Никола Бенин
"Свободен полет" - новата книга на руския разузнавач, писател и дисидент Виктор Суворов, излиза на български език. Това е и световната премиера на продължението на документалните произведения на Суворов "Аквариумът" (1997), "Основи на шпионажа" (2016) и "Спецназ" (1987, 2018), уточняват от издателство "Факел експрес".
Преводач от руски е Иван Тотоманов, а корицата е дело на Кирил Златков.
На фокус в "Свободен полет" е как Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Съветския съюз успява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж,"мъртвата зона" на проекта "Манхатън", и да получи секретните данни за обогатен уран, благодарение на което Съветският съюз разработва собствена атомна бомба. Това се случва през 40-те години на ХХ век, когато се разпалва с бясна скорост надпреварата за нов тип оръжие между САЩ, Великобритания, Германия и СССР.
вободен полет" - новата книга на руския разузнавач, писател и дисидент Виктор Суворов, излиза на български език. Това е и световната премиера на продължението на документалните произведения на Суворов "Аквариумът" (1997), "Основи на шпионажа" (2016) и "Спецназ" (1987, 2018), уточняват от издателство "Факел експрес".
Преводач от руски е Иван Тотоманов, а корицата е дело на Кирил Златков.
На фокус в "Свободен полет" е как Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Съветския съюз успява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж,"мъртвата зона" на проекта "Манхатън", и да получи секретните данни за обогатен уран, благодарение на което Съветският съюз разработва собствена атомна бомба. Това се случва през 40-те години на ХХ век, когато се разпалва с бясна скорост надпреварата за нов тип оръжие между САЩ, Великобритания, Германия и СССР.
Из "Свободен полет" от Виктор Суворов
1
Нелегалният резидент на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Червената армия майор Алексей Зубров, същият Beast, е извършил длъжностно престъпление.
Ако на това деяние се погледне със суровия взор на председателя на Военната колегия на Върховния съд, в Наказателния кодекс не се предвижда никакво друго наказание освен разстрел. Престъплението е налице: съзнателна дезинформация на върховното ръководство на страната.
Вярно, поради най-строгата секретност такива дела не се предават на Военната колегия на Върховния съд.
Не че това помага. В СССР могат да разстрелят когото си щат без следствие, без съд и присъда, и изобщо без причина и вина, така както е разстрелян предишният началник на Разузнавателното управление генерал-лейтенант от авиацията Иван Йосифович Проскуров.
Съветската власт отдавна е свикнала да разстрелва поданиците си по обвинения в едновременна работа за две, три, че и четири вражески разузнавания. А пък ако обвинението не е изсмукано от пръсти или от някъде другаде, ако престъплението не е измислено от някой изобретателен следовател, а си е съвсем реално, то виновникът неизбежно и неотвратимо ще си понесе наказанието. А в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Червената армия просто не е предвидено наказание, по-малко от разстрел.
2
Звяра се опитва да представи съобщението, че едно министерство на САЩ незнайно защо предава на друго министерство на САЩ някакви количества сребро, за съвсем точна, добита по агентурен път информация за подготовка за провеждане на някакви научни изследвания за военни цели.
Такива неща не се прощават.
Той го знае. И сега с големите си сини очи спокойно го гледа самата Смърт.
Която не можеш да излъжеш.
- Виж какво, Зубров, аз съм само куриер. Но куриер с пълномощия за контрол. Нямам право да задавам въпроси за твоите източници на информация, ти нямаш право да ми съобщаваш каквото и да било за тях. Но мое право и мое задължение е да уточня всичко, което се отнася до самото съобщение, до съдържанието и смисъла му. Затова сега, гражданино Зубров, ти ще ми разкажеш не вълшебна приказка за стремежа на САЩ да създадат оръжие чудо, а само това, което ти е съобщил източникът ти.
- Източникът съобщи, че Министерството на финансите на САЩ предава на Военното министерство 41 тона сребро.
- И това е всичко?
- Това е всичко.
- Останалото си го измислил сам.
- Останалото го измислих сам.
- И от себе си добавяш, че среброто е предназначено за научни изследвания за някакви военни цели.
- Точно така.
