Пътуване в Асуан

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Пътуването ми.в Асуан започна с посещение на гробниците на благородниците, разположени на възвишението Кубет ел-Хауа, отвъд река Нил спрямо град Асуан. Това са гробници на местни управители и велможи, датиращи от епохите на Старото и Средното царство. След прекосяване на реката с лодка се изкачихме по стръмни стъпала, за да стигнем до гробниците, разположени на тераса високо над Нил. Мястото предлага красиви гледки и интересни гробници.

Некрополът на Кубет ел-Хауа (Qubbet el-Hawa), разположен на скалистото възвишение на левия бряг на река Нил срещу съвременния град Асуан, представлява един от най-значимите археологически и епиграфски комплекси на Древен Египет. Като ключова входна точка към южните граници на страната (Tash-resy) и контролен пункт за търговските експедиции към Нубия, районът на Първия праг (Elephantine и околностите му) придобива изключително стратегическо и административно значение през епохите на Старото (особено VI династия) и Средното царство.

Скалните гробници (speos) на Кубет ел-Hауа са изсечени в пясъчниковите скални тераси на хълма. Те принадлежат на висши местни сановници, номарси, началници на експедиции и жреци, чиято дейност е била пряко обвързана с осъществяването на царската политика на юг. Настоящото проучване анализира архитектурните, епиграфските и иконографските свидетелства, документирани по време на полеви наблюдения в некропола, с акцент върху скалните колони, надгробните стели (фалшиви врати) и полихромните стенописи.

2. Епиграфски анализ на скалните колони и стълбове

Вътрешността на скалните гробници често се структурира от изсечени в масива квадратни колони (пилистри), които носят тежестта на скалния таван. Епиграфският материал върху тези архитектурни елементи е с изключителна научна стойност, тъй като съдържа както официални титли (jmy-r3 mšu, wr), така и автобиографични данни.

• Палеографски особености: Надписите върху колоните се отличават с прецизно врязан релеф (incised hieroglyphs), характерен за края на Старото и началото на Първия преходен период, както и за класическия период на Средното царство. Знаците запазват архаични пропорции, като детайлите на птичите фигури (например G43, G1) и човешките иконографски елементи са издълбани с голяма анатомична прецизност.

• Иконография на колоните: Наред с вертикалните колони от йероглифен текст, в основата им се срещат изпъкнали релефи на сановника в цял ръст. Мъжките фигури са изобразени в каноничната египетска поза: ляв крак напред, дълга или къса перизома, държащи дълъг жезъл (medjau) и скиптър (sekhem). Тази иконографска програма подчертава вечното присъствие и авторитет на покойния номарх в неговото вечно жилище (pr ddt).

3. Структурно-епиграфски анализ на фалшивите врати (sḥ-n-tpy)

Фалшивата врата представлява сакралният център на заупокойния култов комплекс в гробницата – прагът, през който ka-душата на покойния преминава между света на мъртвите и света на живите, за да приема дарове.

• Архитектурна и текстова композиция: Документираните паметници разкриват класическата структура на фалшивата врата: централен панел (барелефно изображение на покойника пред масичка с подношения), обкръжен от концентрични рамки с вертикални и хоризонтални редове от йероглифни текстове.

• Формула на даровете (Hotep-di-nesu): Текстовете започват стандартно с формулата:

  $$\text{ḥtp-ḏi-nswt (ỉnpw ḫntỉ zḥ-nṯr...)}$$

  което осигурява жертвени дарове (хляб, бира, говеда, птици, масло, ленени платна) от царската институция и божествата на некропола (Анубис, Озирис, Хатхор) за „почтения пред великите богове“ (ỉm3ḫḫw ḫr nṯr ˁ3).

• Генеалогична стойност: Страничните колони на фалшивите врати съдържат изчерпателни списъци на титли и роднински връзки, които позволяват на съвременната египтология да възстанови просопографските мрежи на елитните семейства в Елефантина и Асуан през III и II хилядолетие пр.н.е.

4. Полихромия и погребална иконография в гробните камерни пространства

Стенописите в някои от скалните гробници на Кубет ел-Хауа демонстрират изящна полихромна техника, съхранила се върху фин варовиков гипсов разтвор (stucco), положен директно върху обработената пясъчникова основа.

• Цветова палитра и символика: Използвани са минерални пигменти: въглеродно черно, египетско синьо, зелен малахaит, жълта охра, червена охра и крещящо бяло (на основата на гипс или креда). Червено-кафявият тон на мъжката кожа следва строгия египетски художествен канон за отразяване на слънчевия тен на работещия на открито мъж-водач, докато женските фигури традиционно се изобразяват в по-светли жълтеникави нюанси.

• Сцени на подношения и изобилие: Иконографските програми акцентират върху заупокойните банкети и маси с дарове, натрупани с кравешки глави, птици, хлябове и купи с вино. Йероглифните надписи над сцените детайлно описват номенклатурата на подношенията, гарантиращи магическото им материално превръщане в отвъдния свят (duat).

5. Заключение

Археологическият комплекс Кубет ел-Хауа остава фундаментален източник за разбиране на регионалната администрация, социалната структура и погребените ритуали на Древен Египет извън централните столици Мемфис и Тива. Епиграфският анализ на надписите върху колоните и фалшивите врати, съчетан с детайлното разглеждане на полихромните стенописи, разкрива дълбоката идеологическа обвързаност между южната граница на империята, местния номаршки елит и царската власт през епохите на Старото и Средното царство. Настоящите изследвания допринасят за по-прецизното хронологично разслояване на некропола и осветляват геополитическата роля на Асуан като ключов географски и културен хъб на древния свят.