ДИМИТЪР ТАЛЕВ "БАНСКО"

 ПУБЛИКУВАЛИ:   Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

БАНСКО

„Полека. Тук е Банско. Тук никой в нищо не бърза. Манталитет, природа, светоглед? Кой знае. Банскалията не обича дори да говори, а камо ли да прави изповеди. Дори при седмата оканица мелнишко. Мъчно можеш да проникнеш в душата му. Гледай го – пиши го. Хич не иска да знае какво си мислиш за него.

Попривършил що-годе работа през деня, той бавно слиза по тясната уличка откъм черквата и се показва на малкия площад в центъра на градеца. В същия момент на площада изръмжава и се спира автомобил с весели туристи. Дига се шум и крясък около автомобила и малкият площад оживява. Все тъй бавно банскалията прекосява площада, едвам-едвам поглежда шумната дружина от млади и пъргави люде, свива по някоя от близките улички и влиза в една врата, над която виси малка, потъмняла от времето фирма. И само ако надзърнеш през вратата, ще видиш, че това е кръчма – тъмна, с нисък таван и с два-три малки прозореца към улицата. Банскалията сяда мълчаливо на някоя от масичките и пак без да бърза, най-често със знак към кръчмаря, си поръчва питие. И седи. Час по час надига чашката или шишенцето и седи. Час, два, три и повече. Седи и мълчи. Щом му се приспи – става и си отива. Но понякога не си отива така скоро. Разбира се, идват и други банскалии в кръчмата. Като влизат, всеки сяда на някоя от свободните маси. Свършат ли се свободните маси – идващите по-късно сядат при другите.

И всеки при своето шишенце. Може да се случи в кръчмата да има по десетина човека, а е тихо. Всички мълчат. Рядко ще чуеш някой да провлече по някоя отделна дума. Мълчат си – по час, по два, по три. Но понякога – мале майчице, понякога! Ела ти да видиш чудо. Обикновено това се случва, когато в кръчмата има добре опечено „чеверме“ или добре приготвен

„старец“. Случва се впрочем и току тъй – без особени причини, само по себе си. Ела да видиш ти, как се весели банскалията. Нощта се слива с деня, а често и по няколко дни и нощи се сливат в едно.

Чудни люде. Философи по рождение. Цял живот гледат пред себе си Пирина и може би неговото величие непрестанно ги навежда на песимистични размишления за човешката суета, за нищожеството на човека пред вечността, чийто образ е великата планина. Кой знае? На всеки случай, те са мълчаливи и тежки люде, но с жив, неспокоен дух. Още преди повече от 100 - 150 години неколцина банскалии са проникнали до сърцето на Европа, чак до Беч и Липиска. Други пък неколцина банскалии едно време бяха наводнили цяла Турция с фалшиви металици. Механизмът на градският им часовник е работа на майстор – самоук банскалия. Неофит Рилски – първият български учител е от Банско. Пък като ги гледаш едни такива мълчаливи, тромави...

Исках да пиша за Банско, а то излезе за банскалии. Нищо – гражданите на един град са неговата душа. И никак не е чудно, че Банско е едно селище от крепости – почти всяка къща е отделна крепост: здрава, каменна постройка, с високи каменни стени и тежки, обковани с желязо порти, с малки прозорчета и бойници по стените. Нито можеш да видиш, нито можеш да чуеш какво става вътре, отвъд тия каменни стени. А вътре има хубави, просторни стаи, с шарени стени и майсторската резба по таваните, обикновено зад къщата има сенчести градини и почти всяка къща има широка тераса („колиба“) – указание за съзерцателната природа на банскалията. Друго указание за нежните струни в душата му са комините – ей такива едни бели, високи, тънки комини, сякаш са издялани с длето. Високо над широките стрехи на къщите, над терасите и белите комини се издига величествената каменна кула на градския часовник. А долу, в тишината на тесните улички, между каменните стени и тежките затворени порти се чува тихият ромон на многобройните води – бистра пиринска вода. Тия домове-крепости, тая тишина и ромонът на бистрите води, белите комини, като видения през лунните нощи, и далечния спомен за страшни бури, които са преминавали над тоя градец в тъмното робство, величествената гледка на Пирина от всяка тераса, от всеки прозорец – това е, което прави Банско едно от най-романтичните селища на Македония.“

ДИМИТЪР ТАЛЕВ

(В. „Македония“, 16 ноември 1933г.)