วัดศรีสุพรรณ เชียงใหม่ Wat Sri Suphan in Chiang Mai, Thailand

д-р Никола Бенин

According to the inscriptions found locally on Red Sandstone, King Muang Kæw (1495-1526) of the Mangrai dynasty and his mother ordered a military offical called Khun Luang Ja Kham to bring a Buddha statue to this place and they built a temple in the year 1500 CE. In ancient times the temple was called Srisuphan Aram (= Temple). Later, the Vihara, Chetiya and Ubosot were built in that order and were completed around ten years later. All the buildings together with the surrounding areas and twenty families were given to take care of the Temple.

Srisuphan Temple has been a vast source of knowledge concerning the art, culture, education and handicrafts, including lost-wax casting and silverwork, from the past until the present. There is still a living culture regarding these handicrafts, but knowledge about statue-casting, silverwork and other handicrafts are in danger these days owing to the changing times and there are not many people to whom this knowledge is being passed on.

Никола Бенин. Европейска нощ на музеите, Русе, 2018

Никола Бенин

◊ ПРОГРАМА

19 май 2018 г., от 11:00 до 24:00 часа

На 19 май Регионалният исторически музей – Русе традиционно ще участва в инициативата Европейска нощ на музеите. За първи път русенската Нощ в музея преминава границата и се разпростира в Гюргево, Румъния.

11:00 часа – „Поетичен театър“ 

 Военен клуб – Русе

17:00 часа – „Да се облечем в история“ – посетителите влизат в образа на римски легионери с помощта на характерното за Римската империя военно облекло

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

 17:30 часа – „По стъпките на археолога“ – теренни археологически проучвания за деца в двора на музея с участието на специалист археолог и музеен педагог

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

18:00 часа – „Герданът на Калиопа гостува в Гюргево“ – уъркшоп за изработване на бижута с участие на етнографи от Регионален исторически музей – Русе в Гюргево

Окръжен музей „Теохари Антонеску“ – Гюргево

18:00 часа – „Търсачи на съкровища“ – Образователна игра, в която деца търсят експонати в музейни експозиции с помощта на предварително изготвени карти. Децата описват и датират намерените артефакти, правят предположения за техният произход и предназначение.

Исторически музей – Русе

18:00 часа – „Музикални импресии“ с ученици от балетните класове на Национално училище по изкуствата „Проф. В. Стоянов“ – Русе

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

18:00 часа – Презентация за храма на Диана

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

18:15 часа  – „Предметите говорят“ – проект на Регионален исторически музей – Русе, реализиран по програма „Знание и растеж“ с помощта на Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Фондация „Еконт“

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

18:30 часа  – Уъркшоп за изработка на разделители на книги с кусатури ( традиционни шевици от Влашка) – Гостуват: Лупу Лучика - етнограф-реставратор и Джорджиана Щефан - музеограф от Окръжен музей "Теохар Антонеску" Гюргево

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

18:30 часа  – Представяне на органичната градина на музея

Лапидариум, зад Историческия музей – Русе

19:00 часа  – Danube Sunset Sessions - Solis Occasum 2018

Римска крепост „Сексагинта Приста“

19:00 часа  – Живи човешки съкровища: „Джамал“, с. Кошов

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

19:30 часа  – Живи човешки съкровища: „Боенец“, с. Юпер

Лапидариум, зад Регионалния исторически музей – Русе

20:00 часа  – „Музикални етюди” – ученици от НУИ „Проф. В Стоянов“ – Русе

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

20:30 часа  – Представяне дейността на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

20:45 часа  – Изложба „Нематериалното културно наследство в региона на Югоизточна Европа“ – откриване

Зала „Русе“ на Историческия музей – Русе

21:00 часа  – Представяне на романа „Пресен черен хайвер“ на румънския писател М. Б. Йонеску – Лупяну

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

22:00 часа  – „Един нов свят“ – песни от концерт-спектакъл на Детска опера – Русе

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

23:00 часа  – „Дарения от русенските медици“ – изложба

Исторически музей – Русе – приземен етаж

23:00 часа  – Прожекция на документални филми, посветени на недвижимите културни ценности – „Стъпки в огъня“ и „Гласове от Холоцена“

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

23:30 часа  – Етюди от спектакъла „Улица „Джаз“ – Театрална работилничка „Мармалад“. Постановка Евгения Явашева

Зала „Княз Александър I“, Исторически музей – Русе

ПОКЛОН ПРЕД БОЯН ПЕТРОВ

Боян Петров  зегина при изкачването на Шиша Пангма (8027 м) в Тибет. Върхът е известен още като „Джуджeто”, защото е най-ниският от 14-те върха над осем хиляди метра. Опитвайки се да хване прозореца преди времето да се развали след 4 май, на 29 април той тръгва от базовия лагер.

На 3 май е забелязан с телескоп да се изкачва към последния, трети, лагер. След това следите му се губят. На 5 май палатката му е открита пълна със сняг, което означава едно - че не е слязъл.

Какво точно се е случило можем само да гадаем, защото неяснотите са много. Може да е пропаднал в ледена цепнатина (образувание в ледника, което често е скрито под снега и може да достигне стотици метра).

...из книгата му "Първите седем", изд. Вакон, 2017 г.

"За мнозина върхът е точка, от която единствено се слиза надолу. За мен обаче той е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел. Тя е още по-трудна, още по-далечна и с времето става все по-желана. Спускам се само за да се подготвя още по-добре и пак да поема нагоре. И така животът ми преминава в планиране на нови скокове, изчисляване на рискове, изкачване на стотици мали върхове и гигантите зад тях. Колкото по-висока е пирамидата на върха, от толкова повече блокчета е съставена."

"Стъпването на най-високата точка винаги носи спокойствие. Давам си сметка, че щом съм горе, значи съм уцелил правилните стъпки по дългия път към облаците. Става ми леко, крилата ми порастват с още няколко пера, а желанието за следващия.”

Никола Бенин. Горный Алтай, Перевал Кату-Ярык

д-р Никола Бенин

   У алтайского горного перевала Кату-Ярык есть пара особенностей, которые отличают его от прочих своих «собратьев».

Во-первых, он не похож на классические перевалы (когда сначала в гору долго взбираешься, а затем – столь же долго спускаешься).

Кату-Ярык – это спуск с плоскогорья в глубокий каньон (долину река Чулышман).

   Здесь обнаружатся все атрибуты, указывающие на то, что перевал – священное место (ибо тут живут духи... а Вы как думали?). Ленточки на деревьях, каменные пирамидки.

Камышлинский водопад

Камышлинский водопад – не самый крупный на Горном Алтае. Есть водопады и более высокие, и более полноводные.

Зато он - самый доступный!

Как добраться до Камышлинского водопада? Науке известно три способа.

Способ № 1.

Двигаясь по Чуйскому тракту, нужно переехать через Катунь по новому мосту перед селом Усть-Сема. С правой стороны где-нибудь бросить машину.

А дальше – идти лесом...

Судя по карте, топать придется 2-3 километра (и это только в одну сторону), причем наличие тропы не гарантируется.

Не-е-е-е, не пойдет!

Способ № 2.

Зайти на территорию турбазы «Царская охота» (вход на неё – прямо на Чуйском тракте). Затем по пешеходному мосту перейти через Катунь, и прогуляться тем же лесом 1,5-2 километра по тропе.

Правда, сообщавшие об этом способе сайты честно предупреждали, что во время наводнения 2014 года этот мост был напрочь смыт рекой. Достоверных сведений о том, был ли он после этого восстановлен, никто не сообщал.

Способ № 3.

Возле той же самой турбазы должны базироваться лодки.

За некую (отнюдь не символическую) плату лодочники легко могут перевезти на противоположный берег хоть капусту, хоть козу. А есть доплатить – то и волка...

Белая полоса – это дорога, которая петляет по крутому горному склону. Её длина – 3,5 километра, и здесь 9 поворотов (большинство из которых – под углом 180 градусов)

Никола Бенин. "Остайница" от Рене Карабаш

 Никола Бенин

След фурора от “Хълбоци и пеперуди” почитателите на Рене Карабаш дочакаха и нейния дебютен роман – “Остайница”. Действието в романа се развива в северноалбанските планини, където все още се тачи жестоката система от обичайни закони, наречена Канун на Лека Дукагини. В тези нечовешки патриархално-родствени ценности жените е задължително да бъдат убити от съпрузите си с приготвен от собствените им бащи куршум, ако не са девствени в първата брачна нощ. Жените там нямат почти никакви права, а единственият начин да се спасят от всичко това, е да станат остайници – да се откажат от всичко женско и да живеят като мъже до края.

Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девиции се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече. Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях. Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите "син" и "дъщеря", "мъж" и "жена", за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.

Романът е написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“ който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край.

Според Владимир Зарев: „Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека.

Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“

Межденародна научна конференция "Литературознанието: диалогичност и предизвикателства"

ПРОГРАМА

СЕКЦИЯ 1. Столична библиотека – зала „Вяра“

10 май 2018 г., четвъртък

14.00 ч. Първо заседание.

Водещ Миряна Янакиева

Благовест Златанов (Университет в Хайделберг).

Парадигмата на деконцептуализираните пароли за

допуск в части от литературно-теоретическия

дискурс на XXI в.

Амелия Личева (СУ „Св. Климент Охридски“).

Сравнително литературознание, световна литера-

тура, превод.

Тодор Христов (СУ „Св. Климент Охридски“).

Проблемът за драматиката на литературната реч.

Дарин Тенев (СУ „Св. Климент Охридски“). Има

ли метод тази лудост: Пътища за литературната

теория след деконструкцията.

Иван Младенов (Институт за литература).

Поетичната основност на семиотиката.

Александър Панов (Институт за литература).

Антрпологията и развитието на литературната

теория.

Дискусия

15.30-16.00 ч. Кафе пауза

16.00 ч. Второ заседание.

Водещ Благовест Златанов

Миряна Янакиева (Институт за литература).

Възможна ли е постхуманна хуманитаристика?

Александър Феодоров (Институт за литература).

Литературният Umwelt.

Игор Калиганов (Институт за славянознание,

Москва). За някои проблеми на съвременното

българистично литературознание.

Олена Чмир (Киевски университет „Тарас

Шевченко“). Литературознанието в подготовка на

българисти в Киевския университет вчера и днес.

Дискусия

СЕКЦИЯ 1. Столична библиотека – Американски център

11 май 2018 г., петък

9.00 часа Първо заседание.

Водещ Мария Йовчева

Анисава Милтенова (Институт за литература),

Андрей Бояджиев (СУ „Св. Климент Охридски“).

Палеославистиката в епохата на информационните

технологии: кое е възможното.

Славия Бърлиева (Кирило-Методиевски научен

център). Латинските извори за езика на най-

старото славянско богослужение.

Климентина Иванова (Кирило-Методиевски

научен център). За проблемите при описанието на

т.нар. „сводни триодни панигирици“.

Явор Милтенов (Институт за български език).

Стилови маркери в хомилетичното творчество на

св. Климент Охридски.

Елка Мирчева (Институт за български език).

Новгородски ли са новгородските чети-минеи?

Иван Петров (Университет в Лодз). Полската

старобългаристика и палеославистика: някои

изследователски проблеми.

Дискусия

10.30-11.00 ч. Кафе пауза

11.00 ч. Второ заседание.

Водещ Ана Стойкова

Сергей Темчин (Институт за литовски език,

Вилнюс). Происхождение службы св. Ромилу

Видинскому.

Марияна Цибранска (Институт за български

език). Славянските преписи на Паноплия Догма-

тика и перспективите на научното изследване.

Евелина Минева (Университет на Атина). Как

патриарх Евтимий преосмисля и преработва

византийски жития?

Мария Йовчева (СУ „Св. Климент Охридски“). За

една химнографска реплика на иконографския

сюжет „Съвъıше тѧ пророци прѣдъизвѣстишѧ“.

Иван Илиев (СУ „Св. Климент Охридски“).

Слово за Антихриста на Иполит Римски: тексто-

логични бележки.

Доротей Гетов (Институт за литература). Вели-

кият законник на Вселенската патриаршия в

препис от 1686 г.

Дискусия

13.00-14.00 ч Обедна почивка

СЕКЦИЯ 1. Столична библиотека – Американски център

11 май 2018 г., петък

14.00 ч. Трето заседание.

Водещ Румяна Дамянова

Николай Аретов (Институт за литература).

Образи на богатството и бедността в

българската книжнина през XIX в.

Недка Капралова (Институт за литература). За

ролята на религиозната книжнина в процеса на

утвърждаване на българската религиозна и

етническа идентичност през първата половина

на ХІХ в.

Юлия Николова (ПУ „Паисий Хилендарски“).

„Баща ми беше феминист преди феминизма“ (Ив.

Д. Шишманов). Символни кодове и интер-

претации в драмите на Д. Е. Шишманов.

Сава Сивриев (ШУ „Епископ Константин

Преславски“). За разказването в „Повест ради

страшнаго и втораго пришествия Христова....“

(Будин, 1814) на Йоаким Кърчовски.

Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент

Охридски“). Владетели, вяра, сцена (български

сюжети в европейското полезрение).

4

Анна Алексиева (Институт за литература).

Възстановки на Възраждането: инсцениране на

литературноисторическия разказ.

Дискусия

15.30-16.00 ч. Кафе пауза

16.00 ч. Четвърто заседание.

Водещ Николай Аретов

Румяна Дамянова (Институт за литература). Как

Борис Йоцов чете Българското възраждане.

Андриана Спасова (Институт за литература).

Две непознати истории в архива на Найден

Геров.

Пламен Антов (Институт за литература). В

ядрото на канона: стихотворението „Каблешков“

от „Епопея на забравените“ като прототекст на

„Под игото“.

Паулина Стойчева (СУ „Св. Климент Охрид-

ски“). (Авто)биографията и евангелският текст –

„сюжетни“ съответствия (наблюдения върху

наратива на „Неповинний българин“ на Г. С.

Раковски).

Николета Пътова (Институт за литература).

Образът на Иванко – от литературата към

историографията.

Дискусия

СЕКЦИЯ 2. Столична библиотека – Руски център

10 май 2018 г., четвъртък

14.00 ч. Първо заседание.

Водещ Йонка Найденова

Светлозар Игов (Институт за литература).

Българското сравнително литературознание.

Клео Протохристова (ПУ „Паисий Хилендар-

ски“). Интерконтекстуалните прочити като

неоползотворена възможност за сравнителното

литературознание.

Румяна Станчева (СУ „Св. Климент Охридски“).

Европейският литературен диалог, по съседство и

по престиж.

Раймонд Детрез (Университет в Гент). Балкан-

ските национални литератури и балканската

предвъзрожденска литературна система.

Добромир Григоров (СУ „Св. Климент Охрид-

ски“). Социалният живот на утопията. (Превръ-

щането на идеята за литературната (славянска)

взаимност в лява обществена утопия).

Георги Наков (Почетен консул на България в

Тимишоара). Българщина и католицизъм: Historia

domus, хрониката на банатските българи.

Дискусия

15.30-16.00 ч. Кафе пауза

16.00 ч. Второ заседание

Водещ Клео Протохристова

Радостин Русев (Институт за литература).

Изгнание и литература (из литературния живот на

руските емигранти в България през 20-те и 30-те

години на ХХ в.).

Христина Балабанова (Институт за литература).

Франк Волман и славистичните сюжети на бъл-

гарската литература.

Катица Кюлавкова (Университет в Скопие).

Интертекстуални дијалози во современата

македонска и бугарска поезија.

Даниела Асенова (Университет в Упсала).

Литературна експедиция: шведските студенти

като откриватели на българската литература.

Христо Манолакев (ВТУ „Св. Св. Кирил и Ме-

тодий“). Случаят „Тютюн“: глас, мълчание,

тишина.

Дискусия

СЕКЦИЯ 2. Столична библиотека – Руски център

11 май 2018 г., петък

9.00 ч. Първо заседание.

Водещ Милена Кирова

Михаил Неделчев (Нов български университет). За

българските смисли на определенията авангарди и

авангардизъм в литературната култура.

Елка Трайкова (Институт за литература).

Авангардни предизвикателства от „тъмните

полета“ на литературната история.

Мариета Гиргинова (Институт за литература).

Авангардни отклонения от канона в модерната

българска драма през 20-те години на XX в.

Любка Липчева-Пранжева (ПУ „Паисий

Хилендарски“). Двете „Германии“ на Кирил

Христов – конструкти на въобразената чуждост.

Иван Христов (Институт за литература). Прео-

смисляйки българския литературен модернизъм –

канон и (анти)канон.

Йоанна Спасова (Институт за изследване на из-

куствата). Мимика и миманс. Актьорът и литера-

турният текст.

Дискусия

10.30-11.00 ч. Кафе пауза

11.00 ч. Второ заседание.

Водещ Александра Антонова

Остап Сливински (Университет „Иван Франко“,

Лвов). Между живата памет и политическата

конюнктура: „новата историческа вълна“ в сла-

вянските литератури на Централно-Източна

Европа.

Миглена Дикова Миланова (Университет в

Гент). Rewriting history and breaking taboos: on the

representation of historical characters in contemporary

Bulgarian novels.

Надя Мискив (Българско училище „Иван Вазов“,

Лвов). „Път, който зове да бъде изминат...“

Предизвикателствата на Атанас Далчевата поезия.

Цветанка Атанасова (Институт за литература).

Естетика на прехода: критическите текстове на

Людмил Стоянов в сп. „Хиперион“.

Мария Огойска (Нов български университет).

Посланията на новозаветното слово в непублику-

вания роман на Константин Петканов „Петър“.

Вера Хинчева (Институт за литература). Престъп-

ление и наказание в разказа „Грях“ на Георги

Райчев.

Дискусия

13.00-14.00 ч. Обедна почивка

СЕКЦИЯ 2. Столична библиотека – Руски център

11 май 2018 г., петък

14.00 ч. Трето заседание

Водещ Любка Липчева-Пранжева

Милена Кирова (СУ „Св. Климент Охридски“). От

гънките на историята: модерни идеи в ранната

женска проза.

Людмила Малинова (Институт за литература).

Лирически изяви на българката в края на XIX и

началото на XX в.

Емилия Алексиева (Институт за литература). „В

Париж. Скици“ – пътеписни бележки на Ана Карима.

Боряна Владимирова (Институт за литература).

Образът на призрачната жена в българската

социалистическа поезия.

Елена Борисова (Институт за литература).

Изговаряне на травмата: майчинството като

проблем на българската женска проза след 2000 г.

Росица Чернокожева (Институт за литература).

Страшните детски сънища – своеобразно

осъществяване на желание.

Дискусия

8

15.30-16.00 ч. Кафе пауза

16.00 ч. Четвърто заседание.

Водещ Людмила Малинова

Александра Антонова (Институт за литература).

Михалаки Георгиев или как разпадът на културния

канон захрани литературния.

Румен Шивачев (Институт за литература). Д-р

Кр. Кръстев – между изкуството и религията.

Пламен Дойнов (Нов български университет).

Литературата на НРБ във фокуса на микро-

историята.

Емил Димитров (Институт за литература). Михаил

Арнаудов в Института за литература на БАН.

Александър Йорданов (Институт за литература).

„Неразделната четворка“ (Тончо Жечев, Здравко

Петров, Кръстьо Куюмджиев и Елка Контантинова)

– литературно-критически приноси и премеждия

Дискусия