- И принципно новият вид оръжие с небивала разрушителна мощ са само твои фантазии?
- Да, това го казвам аз.
- Нещо повече, ти се опитваш да представиш безумните си фантазии във вид на информация, получена от теб от секретни източници на информация.
- Да. И още веднъж да.
- Всеки от нас би искал лекичко да преувеличи постиженията си. Именно затова най-големият началник, знаеш за кого става дума, понякога въвежда между главните добиващи структури и обработващите структури един вид предпазител във вид на куриери на Специалния сектор на Централния комитет. За да не би вие, доблестните разузнавачи, да почнете да преувеличавате постиженията си и да лъжете по-малко за героичните си дела и победи.
- Да, аз преувеличавам значението и смисъла на полученото съобщение, добавям от себе си нещо, което не се съдържа в съобщението на агента. Правя го съзнателно, за да привлека внимание към тази изключително важна информация. И не крия от теб, че преувеличавам.
- Тоест се опитваш да ме направиш съучастничка в престъпление.
- За полза на делото...
- За полза на делото лъжеш.
- Малко. Но няма друг изход. Ако пратя шифровка за среброто, без да добавя нищо, съобщението ще се изгуби сред хиляди други. Разбери, тук се крие някаква тайна. Зад това сребро се крие нещо много важно. Войната придобива световни мащаби. Хитлер съкруши Франция и още десетина страни. Срещу Хитлер твърдо стои Британия. Рано или късно на страната на Британия ще се намесят Съединените щати.
- Няма защо да ми обясняваш всичко това. Накъде биеш?
- Ето накъде. Има два варианта. Първият: Военното министерство на САЩ получава много тонове сребро за някаква глупост. Образно казано, да го направи на лъжици, вилици, чинии и свещници. Помисли малко: нима в ситуация, в която Съединените щати всеки момент могат да влязат във Втората световна война, в ситуация, когато в САЩ се разгръща невиждано в световната история производство на въоръжение, военният министър на Щатите си няма друга работа, освен да поръча сребърни лъжици за армията?
- Защо не? Америка не е заплашена от нищо. Американците си харчат парите както си искат.
- Има още един момент. Защо Финансите се съгласяват на такива разходи? Кой им е наредил да се съгласят? И защо? Нито един политик няма да похарчи толкова сребро за глупости. Съперниците му ще го съсипят, ако разберат за толкова големи неоправдани разноски. Представяш ли си пресата да научи за подобно безобразие? Или Конгресът?! Така че първият вариант отпада: среброто не е отпуснато за глупости. И остава вторият вариант: отпуснато е за някакви много важни цели.
- Какво предлагаш?
- Предлагам да излъжем ръководството.
- Кое ръководство?
- Ръководството на военното разузнаване. Следователно и ръководството на нашата страна. Ако пратим съобщение, че във Вашингтон едно министерство предава сребро на друго министерство, никой в Москва няма да обърне внимание. А доказателство, че среброто ще бъде използвано за някакви сериозни военни цели, нямам.
- Чуй ме хубаво, Зубров. Не разбираш ли, че другарят Сталин вкарва куриерите си на най-важните линии на агентурната връзка именно за да изключи опитите да се излъже правителството? Разни хитреци се опитват да изкарат онова, което си фантазират, за истина. А ние ги разкриваме и ги убиваме.
- Ами убий ме. Няма да се съпротивлявам. Пък и нямам никакво оръжие, а ти явно имаш.- Да, имам.
- За да не те излагам на опасност, Еничарино, и за да не тръгне да те преследва тукашната полиция по подозрение в убийство, мога просто да скоча от балкона. До долу са двайсет етажа. Но имам едно условие: обещай, че ще предадеш съобщението във вида, който ти казах: в САЩ се води подготовка за работа по създаването на някакъв принципно нов вид оръжие. За което Военното министерство получава много сребро.
- Ти наистина ли си готов да умреш заради едно глупаво съобщение?
- Да, готов съм.
- За измама на ръководството на страната, при това по толкова важен въпрос, се полага смърт. Ти си я заработи честно. Ако ми наредят да те убия, ще те убия. Няма да си ми първият.
- Убий ме сега.
