Никола Бенин. Нуова Ривиста Сторика (Nuova Rivista Storica)

 Никола Бенин

La «Nuova Rivista Storica» fu fondata nel 1917 da Corrado Barbagallo: era in corso la prima guerra mondiale ed è probabile che quanto avveniva nel nostro paese e in tutta l’Europa sia stato determinante nel condizionarne il programma che fu pensato «un po’ diverso da quello comune alle altre riviste storiche» (Il nostro programma, firmato La Redazione, fasc.1, a. 1 gennaio-marzo 1917). In esso si auspicava infatti di poter «esercitare una speciale azione nell’ambito della nostra cultura storiografica: quella che nel pensiero dei suoi ideatori è parsa la più conforme ai bisogni dell’ora che volge». In altre parole, dare maggiore spazio alla vita e alla politica da cui, nei tempi passati la storiografia «attingeva il suo più vital nutrimento» (Barbagallo stesso stava passando da interessi per la storia antica alla storia contemporanea) nei confronti di quel metodo critico-storico ereditato dalla storiografia tedesca che, pur essendo stato utile per la metodologia delle fonti, stava trasformando la storia in filologia, paleografia, diplomatica, archeologia, perdendo di vista l’interesse e il panorama generali.

„Нуова Ривиста Сторика“ е основана през 1917 г. от Коррадо Барбагало: Първата световна война е била в ход и е вероятно това, което се е случило у нас и в цяла Европа, да е било решаващо да повлияе на програмата, която се смята „малко“ различна от тази на други исторически списания“ (Нашата програма, в брой първи, 1 януари-март 1917 г.). Всъщност се надяваме да успеем да „упражним специално действие в контекста на нашата историографска култура: тази, която по мисълта на нейните създатели изглеждаше най-съвместима с нуждите на часа, който предстои”. С други думи, за да се даде повече пространство на живота и политиката, от която в миналото историографията „черпи своето най-жизненоважно подхранване“ (самият Барбагало преминава от интереси в древната история към съвременната история) към този критичен метод - исторически наследен от немската историография, която, въпреки че беше полезна за методологията на източниците, превръщаше историята във филология, палеография, дипломатика, археология, губейки от общия интерес и панорама.