ПОКЛОН ПРЕД БОЯН ПЕТРОВ

Боян Петров  зегина при изкачването на Шиша Пангма (8027 м) в Тибет. Върхът е известен още като „Джуджeто”, защото е най-ниският от 14-те върха над осем хиляди метра. Опитвайки се да хване прозореца преди времето да се развали след 4 май, на 29 април той тръгва от базовия лагер.

На 3 май е забелязан с телескоп да се изкачва към последния, трети, лагер. След това следите му се губят. На 5 май палатката му е открита пълна със сняг, което означава едно - че не е слязъл.

Какво точно се е случило можем само да гадаем, защото неяснотите са много. Може да е пропаднал в ледена цепнатина (образувание в ледника, което често е скрито под снега и може да достигне стотици метра).

...из книгата му "Първите седем", изд. Вакон, 2017 г.

"За мнозина върхът е точка, от която единствено се слиза надолу. За мен обаче той е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел. Тя е още по-трудна, още по-далечна и с времето става все по-желана. Спускам се само за да се подготвя още по-добре и пак да поема нагоре. И така животът ми преминава в планиране на нови скокове, изчисляване на рискове, изкачване на стотици мали върхове и гигантите зад тях. Колкото по-висока е пирамидата на върха, от толкова повече блокчета е съставена."

"Стъпването на най-високата точка винаги носи спокойствие. Давам си сметка, че щом съм горе, значи съм уцелил правилните стъпки по дългия път към облаците. Става ми леко, крилата ми порастват с още няколко пера, а желанието за следващия.”