ПРОГРАМА
СЕКЦИЯ 1.
Столична библиотека – зала „Вяра“
10 май 2018
г., четвъртък
14.00 ч. Първо
заседание.
Водещ Миряна
Янакиева
Благовест
Златанов (Университет в Хайделберг).
Парадигмата на
деконцептуализираните пароли за
допуск в части
от литературно-теоретическия
дискурс на XXI
в.
Амелия Личева
(СУ „Св. Климент Охридски“).
Сравнително
литературознание, световна литера-
тура, превод.
Тодор Христов
(СУ „Св. Климент Охридски“).
Проблемът за
драматиката на литературната реч.
Дарин Тенев
(СУ „Св. Климент Охридски“). Има
ли метод тази
лудост: Пътища за литературната
теория след
деконструкцията.
Иван Младенов
(Институт за литература).
Поетичната
основност на семиотиката.
Александър
Панов (Институт за литература).
Антрпологията
и развитието на литературната
теория.
Дискусия
15.30-16.00 ч.
Кафе пауза
16.00 ч. Второ
заседание.
Водещ
Благовест Златанов
Миряна
Янакиева (Институт за литература).
Възможна ли е
постхуманна хуманитаристика?
Александър
Феодоров (Институт за литература).
Литературният
Umwelt.
Игор Калиганов
(Институт за славянознание,
Москва). За
някои проблеми на съвременното
българистично
литературознание.
Олена Чмир
(Киевски университет „Тарас
Шевченко“).
Литературознанието в подготовка на
българисти в
Киевския университет вчера и днес.
Дискусия
СЕКЦИЯ 1.
Столична библиотека – Американски център
11 май 2018
г., петък
9.00 часа
Първо заседание.
Водещ Мария
Йовчева
Анисава
Милтенова (Институт за литература),
Андрей
Бояджиев (СУ „Св. Климент Охридски“).
Палеославистиката
в епохата на информационните
технологии:
кое е възможното.
Славия
Бърлиева (Кирило-Методиевски научен
център).
Латинските извори за езика на най-
старото
славянско богослужение.
Климентина
Иванова (Кирило-Методиевски
научен център).
За проблемите при описанието на
т.нар. „сводни
триодни панигирици“.
Явор Милтенов
(Институт за български език).
Стилови
маркери в хомилетичното творчество на
св. Климент
Охридски.
Елка Мирчева
(Институт за български език).
Новгородски ли
са новгородските чети-минеи?
Иван Петров
(Университет в Лодз). Полската
старобългаристика
и палеославистика: някои
изследователски
проблеми.
Дискусия
10.30-11.00 ч.
Кафе пауза
11.00 ч. Второ
заседание.
Водещ Ана
Стойкова
Сергей Темчин
(Институт за литовски език,
Вилнюс).
Происхождение службы св. Ромилу
Видинскому.
Марияна
Цибранска (Институт за български
език).
Славянските преписи на Паноплия Догма-
тика и
перспективите на научното изследване.
Евелина Минева
(Университет на Атина). Как
патриарх
Евтимий преосмисля и преработва
византийски
жития?
Мария Йовчева
(СУ „Св. Климент Охридски“). За
една
химнографска реплика на иконографския
сюжет „Съвъıше
тѧ пророци прѣдъизвѣстишѧ“.
Иван Илиев (СУ
„Св. Климент Охридски“).
Слово за
Антихриста на Иполит Римски: тексто-
логични
бележки.
Доротей Гетов
(Институт за литература). Вели-
кият законник
на Вселенската патриаршия в
препис от 1686
г.
Дискусия
13.00-14.00 ч
Обедна почивка
СЕКЦИЯ 1.
Столична библиотека – Американски център
11 май 2018
г., петък
14.00 ч. Трето
заседание.
Водещ Румяна
Дамянова
Николай Аретов
(Институт за литература).
Образи на
богатството и бедността в
българската
книжнина през XIX в.
Недка
Капралова (Институт за литература). За
ролята на
религиозната книжнина в процеса на
утвърждаване
на българската религиозна и
етническа
идентичност през първата половина
на ХІХ в.
Юлия Николова
(ПУ „Паисий Хилендарски“).
„Баща ми беше
феминист преди феминизма“ (Ив.
Д. Шишманов).
Символни кодове и интер-
претации в
драмите на Д. Е. Шишманов.
Сава Сивриев
(ШУ „Епископ Константин
Преславски“).
За разказването в „Повест ради
страшнаго и
втораго пришествия Христова....“
(Будин, 1814)
на Йоаким Кърчовски.
Николай
Чернокожев (СУ „Св. Климент
Охридски“).
Владетели, вяра, сцена (български
сюжети в
европейското полезрение).
4
Анна Алексиева
(Институт за литература).
Възстановки на
Възраждането: инсцениране на
литературноисторическия
разказ.
Дискусия
15.30-16.00 ч.
Кафе пауза
16.00 ч.
Четвърто заседание.
Водещ Николай
Аретов
Румяна
Дамянова (Институт за литература). Как
Борис Йоцов
чете Българското възраждане.
Андриана
Спасова (Институт за литература).
Две непознати
истории в архива на Найден
Геров.
Пламен Антов
(Институт за литература). В
ядрото на
канона: стихотворението „Каблешков“
от „Епопея на
забравените“ като прототекст на
„Под игото“.
Паулина
Стойчева (СУ „Св. Климент Охрид-
ски“).
(Авто)биографията и евангелският текст –
„сюжетни“
съответствия (наблюдения върху
наратива на
„Неповинний българин“ на Г. С.
Раковски).
Николета
Пътова (Институт за литература).
Образът на
Иванко – от литературата към
историографията.
Дискусия
СЕКЦИЯ 2.
