Никола Бенин
През
периода 15-18 век единствените училища са килийните. Първоначално възникват при
черкви, манастири или техните метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18
век се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на
съхранената през годините на османското владичество средновековна българска
книжовна традиция.
Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят се занимава с всеки ученик поотделно. Докато обучава, той се занимава със занаятя си. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен знаят. За учебници се използват църковно-служебни книги като „Часослов“, „Апостол“, „Псалтир“ и други. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.
До появата на взаимните училища през първата половина на 19 век, килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество. Килийното образование има елементарен религиозен характер, но това не пренасища просветното дело с църковност и догми. По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.
Към 18 век килийните училища са широко разпространени. В българските земи по това време функционират над 100 такива, сред които тези в София, Котели Самоков, а и в Троянския, Етрополския и Рилския Манастир. С времето килийното образование все повече се обогатява, като вече се четат и български книги като „История славянобългарски“ на Паисий Хилендарски. Постепенно с изграждането на системата на новобългарското образование, те престават да съществуват.
Килийно училище в с. Боженица
Килийно училище в с. Боженица
Няма коментари:
Публикуване на коментар