на дълбините. Контролът над тях гарантира преминаването на починалия през подземните води.
2. Социален статус и държавна пропаганда
Сабни и Мекху са изобразени в монументален мащаб (иератична пропорция), стъпили стабилно върху папирусни ладии. Те носят къси ловни престилки и перуки. Зад тях или в краката им са изобразени техните съпруги и дъщери, стискащи лотосови цветове (символ на прераждането и ароматната есенция на сътворението).
Присъствието на бащата и сина заедно в тази сцена (което е сравнително рядко спрямо стандартните индивидуални изображения) служи за:
Потвърждаване на генеалогичната приемственост и династичната стабилност на номархския род.
Легитимиране на Сабни като достоен приемник на Мекху, който не само е върнал тялото на баща си, но продължава неговата свещена роля в поддържането на реда.
IV. Богословски контекст: Сцената като форма на Heka и Ma'at
В египетската есхатология ловът в блатата не е просто спорт или осигуряване на храна:
Регенеративен еротизъм: Присъствието на жените, лотосите и папирусовите стръкове въвежда силен хатхорически и еротичен подтекст. Сексуалната енергия, генерирана в сцената, събужда репродуктивните сили на починалия, за да може той да се „роди отново“ в Отвъдното (Aaru).
Магическо осигуряване: Сцената функционира като симпатична магия (Heka). Ако ритуалните подношения на фалшивата врата секнат, изсечената върху стената сцена вечно осигурява протеини (птици и риба) за духа Ка на Мекху и Сабни.
Победа над южните барбари: В контекста на биографичните текстове за Нубия, дивата фауна в блатата и нейното подчиняване резонират с подчиняването на южните племена. Номархът, който побеждава хаоса в блатата на Нил, е същият, който побеждава враговете на Египет в пустините на юг.
V. Заключение
Релефите в гробничния комплекс на Мекху и Сабни в Кубет ел-Хава са ключов пример за синтез между индивидуална биография и идеализирана космология в залеза на Старото царство. Чрез каноничната сцена на лова в блатата, Сабни не просто следва традицията на мемфиската школа, но и вгражда своя родов подвиг в вечния цикъл на Маат – превръщайки личното си верност към баща си и фараона в част от космическата победа над хаоса.
БИБЛИОГРАФИЯ
Bárta, Miroslav. Scribes, Councilors, and Governors: The Old Kingdom Period. In: Ancient Egyptian Administration, edited by Juan Carlos Moreno García. Leiden: Brill, 2013, pp. 91–112.
Decker, Wolfgang & Herb, Michael. Bildatlas zum Sport im Alten Ägypten: Textband und Tafelband. Leiden: E.J. Brill, 1994.
Edel, Elmar. Die Felsgräber der Qubbet el Hawa bei Assuan. I. Abteilung: Die Aufnahmen der Grabinschriften. Wiesbaden: Otto Harrassowitz Verlag, 2008.
Harpur, Yvonne. Decoration in Egyptian Tombs of the Old Kingdom: Studies in Orientation and Scene Content. London: Kegan Paul International, 1987.
Kanawati, Naguib. Giza and Similitude: The Tomb and Beyond: Burial Customs of Egyptian Officials. Cairo: AUC Press, 2001.
Säve-Söderbergh, Torgny. On Egyptian Representations of Hippopotamus Hunting as a Religious Model. Uppsala: C.W.K. Gleerup, 1953.
Zelenková, Lucie. The Royal Kilt in Non-Royal Iconography? The Tomb Owner Fowling and Spear-Fishing in the Old and Middle Kingdom. In: Bulletin of the Australian Centre for Egyptology (BACE) 21, 2010, pp. 141–166.
Двойствената композиция в гробницата на Сабни (QH 26) в Кубет ел-Хава: Анализ на симетричния мотив „Лов на птици и ловане на риба“
Резюме
Предоставеното изображение показва известния симетричен стенопис от капелата на номарха Сабни I (гробница QH 26 в скалния некропол Кубет ел-Хава, Асуан). Стенописът от края на VI династия (управлението на Пепи II) представя канонична огледална композиция: отляво фигурата на починалия ловува водоплаващи птици с хвърлятелна палка (qꜣst), а отдясно пробожда с двувърх харпун (šzp) две големи риби. Настоящият анализ разглежда формалните, стилистичните и религиозни значения на тази иконографска схема в контекста на южната провинциална власт от края на Старото царство.
