Дипломатическият натиск на Каулбарс и съпротивата в Русе и Шумен (септември 1886 г.)

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

На сутринта на 26 септември 1886 г. руският пратеник генерал Каулбарс отпътува от Свищов и още същия ден пристига в Русе. Въпреки категоричната забрана на военния министър за контакти с руския дипломат, Филов организира среща с него, но твърдо отказва да подкрепи намеренията за организиране на бунт срещу българското управление, поради което бива обвинен в коварство.

Междувременно генералът изпраща консулския преводач Якобсон да повика на разговор окръжния управител Димитър Мантов — представител на властта, известен със своята своенравност. Якобсон го открива в местно заведение, където пред очите на присъстващите се разиграва следният остър диалог (по сведения на Симеон Радев):

Мантов заявява на висок глас, за да бъде чут от всички: – Генерал Каулбарс е длъжен пръв да ми засвидетелства уважение с посещение. По протокол се полага така. – Той обаче е представител на Русия – опонира Якобсон. – А моето задължение тук е да представлявам България. – Негово превъзходителство е с висок ранг. – Аз също притежавам такъв ранг – отвръща гордо Мантов.

След тези събития Каулбарс докладва на външния министър Гирс невярна информация, че русенските граждани са подложени на преследвания и мъчения поради топлото си посрещане към него. Данните предизвикват гняв у императора и на 27 септември от Петербург е изпратена телеграма с готовност за изпращане на руски военни кораби от Одеса към Варна. Давайки си сметка, че фалшивият му доклад може да предизвика въоръжен конфликт, генералът бързо оттегля претенциите си и уверява руските власти, че подобна военна демонстрация е ненужна.

На същия ден Захарий Стоянов повежда група от 120 души към руското консулство в Русе, но генералът лично отказва да ги приеме вътре.

Каулбарс планира и публична реч пред гласоподавателите в деня на изборите за Великого Народно събрание (28 септември). Научавайки за намерението му, Мантов категорично заявява, че ще арестува генерала при такъв опит. Симеон Радев описва последвалите събития:

Заканата на окръжния управител бързо се разчува. Следобед Якобсон отново идва при него с въпрос наистина ли е възможно такова действие, на което Мантов отговаря, че е готов на още по-крайни мерки. Скоро след това самият руски консул Шатохин прави опит да го омекоти с разговори за славянското братство и търпимостта, но Мантов го прекъсва с въпроса дали славянството оправдава подстрекаването към революция в чужда държава. Разговорът приключва без резултат.

Вечерта при Мантов пристига и Григорий Русчушки, който се опитва да го разубеди, изтъквайки опасността от международен скандал спрямо пратеника на царя. В отговор Мантов избухва с думите, че е готов да арестува и самия император, което окончателно прекратява опита за медиация.

След като губи подкрепа в Русе, Каулбарс насочва надеждите си за преврати към гарнизона в Шумен и заминава натам рано сутринта на 28 септември. Планът му обаче вече е пропаднал — още на предишния ден командирите на Преславския полк и конния полк поставят ултиматум на своите началници да прекратят политическите си действия, а артилеристите също се оттеглят от намерението за метеж.

В Шумен генералът отново е посрещнат с враждебност. Къщата, в която се настанява, бързо е заобиколена от протестиращо множество, предвождано от бившия Ботев четник Иваница Данчев и шуменски опълченци. Консулът Шатохин отправя груби думи към събралите се хора, което предизвиква техния гняв, а местните русофили са изпратени с викове „Долу предателите!“.

Стига се и до директен сблъсък между Каулбарс и майор Рачо Петров. Руският пратеник размахва заканително юмрук с вик на руски, че ще им даде да се разберат, на което насъбралото се множество отговаря с мощен общ вик: „Да живее свободна България!“.