сряда, 9 май 2018 г.

Никола Бенин. "Остайница" от Рене Карабаш

 Никола Бенин

Остайница


След фурора от “Хълбоци и пеперуди” почитателите на Рене Карабаш дочакаха и нейния дебютен роман – “Остайница”. Действието в романа се развива в северноалбанските планини, където все още се тачи жестоката система от обичайни закони, наречена Канун на Лека Дукагини. В тези нечовешки патриархално-родствени ценности жените е задължително да бъдат убити от съпрузите си с приготвен от собствените им бащи куршум, ако не са девствени в първата брачна нощ. Жените там нямат почти никакви права, а единственият начин да се спасят от всичко това, е да станат остайници – да се откажат от всичко женско и да живеят като мъже до края.

Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девиции се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. Кръвните вражди между фамилиите са ежедневие, любовта е равна на смърт, а жената е равна на двадесет вола. На нищо повече. Честта се измерва с „два пръста над челото“. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е чужда, това е нашата истина. Историята на човека и изборите, които прави, последвани от необратимите последствия от тях. Книгата ни среща с Бекиа, едно момиче, което отчаяно иска да бъде син на баща си, който е искал да има момче. Докъде може да стигнеш, за да се превърнеш в син? Грях ли е да избягаш от смъртта? Грешка ли е да се отдадеш на страстта с цената на нечий друг живот? Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите "син" и "дъщеря", "мъж" и "жена", за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа.

Романът е написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“ който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край.

Според Владимир Зарев: „Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека.
Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека.“



Няма коментари:

Публикуване на коментар