Никола Бенин
И тъй за нашите търговци какво тогаз да
кажа тука,
такъв щом им е занаята да гонят винаги
сполука?
Те могат клетви да изричат, да ги
престъпват всеки път,
забравят бога и душата и мислят, че не ще
умрат!
Във работата тяхна има безкрайно много
бъркотия,
престореност и вероломство, лъжи, лъжи до
поразия;
бог иска да ни са полезни и с нас да не
постъпват зле,
те, както и да се стараят, играят винаги с
иле.
За сукно някакво ще искат отпърво петдесет
дуката,
но щом неотстъпчив ви видят, му намаляват
те цената
и изведнъж любезно казват: „За тридесет ще
ви го дам!“
Добре годината да свършат, от нищичко не ги
е срам…
Ако поискате отсрочка, покачват два пъти
цените:
което петдесет не струва, тогава сто ще го
платите.
И полица да им дадете, без друго ще ви
задължат,
отгоре лихва ще платите, ако просрочите
денят…
Строят дюкяните си тъмни и ги оскъдно
осветляват,
платно от Брюге ви показват, но от Руан
платно ви дават;
и моравия плат на тъмно представят за
червен дори,
ала прозорците отварят, когато им броят
пари.
Тъй както казано е в евангелието пресвято,
тоз, който иска зло да стори, затулва
хитро светлината,
а който е обикнал мрака, заслужено ще види
мрак,
низвергнат в пъкленото царство на нашия
всевечен враг.
Педро Лопес де Айяла
(1332 – 1407)
Поет и преводач,
историограф и участник в политическия живот на Испания. Живял по времето на
четирима крале, два пъти затварян. Написал е хроники за четиримата крале и
превел „Декадите“ на Тит Ливий, както и редица творби от френски и италиански
автори. Оставил ни е своите „Рими за Палата“, написани отчасти в затвора на
Овиедес (Португалия). Те са известни още като „Книга за Палата“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар