Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън спечели Нобеловата награда за литература през 2026 година

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън спечели Нобеловата награда за литература в четвъртък за „смели и изобретателни“ произведения, които сливат класическото и модерното и размиват границите между поезията и прозата.

Родената в Торонто Карсън, на 76 години, взаимства теми от класическата гръцка и римска литература, съвременни влияния и личен опит за смесващи жанрове заглавия, вариращи от преводи на древногръцки поети до сътрудничества с танцьори и музиканти, включително Лори Андерсън и Лу Рийд.

Шведската академия, която присъжда наградата, заяви, че тя е спечелила „заради смелото и изобретателно творчество, което в игрив диалог с класическата традиция е създало нови форми за съвременната литература“.

Постоянният секретар на академията заяви, че авторката е била в Исландия и е „слушала вятъра“, когато комисията се е свързала с нея, за да я уведоми за отличието.

„Тя беше много изненадана“, каза Ингрид Карлберг.

На въпроса как се чувства относно наградата, Карсън каза пред исландската обществена телевизия RUV: „Мисля, че всички са луди.“ Тя описа разговора с академията като „доста колеблив“.

„Те имат обичайните въпроси, а аз нямам отговори“, каза тя.

Тя каза, че поезията „вероятно е по-полезна от прозата в момента, защото е по-бърза и всички бързат. Така че основно мисля, че е добра, защото е кратка. С изключение на Омир. Омир не е кратък.“

Карсън е сред по-известните скорошни носители на Нобеловата награда за литература, която често отличава автори, малко известни извън литературния свят, и понякога е критикувана за това, че цени литературните експерименти пред способността за свързване с широка читателска аудитория.

Наградата обаче може да запознае читателите и с писатели и произведения извън техния собствен език или навици за четене.

На въпроса как наградата ще промени продажбите ѝ, тя отговори: „Ще сложа стикер на корицата на книгата си. Стикерите помагат.“

Произведенията варират от класически гръцки преводи до поезия

Книгите на Карсън включват „Ерос горчиво-сладкият“ ("Eros the Bitters"), поглед върху удоволствието и болката от желанието в древногръцката литература, романът в стихове „Автобиография на Червения“ ( "Autobiography of Red"), както и „Мъже в извънработно време“ ( "Men in the Off Hours" ), сборник от поезия и проза, спечелил канадската награда „Грифин“ за поезия през 2001 г., и „Норма Джийн Бейкър от Троя“, която сравнява Мерилин Монро и Елена от Троя.

„Автобиография на Ред“ ("Autobiography of Red"), която преосмисля мита за Херкулес и чудовището Герион като любовна история, е продала близо 100 000 копия само в САЩ, според говорител на издателство „Алфред А. Кнопф“, което публикува книгата през 1998 г.

Тя е превеждала и произведения от класическата гръцка литература, които, според академията, „могат да се разглеждат като самостоятелни произведения“. Те включват „Ако не, зима“, базирана на фрагменти от стихотворения на Сафо, трагичните пиеси на Софокъл „Електра“ и „Антигона“ и „Баххай“ на Еврипид.

Наградата на Карсън е най-новият пример за това как Нобеловата академия признава „писатели, които разширяват разбирането ни за това какво може да бъде литературата“, каза Лора Янсен, доцент по класическа и сравнителна литература в университета в Бристъл, Великобритания.

„Тя пишеше проза като поезия и поезия като проза, така че в много отношения е толкова иновативна в своите форми“, каза Янсен пред Асошиейтед прес. Академията призна, „че никой на английски език не е успял да направи това, което тя е направила“.

„Икономика на неизгубеното“ от 1999 г. противопоставя древногръцкия поет Симонид от Кеос на поета от 20-ти век Пол Целан, докато „Мъже в извънработно време“, публикувана през 2000 г., „сравнява историка Тукидид с Вирджиния Улф“, казва Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет по литература.

Карсън, която спечели стипендия „Гениал“ от МакАртър през 2000 г., е вторият канадски носител на Нобелова награда за литература след Алис Мънро през 2013 г.

„С остроумие, въображение и изцяло неин собствен стил“, Карсън „преосмисли класиките. Тя представи древни истории на нова публика и трансформира начина, по който мислим за литературата“, написа канадският премиер Марк Карни в социалните мрежи.

Карсън пише за собствения си живот и борби

Карсън е преподавала класическа литература в няколко северноамерикански университета и е живяла в Исландия, където тя и съпругът ѝ Робърт Къри получават гражданство през 2022 г.

Тя е използвала и собствения си живот за произведения като „Nox“, публикувано през 2010 г., което разглежда десетилетното отсъствие и смъртта на брат ѝ Майкъл.

Олсон го нарича „творение, едновременно скулптурно и литературно, епитафия във формата на кутия, съдържаща сгъваема като акордеон група от картини, писма и други писмени текстове, посветени на починалия ѝ брат“. Включва и превода на Карсън на елегия от римския поет Катул за собствения му брат.

Тя се насочи към графичните романи през 2021 г. с „Троянките: Комикс“, създаден с художничката Розана Бруно.

Сред най-новите ѝ творби е „Грешна Норма“ ("Wrong Norma") – обширна колекция от 2024 г. с произведения от издания, включително The Paris Review и The New Yorker, придружени от ръчно рисувани илюстрации на Карсън.

Също през същата година Карсън пише в London Review of Books за диагнозата ѝ с болестта на Паркинсон. Тя казва, че „особено унизителен“ симптом е, че почеркът ѝ се „разпада“.

„Трудно е да се опише или обясни срамът от лошия почерк“, каза тя. „Лошият почерк е грозен. Освен това е неавтентичен. В смисъл, че не си ти.“