- Не. Няма да те убия днес. Но не си мисли да бягаш. Ако не се опиташ да бягаш, ти обещавам лека смърт. Ако опиташ - ще те намеря, та ако ще да си в Австралия или на Антарктида. Не чакай пощада - ще умреш в мъчения, дълги и страшни.
- Не мисля да бягам. Вярно, предлагам лъжа. Но не за лична изгода.
- Ще ти дам един съвет, Зубров. Не си струва да чакаш присъда за опита си да излъжеш другаря Сталин. От тази лоджия до земята са седемдесет метра, може би и повече. Аз сега си тръгвам, а ти скачай. Ще умреш бързо. Без мъчения.
3
Тя си тръгна.
Не хлопна вратата.
Не я хлопна само защото вратите в тази сграда не се отваряха като обикновените, а се изместваха настрани. Като на купетата във влак. В тази сграда това беше направено с цел вратите да не хлопат и да не се тряскат при течение и да не се изкъртват при ураган.
Тя си тръгна, без да докосне кристалната си чаша, без да опита виното.
А шишчетата изгоряха.
Докато той ѝ доказваше, че в случая заради висши цели трябва да се преувеличава и да се излъже ръководството на страната, шишчетата станаха на въглен от едната страна. А от другата си останаха сурови.
И ето го сам в огромната лоджия, все едно на широката палуба на океански лайнер.
Тя си тръгна и чак сега той осъзна пълния смисъл на случилото се. Езикът ни е най-злият ни враг. А казана дума не можеш я върна. Опитът да се излъже ръководството на Червената армия, да се излъже правителството и лично другарят Сталин беше престъпление, което не се прощава.
Пред Звяра беше имало три възможности.
Да не казва нищо за среброто на никого. Никой нямаше да разбере.
А можеше просто да съобщи за еди-колко си тона и за министерствата - и само толкова.
Но той не можеше да постъпи така. И сега момичето, същото Еничарина, беше длъжно да докладва, че е било в Хавана по повикване на нелегален резидент и се е срещнало с него. Нямаше право да крие нещо или да променя съдържанието на разговора им. Иначе щеше да е виновна за страшно злодеяние - опит за съзнателна измама на ръководството.
Непременно щеше да докладва всичко. Дума по дума. Паметта ѝ беше дяволски добра, както Звяра вече беше забелязал.
Ако доложеше - а тя нямаше защо да премълчава нещо, - тогава присъдата му беше сигурна. В Разузнавателното управление на Генералния щаб на Червената армия не си играят на дребно - издават само смъртни 200 присъди. И не се бавят с привеждането им в изпълнение.
В така създалата се ситуация Звяра имаше само два варианта на действие:
- да чака страшна смърт в килията за изтезания;
- или да скочи от седемдесет метра и да изпита истинския възторг на свободния полет.
4
Нека опитаме да се поставим на мястото на нелегалния куриер, който действа под агентурния псевдоним Еничарина.
По повикване на нелегалния резидент Beast куриерът пътува от Вашингтон през Маями до Хавана и обратно. За това трябва да докладва в Москва. Задължително и спешно. И ето защо. Да допуснем, че куриерът не докладва за срещата, а резидентът някога, може би след много години, разкаже на някого за тази среща или просто се изпусне. И тогава и двамата, и куриера, и резидента, ще ги извикат при големия началник и ще се почнат въпросите: а защо ние не знаем нищо за такава среща? Какво сте криели от нас? И защо? И какво друго сте се опитали да скриете от началниците си?
Такъв разпит не може да свърши с нищо добро.
Затова непременно трябва да докладва.
Въпросът е: какво да докладва?
Куриерът може да предаде в Москва съобщението, което е измислил резидентът Beast, и с това да сподели с него вината за преднамерената лъжа пред ръководството на Съветския съюз и Червената армия.
Или може да доложи, че резидентът Beast сам е измислил съобщението, че в Съединените щати се подготвя осъществяването на някакъв грандиозен план.
Ако съобщи, че резидентът съзнателно е решил да излъже ръководството, незабавно ще последва заповед за евакуация или дори ликвидиране на резидента.
И тази заповед ще е правилна! Всеки, който се опитва да излъже висшестоящото ръководство, трябва безпощадно да се унищожава. Та другите изобщо да не се опитват да го правят.
