Амелия Личева. У нас пандемични са простотията и безпросветното отрицание

 

Не е изненада, че процентът на невярващите в пандемията у нас е толкова висок. Всъщност у нас пандемични са простотията и безпросветното отрицание, те бяха подклаждани през годините от всички славитрифоновци и техните подобия. Изненадата в момента идва от част от интелектуалните кръгове, от хората с претенции, които искат да внушат, че коронавирусът е „обикновен грип” и че най-важно е напук да продължим живота си нормално. Защото сме „губели човешкото”. Прекрасно, но това е един позьорски хуманизъм, който в своето егоцентрично заслепение отказва да признае размерите на кризата. Пренебрегва броя на жертвите. Дистанцира се от усилията на лекарите. Не се трогва от смъртта на хора, които имат своите имена и близки. Това, че всеки ден умира по един учител, минава в статистиката или в графа „изключения”. И папагалски се дудне как мерките „променяли същностното у нас”. Сепната съм от такава самоубийствена и куха суета. Отдавна знам, че политиците няма да посмеят да застанат срещу това кресливо говорене. Но гражданският натиск трябваше да е в разумната посока, в подкрепа на елементарните мерки, които можеха да ограничат жертвите. Нещо, което истински европейските общества и техните управляващи отдавна проумяха.