Мир на твоя прах!
Ето ме отново доведен дотук,
село оглупяло, със изгнил олук.
На главната улица пред белия дом
аз отново правя на всички поклон:
– Здравейте, души гърчави, скапани псувачи,
пропаднали селяни, пияници, ебачи
на кози и крави, кукуруз и боб,
селяни извеяни –
смели партизани на Божия гроб.
– Здравей, църкво окрадена,
поп Пиждар е мъртъв,
той води дедите ми по божиите пътища,
а ти стоиш тука – овдовяла метреса,
край теб расте бъзе,
във теб серат песове.
– Здравейте, диви хора, какъв приятен час!,
залезът се бори с географския атлас,
учителят се мръщи, децата са тъжни;
„за вечеря в къщи какво са изпържили?“ –
белите бъбреци на бика скопен
и овчата плешка на тъпия ден…
Учителя се мръщи – с нежен, женски глас,
влюбен в дечицата, изпаднал в захлас…
– Здравей, селска курво, до мене в леглото,
душата ти плитка, дълбоко – телото,
ушите ти – гълъби, гърдите – паници
(и страстта! – потекла на тънка ивица)…
Здравейте кокошки, патици и гъски,
Гергьовден на Агнеца – заклан и разкъсан!
– Здравейте, желания, над чийто гроб мълча,
време нека мине – пак ще се сгодя,
други ще завъдя – да снесат яйца,
здравей, здравей, време – квачка на света!
Ани се завръща – големият мъж,
на земята – дръжка, баща на тоя дъжд,
ученик на ябълките и френското грозде,
син на овена и женския дрозд…
Ани се завръща – Господи, насън
вижда всички мъртви той,
излезли навън,
облечени в бяло,
орат, прекопават,
гроздоберът иде,
пилците запяват…
– Здравейте, дъртаци, по тия стени
бели некролози – вие сте, нали?
– Здравей, бабо Ванке, не щеш да ореш?,
живей тогаз мъртва, в Рая ще пасеш
кобилата Мая, козата саанска,
сред вечната пролет (и ангели по бански).
Здравей мое детство, със черно краче
и гатанка лесна – кой кого е…!
Ани е тука, село, твоят син,
чука по вратниците твоят любим:
– Защо сте заключили? Ключът къде е?
Питате ме: „Как е?“…
– Добре е! Добре е!
След толкова глупости дойдох да се върна,
прага да оближа, кравите да свърна,
да събудя мъртвите из селските гробища
и да дойдат всички те и да ме оглозгат
червеите и водите на долния свят…
Ани Илков – никой – въздух, поле, необят.
80-те г.
Из "Събрано" (2011), ИК "Жанет 45"
Няма коментари:
Публикуване на коментар