За опита да се въведе в заблуждение ръководството на страната няма как да не докладва в Москва.
Но какво ще стане, като докладва?
И още нещо неясно има в тази работа: защо му е на този глупак да си слага главата в торбата?
Той прави това, което се наказва със смърт.
И го знае.
И все пак го прави.
Защо?
5
Беше посъветвала нелегалния резидент на военното разузнаване в Хавана да приключи живота си в свободен полет от двайсет и първия етаж.
Не съжаляваше за съвета си.
Имаше два варианта.
Ако Звяра е слаб или глупав, да скача. Прав му... хм, полет.
Ако е умен, ако е убеден в правотата си, ако характерът му е на боец, ако заради делото е готов на смърт било мигновена, било дори в килиите за мъчения, то няма да свърши живота си със самоубийство. За него то е безсмислено.
По целия път от Хавана до Маями ругаеше наум нелегалния резидент, решил заради някакви си високи цели да излъже ръководството на страната и на Червената армия.А през целия път от Маями до Вашингтон ругаеше себе си - защо беше взела влака? Трябваше да лети със самолет.
6
В Америка живееше и действаше под името Стейси (фамилното ѝ име за жалост не ми е известно). За носителите на всички имена умни хора още в дълбоката древност са определили и щастливи за тях числа, и подходящи за тях цветове, дните на седмицата, които им носят успех, и метала, който им носи късмет.
В Русия металът за Анастасия е стоманата, която символизира решителност и твърдост. Но там е въпросът, че тя не беше никаква Анастейжа. Беше Стейси. А в Британия и в Щатите металът на Стейси е среброто.
Не стоманата, не медта, не калаят и не златото.
Тя не беше суеверна. Но съвпадението я смущаваше: онзи, който я беше пратил в Америка, онзи, който ѝ беше избрал името, под което тя щеше да живее и да действа, сякаш беше знаел - пътят ти е към среброто.
Ето го този предсказан и предназначен път - към 41 тона звънък луннобял метал.
Ами ако сталинската разузнавачка се реши на престъпление и съобщи на Сталин не само за огромното, направо безумно количество сребро, а добави и измислицата на нелегалния резидент в Хавана, че това сребро е предназначено за някакви много важни научни изследвания с военна цел?
7
След като прати шифровката по съответните канали, тя не сметна за нужно да съобщава на Звяра, че е изпълнила молбата му и е предала в Москва измислиците му точно във вида, в който бе искал.
Имаше си друга грижа: трябваше да съобщи, че нелегалният резидент е излъгал Сталин, най-горе.
Тоест на самия Сталин.
Трябваше да докладва, понеже разузнавачът няма право да крие нищо от ръководството си. Иначе ще спрат да му вярват.
Проблемът се усложняваше и от това, че и самата тя беше съучастничка в това престъпление. Нелегалният резидент нямаше никаква възможност да предаде съобщението. Той само го беше измислил, но го беше предала тя, Стейси. Тъкмо тя, нелегалният куриер Еничарина, беше излъгала Сталин по въпрос от извънредна държавна важност.
Затова трябваше възможно най-бързо по някакъв начин да отиде в Москва и да обясни всичко.
Тук имаше два варианта.
Първият: допускаме, че в момента на появата ѝ в Кремъл, а пътят е дълъг, аналитиците от Разузнавателното управление са обсъдили въпроса, оценили са важността на съобщението и генерал-лейтенант Голиков е докладвал на Сталин. В този случай нелегалният куриер трябва само да си признае, че съобщението е било разширено и преувеличено, но само за да не се изгуби в купчините други секретни новини и за да може ръководството на страната да научи за него.
Вариант втори: да допуснем, че към момента на появата ѝ в Москва съобщението за среброто още не е стигнало до най-горе и на Сталин все още не му е докладвано. В този случай трябваше да отиде право при него, да разкаже, да докаже, да обясни.
Вярно, имаше и трети вариант: тя се появява в Москва и ѝ казват, че са изяснили въпроса и че среброто е предназначено за направата на лъжици, вилици и ножове за офицерските клубове на армията на САЩ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар