Релеф от погребалния храм на Аменемхет I в Лишт / Relief from the funerary temple of Amenemhat I at Lisht

 ИЛИЯНА БЕНИНА  НИКОЛА БЕНИН

Релеф от погребалния храм на Аменемхет I в Лишт, варовик

12-та династия, около 1991-1962 г. пр.н.е.

От Лишт, Северна пирамида

Метрополитен музей на изкуствата, Ню Йорк

Relief from the funerary temple of Amenemhat I at Lisht, Limestone

Dynasty 12, c. 1991-1962 B.C.

From Lisht, North Pyramid

Metropolitan Museum of Art, NYC

1. Историко-археологически контекст и стилови особености

Релефът произхожда от заупокойния храм към пирамидния комплекс на Аменемхет I – основателя на XII династия. Пренасянето на столицата от Тива в Ичтауи (близо до съвременния Ел-Лишт) бележи повратна точка в политическия и религиозен живот на Средното царство.

Стилистично релефът демонстрира т.нар. мемфиско възраждане (Memphite Renaissance) – съзнателно завръщане към каноните и изтънчения нисък релеф (bas-relief) от епохата на Старото царство (V и VI династия). Характерни белези са:

• Изящната, фина пластична моделировка на профила (гладка мускулатура на шията и лицето, мека линия на устните и брадичката).

• Ясно изразената контурна линия и поддържането на полихромния слой (жълт охра за кожата, минерално зелено, червен охра и египетско синьо за йероглифите и украшенията).

2. Иконографски анализ на изображението

Представената антропоморфна фигура в профил на дясно изобразява божество или персонификация. Главата е увенчана с характерни за женските и богословските фигури атрибути:

• Лешоядната диадема / Хеднет (Hdnt): Прикрепването на птичето тяло и главата на лешояд върху перуката е традиционен атрибут на майчинските и защитните богини (Нехбет, Мут, Хатор, Изида). Главата на лешояда се издига над челото, а крилата обгръщат главата/перуката.

• Анатомични детайли и украшения: Фигурата носи трипластова перука с фина текстура отзад и голяма Broad Collar огърлица (усех / wsḫ), контрастираща с лентите на роклята/костюма.

• Жълтият тон на кожата: Според египетския иконографски канон жълтият пигмент обикновено обозначава женски фигури или богове от слънчевия/метафизичния спектър.

3. Епиграфски и йероглифен анализ

Над и около фигурата са разположени йероглифни знаци от надписа, изпълнени в релеф с частично запазена пигментация:

1. Левият вертикален елемент (was / wꜣs скиптър): В най-лявата част се вижда вертикалното стебло и извитият връх на скиптъра Уас – символ на божествената власт, господството и благополучието.

2. Горен регистър йероглифи:

   • 𓏏 (N18/X1 - t): Полукръглата хлебна питка, използвана като граматически показател за женски род или фонетичен знак.

   • 𓄤 или совалка/палка (mn / mḏ / ḥḏ): Анализът на вертикалните знаци (включително крака 𓂾 b/w и бутилката/палката) показва част от стандартните заупокойни формули или епитети (d[i] ꜥnḫ – „която дава живот“, или имена на номи/области).

   • 𓊖 (N23/O49 - niwt): Кръглият знак с пресичащи се пътища вдясно пред лицето на фигурата представлява детерминатив за „град“, „селище“ или „ном“ (niwt). Това подсказва, че фигурата вероятно е персонификация на ном (област) или владение, носещо дарове за заупокойния култ на царя.

3. Йероглифът 𓄿 / 𓅓 и цветните пигменти: Знакът за град съдържа диагонална мрежа от линии, а зеленият кръг горе вляво (ḫn) съхранява оригиналния си пигмент от малахит/вердигрис.

