Публикувал: Никола Бенин
Born to be Wilde
Дръвета, клонье и рҗце,
овце и камънье – сираци.
Кҗдђ е майка ти, дђте?
С кого врьви тҗз алабраце?
Отъ хаосътъ възниквашъ ти,
животътъ си люлђйшъ на косьмъ,
тъй твоятъ пҗть ще се стопи
заключенъ въ числото Осемь.
Числото Осемь, тоя ракъ,
невђмь сте виждали пространство,
кҗдђто врђмето на кракъ
ведно с моретата пиянства?...
И бавно рацитђ пълзятъ
във часоветђ, въ свойта плъть.
О, Смисъле, ти си задача,
що трђбува да разрешимь.
Да те обичаме! – но мрачно
мъждђйшъ в очите сякашь димъ.
Да димъ си, димъ си, димъ си ти!
Ти нђмашъ нашитђ черти...
Обичахъ майка, татко, баба.
Обичамъ родната страна.
Обичамъ женската направа
с уплахата на гущера,
що все на камъкъ се показва,
а нощемъ лази в мойта пазва.
О, Смисъле, ти си квадрата,
кой сме прђвърнали въ крҗгъ:
3.14... и остатъкъ...
Туй то! – и всђки е безрҗкъ.
Числата лъжатъ! Ти си димъ!
Задачата какъ да решимъ?
Въ ужасътъ отъ красотата
една загадка се таи:
лъготеха ли ни когато
врђщяха тезъ: „Чети, учи!“
(Езикътъ е мъгливъ и страненъ,
разказва само себе си...
А ний умираме от рани
и се възраждаме чрезъ ереси.)
Дал`нђма нђкакво устройство,
сатурналийство на умътъ –
да сричашъ всђка женска стойка
въ пиитиката на кръвтътъ?...
Не! – всичко казано говори,
че всичко истинско мълчи.
Добро и Зло ще се прђборятъ,
а Жертвата ще бҗдешъ ти!...
Ти си овчарче на мъглите,
овце край тебъ, въ рҗцђтђ –
връвь.
И като гладни влъци слитатъ
прђзрђна плътъ, жестока стръвь.
От бҗдещето хлуе мрака:
за Жертвата – кървавъ конецъ!
И гътва твоята рҗка
самия тебъ – вмђсто Агнецъ!
1884, Русчук
Из "Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар