Тemple of Nefertari at Abu Simbel

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Храмът на Нефертари (известен още като Малкият храм в Абу Симбел) е забележителен скален храм (speos), издигнат от фараона Рамзес II през XIII в. пр.н.е. (XIX династия) в Долна Нубия. Посвещението му е съвместно — на богинята на любовта, майчинството и музиката Хатхор и на съпругата на фараона, царица Нефертари Меренмут („Най-красивата, обичана от богинята Мут“).

1. Архитектурни и иконографски особености

• Еднакъв мащаб на колосите (Фасада): Във фасадата са врязани 6 стоящи колосални статуи с височина около 10 метра. Необичайно за древноегипетското изкуство, двете статуи на царица Нефертари са изобразени със същите размери като четирите статуи на Рамзес II. Това демонстрира нейното изключително политическо и религиозно значение. В подножието им са разположени по-малки фигури на техните деца.

• Вътрешно разпределение:

  • Хипостилна зала: Поддържа се от 6 стълба, завършващи с капители във формата на главата на богинята Хатхор (хатхорически стълбове).

  • Трансепт (Вестибюл): Украсен със сцени на царската двойка, поднасяща дарове на божествата.

  • Светилище (Sanctuary): На задната стена е изсечена статуя на богинята Хатхор под формата на свещена крава, излизаща от скалата, като Рамзес II е изобразен под нейната закрила.

2. Епиграфска символика и текстове

На фасадата и в интериора на храма царица Нефертари е обожествена приживе като земно превъплъщение на Хатхор.

Един от най-известните надписи върху фасадата на храма гласи:

„Рамзес, обичаният от Амон, изгради този храм, изсечен в планината за вечни времена за Великата царска съпруга Нефертари, за която слънцето грее.“

3. Спасителната кампания на ЮНЕСКО (1964–1968)

Поради изграждането на Асуанския язовир и опасността от потапяне под водите на езерото Насър, Храмът на Нефертари и Големият храм на Рамзес II бяха напълно демонтирани, разрязани на блокове и пренесени на 65 метра по-високо върху изкуствена скална куполна конструкция на 200 метра навътре от оригиналното си място.

Основна библиография

1. Desroches-Noblecourt, Christiane, & Kuentz, Charles (1968). Le Petit Temple d'Abou Simbel et le Temple de Derr. Cairo: Centre de Documentation et d'Études sur l'Ancienne Égypte.

2. Porter, Bertha, & Moss, Rosalind L. B. (1975). Topographical Bibliography of Ancient Egyptian Hieroglyphic Texts, Reliefs, and Paintings: Volume VII - Nubia, the Deserts, and Outside Egypt. Oxford: Griffith Institute, Ashmolean Museum.

3. Tyldesley, Joyce (2001). Ramesses: Egypt's Greatest Pharaoh. London: Penguin Books.

4. UNESCO (1980). The Rescuing of Nubia's Monuments: International Campaign for the Safeguarding of the Monuments of Nubia. Paris: UNESCO.

Абу Симбел е древен храмов комплекс, първоначално издълбан в солидна скална отвесна стена в южен Египет и разположен на втория водопад на река Нил . Двата храма, които съставляват обекта, са създадени по време на управлението на Рамзес II (ок. 1279 - ок. 1213 г. пр.н.е.) или между 1264 - 1244 г. пр.н.е. или 1244-1224 г. пр.н.е. Разминаването в датите се дължи на различните тълкувания на живота на Рамзес II от съвременните учени. Въз основа на обширните произведения на изкуството във вътрешността на Великия храм е сигурно, че структурите са създадени, поне отчасти, за да отпразнуват победата на Рамзес над хетите в битката при Кадеш през 1274 г. пр.н.е. За някои учени това показва вероятна дата 1264 г. пр.н.е. за първоначалното строителство, тъй като победата би била прясна в паметта на хората. Решението за изграждане на величествения паметник точно на това място, на границата със завладените земи на Нубия, подсказва на други учени по-късната дата 1244 г. пр.н.е., тъй като той би трябвало да е започнат след Нубийските кампании, предприети от Рамзес II със синовете му, и е построен като символ на мощта на Египет.

Независимо от датата, на която е започнало строителството, се приема, че създаването на комплекса е отнело двадесет години и че храмовете са посветени на боговете Ра-Хоракти, Птах и ​​обожествения Рамзес II (Великият храм), както и на богинята Хатор и кралица Нефертари, любимата съпруга на Рамзес (Малкият храм). Макар че се предполага, че името „Абу Симбел“ е било обозначението на комплекса в древността, това не е така. Твърди се, че швейцарският изследовател Буркхард е бил отведен до мястото от момче на име Абу Симбел през 1813 г. сл. Хр. и тогава мястото е кръстено на него. Буркхард обаче не успял да открие мястото, което било заровено в пясък до гърлата на величествените колоси и по-късно споменал за това преживяване на своя приятел и колега изследовател Джовани Белцони. Именно Белцони е този, който открива и за първи път разкопава (или разграбва) Абу Симбел през 1817 г. сл. Хр. и се смята за вероятно той, а не Буркхард, да е бил отведен до мястото от младото момче и да е кръстил комплекса на негово име. Както и при други аспекти, свързани с Абу Симбел (като датата на започване на строителството му), истинността на която и да е от двете версии на историята е отворена за тълкуване и всичко, което е известно, е, че оригиналното име на комплекса, ако е имало конкретно обозначение, е загубено.

Двата храма

Великият храм е висок 30 метра и дълъг 35 метра, като от двете страни на входа са разположени четири седнали колоса, по два от всяка страна, изобразяващи Рамзес II на трона му; всеки от тях е висок 20 метра. Под тези гигантски фигури има по-малки статуи (все още по-големи от реални), изобразяващи победените врагове на Рамзес - нубийците, либийците и хетите. Други статуи представят членовете на семейството му и различни богове-защитници и символи на властта. Преминавайки между колосите, през централния вход, вътрешността на храма е украсена с гравюри, изобразяващи Рамзес и Нефертари, отдаващи почит на боговете. Великата победа на Рамзес при Кадеш (считана от съвременните учени за по-скоро равенство, отколкото египетски триумф ) също е изобразена подробно по северната стена на Хипостилната зала. Според учените Оукс и Галин, тези гравюри на събитията около битката,

Представете оживен разказ както в релефи, така и в текст. В египетския лагер се правят приготовления за битка. Конете се впрягат или им се дава храна, докато един войник превързва раните си. Изобразена е и царската шатра, а друга сцена показва военен съвет между Рамзес и неговите офицери. Двама хетски шпиони са заловени и бити, докато не разкрият истинското местонахождение на Муватали, хетския цар. Накрая двете страни влизат в битка, египтяните атакуват в спретната формация, докато хетите са в объркване, колесници се трясат, коне бягат, а войници падат в река Оронт. В текста Рамзес се изправя срещу цялата хетска армия сам, с изключение на подкрепата, оказана от [ бог ] Амон , който го защитава в битката и накрая му дава победата. (208).