Никола Бенин
След фурора от
“Хълбоци и пеперуди” почитателите на Рене Карабаш дочакаха и нейния дебютен
роман – “Остайница”. Действието в романа се развива в северноалбанските
планини, където все още се тачи жестоката система от обичайни закони, наречена
Канун на Лека Дукагини. В тези нечовешки патриархално-родствени ценности жените
е задължително да бъдат убити от съпрузите си с приготвен от собствените им
бащи куршум, ако не са девствени в първата брачна нощ. Жените там нямат почти
никакви права, а единственият начин да се спасят от всичко това, е да станат
остайници – да се откажат от всичко женско и да живеят като мъже до края.
Романът
отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в
изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девиции се
превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните
вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна
на двадесет вола. На нищо повече. Честта се измерва с „два пръста над челото“.
В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е
мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е
чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави,
последвани от необратимите последствия от тях. Книгата ни среща с Бекиа, едно
момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче.
Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от
смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот?
Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите "син" и
"дъщеря", "мъж" и "жена", за човека, събрал гнева
и милостта на Господ в своите 21 грама душа.
Романът е
написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“ който подмята
читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което
читателят трябва да направи, за да не се удави в него е да се отпусне и да се
остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има
край.
Според Владимир Зарев: „Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека.
Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар