Саркофаг на Тереметченбастет, дъщеря на Птахирдис / Coffin of Teremetchenbastet, daughter of Ptahirdis

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Саркофаг на Тереметченбастет,

дъщеря на Птахирдис.

Полихромно дърво.

Късен период.

664–525 г. пр.н.е.

Сакара.

Саркофаг с лице, покрито със златен варак. Над огърлицата тип „усех“ са разположени дълга перука, разделена на три части, и изкуствена брада.

Под тях е изобразена крилата богиня, следвана от десет колони с надписи, съдържащи прецизно детайлизирани знаци, които покриват целия капак; те се отнасят до глава 172 от „Книга на мъртвите“ и формулата за поднасяне на дарове. Върху гръбната колона са изписани глави 640–643 от „Текстове от пирамидите“. Целта на тези текстове е била да помогнат на покойницата да се „изправи в седнало положение“ и да придобие устойчивостта, необходима, за да застане на крака.

Национален археологически музей (MAM), Мадрид.

Coffin of Teremetchenbastet,

daughter of Ptahirdis.

polychrome wood

Late peiod

664-525 BC

Saqqara.

Coffin with face coated in gold leaf. A long tripartite wig and the false beard. tall over the usekh collar.

Underneath is a winged goddess, and below her 10 columns of inscription with meticouslously detailed symbols that cover the entire lid and relate chapter 172 of the Book of the Dead and the offering formula. Chapters 640-643 of the Piramids texts were copied onto the black pillar. These words helped the deceased to "sit up" and be stable enough the stand.

MAM  Madrid.

Ataúd de Teremetchenbastet, hija de Ptahierdis.

Madera policromada.

Baja epoca

dinastía XXVI

664-525 a C

Saqqara.

Ataúd con el rostro cubierto por una lámina dorada, una larga peluca tripartita y la barba.postiza caen sobre el collar usekh, debajo, una diosa alada da paso a diez columnas de inscripciones con signos muy cuidados, que cubren por completo la tapadera  relatando el capítulo 172 del LIbro de los Muertos y la fórmula de ofrendas. En el pilar dorsal se han copiado los patítulos 640-643 de los textos de las Pirámides:

Estas oraciones ayudaban  al difunto a "poder incorporarse", asegurando su estabilidad para mantenerse en pie.

Museo arqueológico nacional. Madrid.

Саркофагът на Тереметченбастет представлява изключителен паметник на дърворезбеното и калиграфското изкуство от Саисткия ренесанс (Късен период) в Древен Египет. Изработен от полихромирано дърво, той демонстрира артистичен синтез, характерен за възраждането на старите царствени традиции през Късната епоха:

• Златна маска и лицева пластика: Лицето на саркофага е богато покритó със златен варак (chrysography), символизиращ божествената, нетленна плът на покойницата, превърнала се в същество от слънчева и златна субстанция (подобно на боговете).

• Перука и атрибути: Над широката огърлица тип „усех“ (wshw) се разполага класическата тройна перука, обгръщаща раменете, съчетана с ритуална изкуствена брада — мотив, запазен и при женските погребения в този период като знак за осирификация и божествено преображение.

• Иконография на капака: Под огърлицата се разполага защитната фигура на крилата богиня (вероятно Нут или Изида/Нефтида с разперени криле), която обгръща тялото на Тереметченбастет с мантия от космическа закрила.

2. Епиграфски анализ и текстова програма

Текстовият корпус по капака и гръбната колона на саркофага е разчетен с изключителна прецизност, отразявайки догматичните изисквания на погребенията от Сакара през Късния период:

1. Десетте вертикални колони (Глава 172 от „Книга на мъртвите“ и жертвени формули):

   • Текстовете на капака следват канона на Глава 172 от „Книгата на мъртвите“ (rꜣ n sꜥnḫ bꜣ n wsr nbt pr m ḫrw), чиято цел е „възстановяването и укрепването на членовете“ на покойника в отвъдния свят.

   • Придружени са от стандартни формули за поднасяне на дарове (ḥtp-dỉ-nswt), осигуряващи вечно препитание за жрицата/благородницата Тереметченбастет.

2. Гръбната колона (Текстове от пирамидите, глави 640–643):

   • Използването на архаични текстове от Старото царство (първоначално запазени само по стените на царските пирамиди в Саккара, като тези на Пепи I или Меренре) върху саркофаг от Късния период показва съзнателен археологически архаизъм.

   • Функция: Тези конкретни заклинания (Pyr. Sp. 640–643) имат за магическа цел да помогнат на покойницата да „се изправи в седнало положение“ (dỉ.tw mḏd), да преодолее сковаността на смъртта и да придобие соматична устойчивост, за да може да се изправи на краката си пред небесните съдилища.

3. Историко-социален контекст и име

Името на покойницата — Тереметченбастет (Tꜣ-rmt-n-sꜣ-bstt или подобна саистка теофорна форма) — носещо отглас от култа към богинята Бастет, както и бащиното име Птахирдис, насочват към висше жреческо или аристократично семейство от Мемфиския регион (Сакара). През саистката епоха (XXVI династия) Мемфис и неговият некропол преживяват административен и културен подем, чиито материални измерения личат в прецизността на йероглифните знаци върху този саркофаг.

Библиография

1. Assmann, Jan. Death and Salvation in Ancient Egypt. Translated by David Lorton. Ithaca: Cornell University Press, 2005.

2. Dodson, Aidan. The Sarcophagus in Ancient Egypt: From the Beginnings to the Old Kingdom and Beyond. Oxford University Press, 1994.

3. Museo Arqueológico Nacional (MAN). Catálogo de las antigüedades egipcias. Madrid: Ministerio de Cultura, 1993/2010.

4. Piankoff, Alexandre. The Pyramid Unas Texts. Bollingen Series XL. Princeton University Press, 1968.

5. Taylor, John H. Death and the Afterlife in Ancient Egypt. London: The British Museum Press, 2001.