Храмът Ефу / The Temple Edfu

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Едфу е храм от гръко-римската епоха, посветен на Хор, и по архитектура силно напомня на храма в Дендера – домът на Хатор, спътницата на Хор. Храмът е издигнат през елинистическия период (епохата на Птолемеите), между 237 и 57 г. пр.н.е.

Edfu is a Graeco-Roman Temple dedicated to Horus, and very similar architecturally to Dendera, the home of Horus's partner, Hathor. The temple was built in the Ptolemaic Period between 237 and 57 BC. 

Архитектурно-теологически и епиграфски анализ на храмовия комплекс в Едфу (Msn / Ḏbꜣ)

1. Въведение и историко-политически контекст

Храмът на Хор в Едфу (древноегипетски: Msn или Ḏbꜣ, на гръцки: Ἀπόλλωνος πόλις μεγάλη) представлява един от най-добре запазените архитектурни паметници от Птолемеистичния период в Древен Египет. Строителството на монументалния комплекс започва на 23 август 237 г. пр.н.е. при царуването на Птолемей III Евергет I и завършва официално на 5 декември 57 г. пр.н.е. при Птолемей XII Аулет.

От египтологична гледна точка храмът в Едфу е фундаментален източник за разбиране на птолемеистичната храмова архитектура, иконография и Птолемеистичния йероглифен писмен стандарт (т.нар. Ptolemaic Hieroglyphic System), който се отличава с висока степен на криптографска и фонетична сложност спрямо класическия средноегипетски език.

2. Архитектурен канон и теологическа паралелност с Дендера

Храмовият комплекс в Едфу следва строгия класически план на Египетския храм от Късното царство и Гръко-римската епоха:

• Пилон с монументални релефи на владетеля, поразяващ враговете пред Хор Бехдети;

• Перистилен двор (Wsḫt-ḥꜥw);

• Първа и Втора хипостилни зали (Wsḫt-ḫꜥyt);

• Зала на приношенията (Wsḫt-ḥnqt) и Светилище на свещената барка (St-wtṯ).

Архитектурно и теологически Едфу образува неделим ритуален дуал с храма на Хатор в Дендера (Iwn.t). Двата храма са пространствено и иконографски свързани чрез ежегодния „Фестивал на красивото съединение“ (Iḥy-nfr), по време на който култът към Хатор от Дендера пътува на юг, за да се съедини с Хор Бехдети в Едфу.

3. Епиграфски и иконографски анализ на предоставените релефи

На  детайл от каменната зидария се наблюдава хоризонтален пояс с Птолемеистичен йероглифен текст.

• Палеографски особености: Вижда се използването на йероглифи с голяма детайлност – птичи знаци (сокол/сови), символи за вода, хляб, както и каноничните за епохата повторения на фонетични и детерминативни знаци.

• Стил: Дълбокият врязан релеф (bas-relief / en creux) е характерна черта за външните и вътрешните стени на Птолемеистичните храмове, осигуряващ устойчивост срещу атмосферни влияния и отчетливост при естествено осветление.

Една от сцените представя:

• Вляво: Фигурата на Бес (или купообразно/апотропейно божество в динамична поза) с високо оформена корона от пера, изобразен в профил/полупрофил, носещ ритуални атрибути.

• Вдясно: Хор (изписан с антропоморфно тяло и глава на сокол), носещ двойната корона Пшент (Sḫmty), символизираща суверенитета над Горен и Долен Египет.

• Централен текст: Вертикалните колони съдържат формули за божествено благословение и защита, както и епитети на Хор Бехдети (Ḥrw Bḥdty, Nṯr ꜥꜣ, Nb pt – „Хор от Бехдет, Великият Бог, Господар на небето“).

Един от релефите показва ритуална сцена на приношение:

• Вляво: Фараонът (Птолемеистичен владетел), облечен в традиционен шендити (šndyt) и носещ ритуални съдове/кадилница (ḥs или ꜥ-n-snṯr), прави приношение.

• Процесия на боговете: Пред него са представени последователно четири божества:

  1. Тот (антропоморфен с глава на ибис или ибисоглаво божество);

  2. Антропоморфно божество (вероятно Хонсу или Ра-Хорахти);

  3. Хор с глава на сокол и двойна корона;

  4. Женско божество (Хатор или Изида) с рога и слънчев диск.

• Декоративни регистри: Над и под основната сцена се виждат хоризонтални ивици с дълги литургични и строителни текстове (т.нар. