ДИЗРАЕЛИ*
Дизраели беше диване,
стане сутрин, изсере се, наяде.
се и после пита: „Кой сме днес?…
Ау, започнал е Берлинския конгрес!…“
Скача на файтона и отива
българи да коли и убива.
Дизраели слагаше рога
на жена си със един слуга.
Брей, усети се оная гиздосия,
че одра го и опече на тепсия.
Е, добре ли е така щом ти ни мъчиш,
издевателстваш и някак си се пъчиш!
* В бр. 13, 1990 г. на патриотичния вестник „Век 21“ без много да му мисля публикувах своето слабо и политически неиздържано стихотворение „ОТО БИСМАРК“, което, позволете да припомня, гласеше следното:
Ото Бисмарк беше диване,
стане сутрин, изсере се, наяде.
се и после пита: „Кой сме днес?…
Ау, започнал е Берлинския конгрес!…“
Скача на файтона и отива
българи да коли и убива.
Ото Бисмарк слагаше рога
на жена си със един слуга.
Брей, усети се оная гиздосия,
че одра го и опече на тепсия.
Е, добре ли е така щом ти ни мъчиш,
издевателстваш и някак си се пъчиш!
Очевидни са слабостите на тази творба и читателят не закъсня да го открие и да се засегне. Като поднасям своите надлежни извинения с изискуемата се за това скромност едновременно си позволявам и да предложа на изискания читател един нов вариант на старата творба или пък, чудя се дали не е по-правилно да се каже – една нова творба на стария вариант.
Из "Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар