Никола Бенин. "Старобългарското изкуство" от Богдан Филов

 Никола Бенин

Роден на 28 март (ст. ст.) 1883 г. в гр. Стара Загора. Завършва класическия отдел в Софийската мъжка гимназия през 1900 г. Още като гимназист в Първа мъжка гимназия младият Богдан Филов култивира в себе си истинската си голяма цел – да се запознае „колко-годе“ с немския език и да замине в Германия, за да изучава класическата древност в най-добрите висши училища и при най-известните специалисти.

През пролетта на 1906 г. докторът на Фрайбургския университет Б. Филов се завръща в България. Желанието му е да работи като археолог именно в България и отклонява предложението да заеме мястото на научен сътрудник в музея на гр. Трир, Германия. През следващата година и половина специализира в Бон, Париж, Мюнхен (Германия) и Рим (Италия) (ноември 1907–март 1909) с единствената цел да проучва антични паметници и да се усъвършенства като археолог. В Бон работи върху студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, която излиза през 1910 г. в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина.

Частен доцент по археология на източните и класическите народи в Софийския университет от 29 май 1914 г. 

Редовен професор, титуляр на Катедрата по археология с история на изкуството от 10 юли 1920 г.

Декан на Историко-филологическия факултет през учебната 1924–1925 г. Ректор на Университета през учебната 1931–1932 г. Почетен доктор (honoris causa) на Атинския университет (1937), на Берлинския университет (1939), на Будапещенския университет (1941), на Университета в Падуа (1942). 

До 1937 г., когато влиза в политиката, научното му творчество обхваща над 200 заглавия из областта на античната археология, старохристиянската архитектура и старобългарското изкуство. По-важните са на немски, френски и други езици. След смъртта на проф. И. Шишманов е председател на българския Пен-клуб, на Националния комитет за умствено развитие, член е на Международната комисия за умствено развитие при Обществото на народите в Женева, на българо-гръцкото дружество. Съществува дори време, когато карикатуристите го вземат на прицел като човек с най-много председателски постове, които свидетелстват за нараснала обществена значимост.

В развилите се политически събития през 1944 г. и извършената радикална промяна на политическата система се приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., осъдените на смърт, сред които са и тримата регенти, министрите от правителствата за периода 1941–1944 г., с изключение на министрите в последното правителство на Константин Муравиев, са разстреляни. Сред тях са професорите от Софийския университет Б. Филов, А. Станишев и Б. Йоцов, А. Цанков, като само за последния присъдата е задочна поради емиграция в Австрия.