Столична библиотека – Руски център
10 май 2018
г., четвъртък
14.00 ч. Първо
заседание.
Водещ Йонка
Найденова
Светлозар Игов
(Институт за литература).
Българското
сравнително литературознание.
Клео Протохристова
(ПУ „Паисий Хилендар-
ски“).
Интерконтекстуалните прочити като
неоползотворена
възможност за сравнителното
литературознание.
Румяна
Станчева (СУ „Св. Климент Охридски“).
Европейският
литературен диалог, по съседство и
по престиж.
Раймонд Детрез
(Университет в Гент). Балкан-
ските
национални литератури и балканската
предвъзрожденска
литературна система.
Добромир
Григоров (СУ „Св. Климент Охрид-
ски“).
Социалният живот на утопията. (Превръ-
щането на
идеята за литературната (славянска)
взаимност в
лява обществена утопия).
Георги Наков
(Почетен консул на България в
Тимишоара).
Българщина и католицизъм: Historia
domus,
хрониката на банатските българи.
Дискусия
15.30-16.00 ч.
Кафе пауза
16.00 ч. Второ
заседание
Водещ Клео
Протохристова
Радостин Русев
(Институт за литература).
Изгнание и
литература (из литературния живот на
руските
емигранти в България през 20-те и 30-те
години на ХХ
в.).
Христина
Балабанова (Институт за литература).
Франк Волман и
славистичните сюжети на бъл-
гарската
литература.
Катица
Кюлавкова (Университет в Скопие).
Интертекстуални
дијалози во современата
македонска и
бугарска поезија.
Даниела
Асенова (Университет в Упсала).
Литературна
експедиция: шведските студенти
като
откриватели на българската литература.
Христо
Манолакев (ВТУ „Св. Св. Кирил и Ме-
тодий“).
Случаят „Тютюн“: глас, мълчание,
тишина.
Дискусия
СЕКЦИЯ 2.
Столична библиотека – Руски център
11 май 2018
г., петък
9.00 ч. Първо
заседание.
Водещ Милена
Кирова
Михаил
Неделчев (Нов български университет). За
българските
смисли на определенията авангарди и
авангардизъм в
литературната култура.
Елка Трайкова
(Институт за литература).
Авангардни
предизвикателства от „тъмните
полета“ на
литературната история.
Мариета
Гиргинова (Институт за литература).
Авангардни
отклонения от канона в модерната
българска
драма през 20-те години на XX в.
Любка
Липчева-Пранжева (ПУ „Паисий
Хилендарски“).
Двете „Германии“ на Кирил
Христов –
конструкти на въобразената чуждост.
Иван Христов
(Институт за литература). Прео-
смисляйки
българския литературен модернизъм –
канон и
(анти)канон.
Йоанна Спасова
(Институт за изследване на из-
куствата).
Мимика и миманс. Актьорът и литера-
турният текст.
Дискусия
10.30-11.00 ч.
Кафе пауза
11.00 ч. Второ
заседание.
Водещ
Александра Антонова
Остап
Сливински (Университет „Иван Франко“,
Лвов). Между
живата памет и политическата
конюнктура:
„новата историческа вълна“ в сла-
вянските
литератури на Централно-Източна
Европа.
Миглена Дикова
Миланова (Университет в
Гент).
Rewriting history and breaking taboos: on the
representation
of historical characters in contemporary
Bulgarian
novels.
Надя Мискив
(Българско училище „Иван Вазов“,
Лвов). „Път,
който зове да бъде изминат...“
Предизвикателствата
на Атанас Далчевата поезия.
Цветанка
Атанасова (Институт за литература).
Естетика на
прехода: критическите текстове на
Людмил Стоянов
в сп. „Хиперион“.
Мария Огойска
(Нов български университет).
Посланията на
новозаветното слово в непублику-
вания роман на
Константин Петканов „Петър“.
Вера Хинчева
(Институт за литература). Престъп-
ление и
наказание в разказа „Грях“ на Георги
Райчев.
Дискусия
13.00-14.00 ч.
Обедна почивка
СЕКЦИЯ 2.
Столична библиотека – Руски център
11 май 2018
г., петък
14.00 ч. Трето
заседание
Водещ Любка
Липчева-Пранжева
Милена Кирова
(СУ „Св. Климент Охридски“). От
гънките на
историята: модерни идеи в ранната
женска проза.
Людмила Малинова
(Институт за литература).
Лирически
изяви на българката в края на XIX и
началото на XX
в.
Емилия
Алексиева (Институт за литература). „В
Париж. Скици“
– пътеписни бележки на Ана Карима.
Боряна
Владимирова (Институт за литература).
Образът на
призрачната жена в българската
социалистическа
поезия.
Елена Борисова
(Институт за литература).
Изговаряне на
травмата: майчинството като
проблем на
българската женска проза след 2000 г.
Росица
Чернокожева (Институт за литература).
Страшните
детски сънища – своеобразно
осъществяване
на желание.
Дискусия
8
15.30-16.00 ч.
Кафе пауза
16.00 ч.
Четвърто заседание.
Водещ Людмила
Малинова
Александра
Антонова (Институт за литература).
Михалаки
Георгиев или как разпадът на културния
канон захрани
литературния.
Румен Шивачев
(Институт за литература). Д-р
Кр. Кръстев –
между изкуството и религията.
Пламен Дойнов
(Нов български университет).
Литературата
на НРБ във фокуса на микро-
историята.
Емил Димитров
(Институт за литература). Михаил
Арнаудов в
Института за литература на БАН.
Александър
Йорданов (Институт за литература).
„Неразделната
четворка“ (Тончо Жечев, Здравко
Петров,
Кръстьо Куюмджиев и Елка Контантинова)
–
литературно-критически приноси и премеждия
Дискусия
Няма коментари:
Публикуване на коментар