Никола Бенин. Класните училища

 Никола Бенин

Първото класно училище в Копривщица

Класните училища у нас датират от началото на деветнадесетото столетиетие и се откриват по подобие на елинските училища в Гърция, Турция (Цариград), Източна Азия (Смирна и Кедония) и другаде и се наричат елино-български, славяно-гречески училища.Известно е, че първото елинско училище у нас се открива в Свищов горната махала от Емануил Васкидович и просъществува от 1815 до 1845 г., второто от Райно Попович в градовете: Котел, Сливен, Карлово от 1819 до 1826 г., и третото Христо Павлович, пак в Свищов долната махала в 1831 г.

По подобие на елинските класни училища Найден Геров открива в Копривщица първото народно класно училище през 1846 г., което поставя началото на народните класни училища у нас. Последователно се откриват народните класни училища в градовете: Шумен, Пловдив, Славен, Ямбол и другаде.

Класното училище в Ямбол е открито в 1857г. близо до църквата Св. Георги, където са и взаимните училища. Първата година се открива първи клас, а през следващите последователно втори и трети, като през 1860 г. то има вече тригодишен курс и прибира около 120 ученика от Ямбол, Сливен, Карнобат, Нова Загора и други съседни градове. Популярното име на ръководителя му народният поет Добри Чинтулов е гаранция за висотата, на която стои училището, и авторитетът, на който се опира то. Преподаватели в него са: Георги Хаджиатанасов, Атанас Кожухаров и др. Когато се открива при него и четвърти клас, придобива още по голям престиж, понеже в него учителствуват вече учители с по високо образование. Учителите в класното училище добиват образованието си в Русия и Турция (Цариград), Атина, Берлин и др. европейски градове.

Учебният материал в товаучилище за по висока наука включва знания от религиозен и светски характер: катехизис ( учение за християнската вяра), богословие, землеописание (гражданско и математическо), аритметика, алгебра, езиците: славянски, руски и гръцки. Турски език се въвежда по късно. Учебните предмети: религия, езиците и землеописание се преподават във всички класове, а математика само в първи и втори клас, понеже за двете години математикът при ямболското училище успява да преподаде всичко, което знае по предмета, та за останалите класове не остава учебен материал. Знанията му се простират до решаване на уравнения с едно неизвестно. Постепено се въвеждат учебните предмети: геометрия, физика, естествознание, история и френски език.

Методите на преподаване са такива, каквито се практикуват в руските гимназии. За повествователните предмети се използува монологичната форма учителят разказва урока, а учениците го преразказват. Използуват се и наличните нагледни средства: глобул, карта, картини и др., които правят обучението нагладно и вразумително.

Учебници почти няма. Голяма рядкост са учебниците на руски език, пренесени от Русия. И учениците са принудени през време на преподаването да си водят записки, по които да подготвят уроците си, макар тези записки да представляват голямо неудобство и за ученици, и за учители, понеже им липсва широта и достоверност.

Обучението се води през деня сутрин и следобяд, но по турския часовник, който е с шест часа разлика (12 часа по съвременния европейски часовник е в 6 часа по турския), следователно сутришните занятия започват в 2 часа, а следобедните в 8 часа по турски.

Учениците от класното училище полагат изпит два пати в годината на 20 юли и на 1 август, след което настъпва разпуса, който трае четири недели. На изпита, който се провежда в края на учебната година, се прави проверка на овладените през учебната година знания по следните учебни предмети: 1. старобългарски език, и художнослевие, 2. землеописание (математическо и политическо), 3. свещена история, 4. аритметика (практическа и теоретическа) и 5. гръцки език и художнословие. Той трае от понеделник до неделя цяла седмица и се прави преди украсените с цветя портрети на славянските първоучители Кирил и Методий. Учениците се изпитват по ред, като на всеки се задават по три въпроса, за да отговори свободно, ясно и пълно. Атанас Кожухаров дал отчет пред гражданите за обучението и възпитанието на учениците в класното училище за учебната 1862 1863 г., с който направил силно впечатление на гражданите.