Д-Р ИЛИЯНА БЕИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
ПРЕДДИНАСТИЧЕСКИЯТ ОБЕКТ АБИДОС (УМ ЕЛ-КААБ):
НЕКРОПОЛ B, гробницата на Нармер
Въпреки че по-късните египетски летописци може да са го смятали за основател на Египетското царство, Нармер е погребан в сравнително скромна гробница.
Тя е открита за първи път през 1890 г. по време на разкопки, ръководени от Амелино в некропол B в Ум ел-Кааб. Състои се от две правоъгълни ями, обозначени като B17 и B18. По-голямата, B17, е с размери приблизително 3 на 4,1 метра, докато по-зле запазената B18 е с размери около 3 на 3 метра. Стените са били облицовани със сурови тухли; открити са и следи от дървени панели. Две ями с дълбочина 0,65 метра, разположени близо до B17, вероятно са служели за закрепване на стълбовете, поддържащи покрива на гробницата.
През 1986 г. германска експедиция, провеждаща допълнителни разкопки в Ум ел-Кааб, открива важен отпечатък от печат, носещ имената на Хор на Нармер, Аха, Джет и Ден, както и името на майката на Ден – Мернейт. Няколко години по-късно е открит друг печат, съдържащ имената на всички царе от Първата династия, включително Каа (с изключение на царица Мернейт). И в двата случая името на Нармер стои начело на списъка – ясен знак за престижа, с който той се е ползвал като основоположник на една епоха. Ако приемем, че той може да бъде отъждествен с легендарния Менес – обединителя на Египет, то той не би могъл да бъде Аха (както твърдят някои изследователи, според които Нармер и Аха са една и съща личност). Всъщност би било доста странно в подобен списък пред неговото име да стои името на друг владетел. Макар да е вярно, че паметниците от управлението на Аха в Сакара, Абидос и Накада са значително по-впечатляващи от тези, приписвани на Нармер, това вероятно се дължи просто на факта, че по време на управлението на последния (негов баща?), на неговия приемник са били предоставени значителни ресурси. Името на Нармер често се среща в съкратената си форма „Нар“ – изписана чрез знака за сом, чиято фонетична стойност по-късно е определена като „nˤr“ (нар), макар да е основателно да се предположи, че по онова време то не се е произнасяло точно по този начин. Въпреки това, това име се използва общоприето и ще остане такова, докато не бъде предложено правдоподобно алтернативно тълкуване. Наличието на гробници, датиращи от Първата и началото на Втората династия, изглежда потвърждава хронологията на Манетон, като Абидос служи за основен некропол за региона на Тис. Независимо дали Нармер е поддържал царска резиденция в Тис, той очевидно е изпитвал толкова силна връзка с този регион и своите преддинастични предци, че е спазил традицията да бъде погребан в древното родово гробище.
В сравнение с известните му предшественици, Нармер е много по-добре засвидетелстван в археологическите находки. Името му е открито върху фрагменти на места, отдалечени едно от друго – като Тел Ерани, Тел Арад и Нахал Тилах в северната част на пустинята Негев в Израел. Подобни открития са направени и в североизточната част на делтата на Нил, което подсказва за съществуването на оживена търговия между Египет и Южна Палестина по време на неговото управление. Друго убедително доказателство за такъв обмен идва от гробница B17 в Ум ел-Кааб: гравиран фрагмент от слонова кост, изобразяващ брадат мъж – очевидно от азиатски произход – в приведен вид, вероятно отдаващ почит на египетския цар (Petrie, 1901). В Делтата, в гробница в Миншат Абу Омар, е открит цял съд, носещ *серех* (царски символ) на Нармер (Kroeper, 1988), а в Буто е намерен фрагмент с повреден *серех*, в който вероятно е било изписано името му (von der Way, 1989). Други предмети, носещи името на Нармер, са открити в Завиет ел-Ариан (Kaplony, 1963; Dunham, 1978), Тура и Елван в района на Мемфис; в Тархан, близо до Фаюм; както и в Абидос, Накада и Йераконполис в Горен Египет. Накрая, в близост до Уади Каш – по средата между долината на Нил и крайбрежието на Червено море – е открит скален надпис, съдържащ *серех* (символична рамка за име) на Нармер, редом до друг, празен *серех*. Присъствие в пустинните райони, граничещи с Египет, се засвидетелства още през додинастическия период, а привлекателността на Източната пустиня – най-вече заради нейните минерални ресурси – е подтикнала организирането на държавни експедиции още в началото на Първата династия. … следва
Източници: Тоби А. Х. Уилкинсън, *Египет през раннодинастическия период* (*Early Dynastic Egypt*)
Франческо Рафаеле, *Египет през късния додинастически и раннодинастическия период* (*Late Predynastic and Early Dynastic Egypt*)
LE SITE PRÉDYNASTIQUE D'ABYDOS (UMM EL QA’AB) : TROISIÈME PARTIE
LA NÉCROPOLE B, la tombe de Narmer
Bien que les chroniqueurs égyptiens postérieurs aient pu le considérer comme le fondateur du royaume égyptien, Narmer fut inhumé dans une tombe assez modeste.