4. Митологичен и символен синтез

В заупокойния комплекс на Аменемхет I в Лишт подобни процесии от персонификации на номи (nomes) и поземлени владения (ḥwt) са ключов елемент. Те символизират:

• Космическия и икономически ред (Маат): Обединението на целия Египет около фигурата на мъртвия, но деифициран владетел. Всички ресурси на страната се стичат към храма, за да осигурят вечния живот (нхех и джет) на фараона.

• Защитната функция на Лешояда (Нехбет): Като покровителка на Горния Египет, Нехбет осигурява майчина закрила и магическа победа над хаоса (Исфет).

• Символиката на цъфтежа и прераждането: Зелените и сините пигменти по йероглифите символизират растителността, разлива на Нил и вечното възраждане на душата (Ба / Ка).

Релефът е шедьовър на ранната XII династия, илюстриращ как идеологията на Средното царство използва визуалния език на Старото царство за препотвърждаване на легитимността на новата династия.

2. Исторически, архитектурен и археологически контекст

1. Политически преход и преместване на столицата:

   Аменемхет I, първият владетел от XII династия, премества административния център на Египет от Тива на север – в новооснования град Ичтауи (Itj-tawy – „Владетел на двете земя“). Преместването на столицата цели консолидиране на централната власт и балансиране между Юга (Горния Египет) и Севера (Долния Египет).

2. Втора употреба (Сполии):

   Плочата е открита по време на разкопките на Египетската експедиция към Метрополитън музей (1906–1934 г.) във фундамента на заупокойния храм на фараона в Лищ. Тя е била преизползвана като строителен блок. Това закритичко местоположение е спомогнало за изключителното запазване на оригиналната полихромия и повърхностния релеф.

3. Иконографски и художествен анализ

• Централна сцена (Празникът Сед):

  Фараонът е изобразен по време на ритуала Хеб-Сед (30-годишния юбилей на царуването), предназначен ритуално да препотвърди жизнените сили и легитимността на владетеля. Царят е представен в динамична поза (бяг/бърз марш) с широко разкрачени крака.

• Царски атрибути:

  Аменемхет I носи къса накъдрена перука с урей (кобра) на челото, церемониална брада, камшик (flail / nekhakha) и ритуален калъф/инструмент (mekes).

• Божествено съпровождане:

  • Анубис и Хорус: Владетелят е фланкиран непосредствено от Анубис (с глава на чакал) и Хорус (с глава на сокол), които му поднасят знака за живот (анх).

  • Нехбет и Уаджет: От двете крайни страни стоят богините закрилници – Нехбет (за Горния Египет) вляво и Уаджет (за Долния Египет) вдясно. Симметрията подчертава идеята за обединението на Двете земи (Сема-тауи).

• Стилистичен преход:

  Скулптурният стил е преходен – съчетава строгите, подчертано изразителни тивански традиции от XI династия с пластичната мекота и финес на мемфиската школа, която впоследствие се превръща в класически канон за Средното царство.

Библиография

1. Arnold, Dieter. The Pyramid Complex of Senwosret I. Publications of The Metropolitan Museum of Art Egyptian Expedition, Vol. 22. New York: The Metropolitan Museum of Art, 1988.

2. Arnold, Dorothea. "Amenemhat I and the Early Twelfth Dynasty at Thebes and Lisht." Metropolitan Museum Journal, Vol. 26 (1991), pp. 5–48.

3. DuQuesne, Terence. Seth and the Jackals. Egyptian Religion Studies. Thames Publishing, 1998.

4. Gautier, J.-E., et J. Jéquier. Mémoire sur les fouilles de Licht. Mémoires publiés par les membres de l'Institut français d'archéologie orientale du Caire, Tome 6. Le Caire: IFAO, 1902.

5. Hayes, William C. The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part I: From the Earliest Times to the End of the Middle Kingdom. New York: The Metropolitan Museum of Art, 1953 (pp. 171–175).

6. The Metropolitan Museum of Art. Lintel depicting King Amenemhat I flanked by Nekhbet, Horus, Anubis, and Wadjet (Accession Number: 08.200.5). Curatorial Collection Catalogue Entry, New York.