Никола Бенин
Пенчо Славейков
27.04.1866 – 28.05.1912
Пенчо Славейков е български поет, един
от участниците в литературния кръг „Мисъл“. Той е най-малкият син на поета и
политик Петко Славейков. Следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно
на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, написва поемите „Ралица“, „Бойко“,
„Неразделни“ и други класически епически песни, първите глави на епопеята
„Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. През 1898 г. става
действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), днес – Българска
академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е
командирован в Народната библиотека в София. Поддиректор и директор на
Народната библиотека, директор на Народния театър. Пенчо Славейков е един от
големите български интелектуалци. Творчеството му обхваща от реалистични поеми
с граждански мотиви до дълбоко философски и индивидуалистични творби. Умира в
Брунате, Италия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар