Египтяните са вярвали, че човекът се състои от много различни части, една от които е сянката – на египетски „шут“ / Egyptians believed that a person had many different parts, one of which was the shadow, or "shut" in Egyptian.

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Egyptians believed that a person had many different parts, one of which was the shadow, or "shut" in Egyptian. Every person had a shadow and hence it was an essential component of what made up a person. Like other constituent parts of the person, the shadow lived on after death but, unlike the "ka", it remained tied to the Earthly realm. Spell 92 of the Book of the Dead allowed the shadow to leave the tomb during the day and interact with the world of the living. 

One of the best-known depictions of the shadow is this one in the tomb of Nebenmaat at Deir el-Medina, shown as a silhouette standing in front of the tomb, with the shadow within the tomb. 

Египтяните са вярвали, че човекът се състои от много различни части, една от които е сянката – на египетски „шут“. Всеки човек притежава сянка, поради което тя е съществен елемент от човешката същност. Подобно на другите съставни части на личността, сянката продължава да съществува и след смъртта, но за разлика от „ка“, тя остава обвързана със земния свят. Заклинание 92 от „Книга на мъртвите“ позволява на сянката да напуска гробницата през деня и да взаимодейства със света на живите.

Едно от най-известните изображения на сянката се намира в гробницата на Небенмаат в Деир ел-Медина; тя е представена като силует, стоящ пред гробницата, докато самата сянка се намира вътре в нея.

В древноeгипетската антропологична мисъл човешката личност не се възприема като неделим монолит, а като сложен съвкупен комплекс от физически и духовни съставни елементи. Наред с физическото тяло (ḏt), жизнената сила (kꜣ), душата (bꜣ), името (rn) и сърцето-съвест (jb), съществен компонент на човешката същност е сянката, известна на египетски като šwt (шут).

За разлика от kꜣ, чието съществуване е тясно свързано с погребалния култ и материалните дарове в гробницата, или от bꜣ, която притежава способността да се превъплъщава и да странства свободно из отвъдния свят (Duat), сянката заема по-особен статут. Тя е едновременно автономна същност и сянка на земната материалност, но запазва неразривна връзка със семантиката на светлината, слънцето и защитата.

2. Сянката (šwt) в египетската теология и „Книга на мъртвите“

В египетските религиозни текстове йероглифният знак за šwt представлява слънцезащитен чадър или ветрило (S35 в списъка на Гарднър), което подчертава защитната ѝ функция срещу изпепеляващата слънчева топлина и смъртоносните опасности. Сянката е жива субстанция, която придружава човека през целия му жизнен път и продължава да съществува след смъртта.

В контекста на отвъдния живот преодоляването на изолацията в гробницата е ключова грижа за покойника. Заклинание 92 от „Книга на мъртвите“ изпълнява именно тази функция – то е магическа формула, която позволява на сянката да напусне гробницата през деня, за да види слънчевата светлина и да взаимодейства със света на живите:

„О, ти, който отваряш гробницата за твоята сянка, нека ми бъде позволено да изляза на дневна светлина, да победя мрака и да се движа свободно сред живите.“

3. Иконографски анализ: Гробницата на Небенмаат (TT 219)

Един от най-ярките и академично дискутирани иконографски извори, визуализиращи тази сложна теологична концепция, се намира в Тиванския некропол, по-конкретно в гробницата на Небенмаат (TT 219) в Деир ел-Медина (датирана към XIX династия, Рамесиански период).

На стенописите в гробницата сянката е представена по изключително оригинален начин:

• Фигурата е изобразена като тъмен антропоморфен силует, стоящ пред архитектурния вход на гробницата.

• В основата на изображението се забелязва специфична кръгла форма (черно кълбо или диск), разположена на земята до краката на силуета, което според съвременните изследвания символизира материалната сянка, хвърлена върху земната повърхност от слънчевите лъчи.

• Това визуализиране подчертава парадоксалната природа на šwt: тя е едновременно „невидимо-видимо“ присъствие, разположено на границата между вътрешността на гробницата (царството на мъртвите) и външния свят (царството на живите).

4. Заключение

Представата за сянката (šwt) в Древен Египет разкрива дълбокото разбиране на древните египтяни за многоизмерността на човешката личност. Сянката не е просто оптичен ефект, а реален духовен компонент, чието съществуване след смъртта е гарантирано чрез магията на свещените текстове (като Заклинание 92) и засвидетелствано по уникален начин в гробничното изкуство на занаятчиите от Деир ел-Медина.

Библиография

1. Maystre, C. Le tombeau de Nebenmât (TT 219). L'Institut français d'archéologie orientale (IFAO), Le Ciro, 1936.

2. Saleh, M. Das Totenbuch in den Thebanischen Privätnüben des Neuen Reiches (AV 46). Verlag Philipp von Zabern, Mainz am Rhein, 1984.

3. Budge, E. A. Wallis. The Book of the Dead: The Chapters of Coming Forth by Day. British Museum, London, 1898.

4. Vivas, I. The Embracing Mountain and Funerary Topography in West Thebes. Research in egiptology, Journal of Ancient Near Eastern Art and History, 2023.

5. Žabánka, J. The Conception of Shadow (šwt) in New Kingdom Funerary Liturgy. Archiv Orientální, Vol. 74, No. 2, 2006.