Elle a été découverte pour la première fois en 1890 lors des fouilles menées par Amélineau dans le cimetière B d'Umm el-Qa'ab. Elle se compose de deux fosses rectangulaires, numérotées B17 et B18. La plus grande, la B17, mesure environ 3 mètres sur 4,1, tandis que la moins bien conservée, la B18, mesure environ 3 mètres sur 3. Les parois étaient revêtues de briques de terre crue et on y trouve également des traces de panneaux de bois. Deux trous d'une profondeur de 0,65 mètre près de la B17 auraient pu servir à fixer les poteaux qui soutenaient le toit de la tombe.
En 1986, l’expédition allemande qui a mené de nouvelles fouilles à Umm-el-Qa’ab a découvert une importante empreinte de sceau portant les noms d’Horus de Narmer, d’Aha, de Djet, de Den et de la mère de ce dernier, Merneith. Quelques années plus tard, un nouveau sceau fut découvert : il comportait tous les noms de la Ire dynastie jusqu’à Qa’a (à l’exception de la reine Merneith). Dans les deux cas, le premier roi à figurer en tête de liste était Narmer, ce qui démontre clairement le prestige dont il jouissait en tant qu’initiateur d’une ère. À supposer que l’on veuille l’identifier au mythique Ménès, unificateur de l’Égypte, celui-ci ne pourrait pas être Aha, comme le soutiennent certains (qui voient en Narmer et Aha une seule et même personne). Il serait en effet bien étrange que, dans une liste, il ait été précédé par le nom d’un autre roi.
Il est vrai que les monuments du règne d’Aha à Saqqarah, Abydos et Naqada sont bien plus impressionnants que ceux attribués à Narmer, mais il est probable que cela soit simplement dû au fait que, sous le règne de ce dernier (son père ?), d’importantes ressources ont été mises à la disposition de son successeur. Le nom de Narmer apparaît souvent sous sa forme abrégée « Nar », représentée par un signe, un poisson-chat, dont la valeur phonétique fut par la suite fixée à « nˤr (nar) », mais il est raisonnable de supposer qu’il était difficilement prononcé ainsi à l’époque. Ce nom est toutefois universellement utilisé et le restera tant qu’une lecture alternative acceptable ne sera pas proposée. La présence de tombes datant de la première et du début de la deuxième dynastie semble confirmer la chronologie de Manétôn, Abydos étant la principale nécropole de la région de This. Que Narmer ait eu ou non une résidence royale à This, il devait manifestement ressentir des liens si forts avec la région et ses ancêtres prédynastiques qu’il a perpétué la tradition d’être inhumé dans l’ancien cimetière ancestral.
Comparé à ses prédécesseurs connus, Narmer est beaucoup mieux attesté dans le contexte archéologique. Son nom a été identifié sur des fragments provenant de régions très éloignées les unes des autres, telles que Tel Erani, Tell Arad et Nahal Tillah, dans le nord du Néguev, en Israël. Des découvertes similaires ont été faites dans le delta nord-est du Nil, ce qui suggère l’existence d’échanges commerciaux intenses entre l’Égypte et le sud de la Palestine pendant son règne. Une autre preuve convaincante de ces échanges provient précisément de la tombe B17 d’Umm el-Qa’ab. Il s’agit d’un fragment d’ivoire gravé représentant un homme barbu, d’origine apparemment asiatique, représenté dans une posture courbée, peut-être en train de rendre hommage au roi d’Égypte (Petrie, 1901). Dans le delta, un vase complet portant le serekh de Narmer a été découvert dans une tombe de Minshat Abu Omar (Kroeper, 1988) et un fragment, portant un serekh endommagé contenant peut-être son nom, a été mis au jour à Buto (von der Way, 1989). D’autres objets portant le nom de Narmer ont été mis au jour à Zawiyet el-Aryan (Kaplony, 1963 et Dunham, 1978), à Tura et à Elwann dans la région de Memphis ; à Tarkhan, près du Fayoum ; à Abydos, à Naqada et à Hiérakonpolis en Haute-Égypte. Enfin, on trouve une inscription gravée dans la roche comportant le serekh de Narmer et un autre serekh vide près du Wadi Qash, à mi-chemin entre la vallée du Nil et la côte de la mer Rouge. L’activité dans les régions désertiques frontalières de l’Égypte est attestée dès l’époque prédynastique et l’attrait exercé par le désert oriental (principalement pour ses ressources minérales) a encouragé des expéditions organisées par l’État dès les débuts de la Première Dynastie.
… à suivre
Sources : Toby A.H. Wilkinson, Early Dynastic Egypt
Francesco Raffaele, Late Predinastyc and Early Dynastic
Egypt
Няма коментари:
Публикуване на коментар