I. Анализ на иконографската композиция и формалните елементи
Централната ос на стенописа е разделена от вертикален папирусов гъсталак, който служи едновременно за пространствен разделител и за източник на божествена регенеративна сила:
[ЦЕНТРАЛЕН ПАПИРУСЕН ГЪСТАЛАК] | +-----------------------+-----------------------+ | | [ЛЯВО: ЛОВ НА ПТИЦИ] [ДЯСНО: ЛОВ НА РИБА] * Сабни с хвърлятелна палка * Сабни с дълъг харпун * Птици, излитащи в сноп * Водна зона с риби и хипопотам/крокодил * Помощна фигура / Съпруга * Малки спомагателни фигури на слуги1. Ляво крило: Лов на птици в движение
Динамика на тялото: Фигурата на Сабни е изобразена в широка крачка върху папирусна ладия. Дясната му ръка е замахнала назад с извита хвърлятелна палка, докато в лявата държи опитомени птици, използвани за примамка.
Изображение на хаоса: Над папирусовия сноп е изписана експресивна сцена с гнездящи и излитащи диви патици и гъски, символизиращи първичните, непредвидими сили на природата.
Семейство: До краката на Сабни е представена с умален мащаб неговата съпруга/дъщеря, държаща лотосов цвят – символ на Хатхор и аромата на прераждането.
2. Дясно крило: Пробождане с харпун
Прецизност и контрол: Огледалната фигура на Сабни държи с две ръце дълъг харпун, направен от дърво и метални върхове, насочен вертикално надолу към водната повърхност.
Водният регистър: Под ладията водното пространство е представено с характерния зигзагообразен синьо-черен десен. В него са изобразени две тилапии (Tilapia nilotica), прободени едновременно от двата върха на харпуна.
Присъствие на слугите: Около основната фигура са разположени по-малки регистри със слуги, носещи уловената плячка и принадлежности за лова.
II. Стилистична специфика на Мемфиската срещу Провинциалната школа
За разлика от фундаменталните релефи в Сакара и Гиза, стенната живопис в Кубет ел-Хава (QH 26) е изпълнена директно с пигменти върху грундирана скална повърхност (stucco-plaster). Това разкрива характерните белези на провинциалното изкуство от VI династия:
Цветова палитра: Доминират египетското синьо (Egyptian blue), червената охра (за мъжката плот), жълтата охра (за женските фигури и папируса) и въглеродното черно.
Пропорции: Забелязва се известно удължаване на крайниците и по-широко отваряне на очите, което загатва за прехода към стила на Първия преходен период.
Йероглифен надпис: Текстът над главата на Сабни фиксира неговите титли: „Управител на южните земи, номарх, кралски писец и почитан пред Озирис, Сабни“.
III. Онтологичен и религиозно-политически контекст
Взаимодействието между двете сцени (лов на птици и лов на риба) съставлява фундаменталната египетска концепция за двойствеността (двусмислие и баланс):
Птиците (Въздух / Небе): Унищожаването на птиците символизира подчиняването на горния свят и прогонването на злите духове, населяващи небето.
Рибите (Вода / Подземен свят): Пробождането на рибите означава победа над подземните хаотични същества. Тилапията, която изплюва малките си след инкубация в устата, е пряк символ на самосътворението на слънчевия бог Атум-Ра.
Магическият баланс (Ma'at): Като изпълнява и двете действия едновременно на една стена, Сабни гарантира, че в неговата гробница хаосът (Isfet) е напълно неутрализиран както във въздуха, така и във водата.
IV. Заключение
Стенописът от гробница QH 26 в Асуан е доказателство за това как каноничната кралска и аристократична мемфиска иконография е успешно трансплантирана в най-южната граница на Египет. Сабни I не просто документира своя статус на независим владетел на Първия катаракт, но чрез симетрията на лова гарантира своето вечно прераждане и поддържането на космическия ред.
БИБЛИОГРАФИЯ
Edel, Elmar. Die Felsgräber der Qubbet el Hawa bei Assuan. I. Abteilung: Die Aufnahmen der Grabinschriften. Wiesbaden: Otto Harrassowitz Verlag, 2008.
Harpur, Yvonne. Decoration in Egyptian Tombs of the Old Kingdom: Studies in Orientation and Scene Content. London: Kegan Paul International, 1987.
Kanawati, Naguib. Conspiracies in the Egyptian Palace: Unis to Pepy II. London and New York: Routledge, 2003.
Säve-Söderbergh, Torgny. On Egyptian Representations of Hippopotamus Hunting as a Religious Model. Uppsala: C.W.K. Gleerup, 1953.
Vandier, Jacques. Manuel d'archéologie égyptienne. Tome IV: Bas-reliefs et peintures. Scènes de la vie quotidienne. Paris: A. et J. Picard, 1964.
Няма коментари:
Публикуване на коментар