Пигментирана варовикова погребална стела на Неферсефехи / Pigmented limestone funerary stela of Nefersefekhy

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

The plastered and pigmented limestone funerary stela of Nefersefekhy. He was an official who also served as a priest in the town of Thinis near Abydos in Upper Egypt circa 2175 BCE during the First Intermediate Period.

This stela was erected outside of Nefersefekhy's tomb. It depicts him standing on the left, wearing a leopard-skin garment and holding a staff in his right hand as a symbol of his authority. The stela bears the deceased's name and titles, and a funerary prayer, along with offering scenes. We see piles of food and offering bearers bringing various types of meat and animals.

This object (40-19-1) is now in the Penn Museum (the University of Pennsylvania Museum of Archaeology and Anthropology), Philadelphia, USA.

Гипсовата и пигментирана варовикова погребална стела на Неферсефехи. Той е бил чиновник, който е служил и като свещеник в град Тинис близо до Абидос в Горен Египет около 2175 г. пр.н.е. по време на Първия междинен период.

Тази стела е издигната пред гробницата на Неферсефехи. Тя го изобразява стоящ отляво, облечен в дреха от леопардова кожа и държащ жезъл в дясната си ръка като символ на властта му. Стелата носи името и титлите на починалия, както и погребална молитва, заедно със сцени с жертвоприношения. Виждаме купчини храна и жертвоприносители, носещи различни видове месо и животни.

Този предмет (40-19-1) сега се намира в музея Пен (Музей по археология и антропология на Университета на Пенсилвания), Филаделфия, САЩ.

Анализ на погребалната стела на Неферсефехи (Penn Museum, Инв. № 40-19-1)

Погребалната стела на Неферсефехи (датирана около 2175 г. пр.н.е., VIII–X династия) представлява провинциален паметник от Първия междинен период (First Intermediate Period). Паметникът е изработен от варовик, покрит с гипсово грундиране (stucco) и оцветен с полихромни пигменти. Той произхожда от района на Тинис (близо до Абидос в Горен Египет) и понастоящем се съхранява в Музея по археология и антропология на Университета на Пенсилвания (Penn Museum).

I. Историко-политически контекст: Упадъкът на централната власт

След разпадането на Старото царство в края на VI династия, централизираната власт в Мемфис колабира. Този период се характеризира с:

• Децентрализация и локални школи: Провинциалните управители (номарси) и местните чиновници поемат контрола върху ресурсите и изкуството.

• Трансформация на канона: Липсата на кралски придворни ателиета води до изграждането на автохтонни художествени стилове. Стилът на Тинитерския регион се отличава с ярка полихромия, удължени пропорции на тялото и наивистична, но изключително детайлна графика.

II. Иконографски и семиотичен анализ

[ХОРИЗОНТАЛНИ ЙЕРОГЛИФНИ РЕГИСТРИ (Молитва ḥtp-dj-nsw)]
____________________________________________________
|                                                   |
|   [НЕФЕРСЕФЕХИ]   |  [КУПЧИНА С ДАРОВЕ]           |
|   (Прав, наляво)  |  (Хляб, птици, месо)          |
|                   |-------------------------------|
|   * Леопардова    | [РЕГИСТЪР С ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛИ]|
|     кожа (Сем)    |  - Носене на части от теле    |
|   * Жезъл Хекa    |  - Водене на добитък и антилопи|
|   * Скиптър Сехем |                               |
____________________________________________________

1. Изображение на починалия (Неферсефехи)

Неферсефехи е изобразен вляво в монументален мащаб (иератична пропорция), обърнат надясно към жертвената маса:

• Жреческо облекло: Носи наметало от леопардова кожа (st-skin), фиксирано през едното рамо. Това е атрибут на жреца Сем (sm), отговорен за ритуала „Отваряне на устата“ (Wp-r3) и поддържането на заупокойния култ.

• Инсигнии на властта: В дясната си ръка държи дълга тояга (mḏwt), а в лявата – скиптър сехем (sḫm), подчертаващ административния му статус в Тинис.

• Анатомичен стил: Забелязват се каноничните за Първия междинен период сгънати пръсти, силно подчертано око в анфас върху профилното лице и удължени крайници.

2. Жертвеният регистър и процесията

Сцената пред Неферсефехи е структурирана в няколко подрегистъра, осигуряващи вечното подхранване на неговото Ка:

• Пирамидална жертвена купчина: Непосредствено пред него са разположени високи хлябове от типа т-сет, снопчета папирус, птици (патици и гъски) и отрези от говеждо месо.

• Таблица с подношения (Offering Grid): Разположена в горната дясна част, съдържаща списък с 72 сфери на магически дарове (напитки, масла, платове, кадел).

• Процесия на носителите: В долните регистри са изобразени слуги и жреци (ḥm-k3), които водят говеда с петниста кожа, газели и носят предни бутове от бик (ḫpš).

III. Епиграфски анализ: Формулата Ḥtp-dj-nsw

Вертикалните и хоризонталните йероглифни ленти над сцената съдържат класическата заупокойна формула:

$$\text{ḥtp-dj-nsw} \quad \text{Inpw} \quad \text{ḫntj-zḥ-ntr}$$

• Превод: „Дарове, които царят дава, и Анубис, Който е пред Неговата божествена шатра (палатка за мумификация)...“

• Субстанция на даровете: Текстът моли за „вербално жертвоприношение“ (prt-ḫrw) от хляб, бира, говеда, птици, алабастрови съдове и лен за Ка на почитания пред Анубис и Озирис, жреца Неферсефехи.

IV. Заключение

Стелата на Неферсефехи е идеален обект за изследване на локалните египетски традиции извън столицата. Тя демонстрира как въпреки политическата фрагментация през Първия междинен период, религиозно-магическите представи за Отвъдното и техническите умения за изработване на полихромни заупокойни паметници запазват своята приемственост в провинциалните центрове като Тинис.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Brovarski, Edward. Naga ed-Deir in the First Intermediate Period. Boston: Museum of Fine Arts, 1989.

2. Fischer, Henry George. Dendera in the Third Millennium B.C. down to the Theban Banishment of the Nomarchs. Locust Valley, New York: J.J. Augustin, 1968.

3. Freed, Rita E. Regional Characteristics in the Dating of First Intermediate Period Stelae. In: Göttinger Miszellen 84, 1985, pp. 77–96.

4. Silverman, David P. Masterpieces from the Penn Museum of Archaeology and Anthropology. Philadelphia: University of Pennsylvania Museum, 2008.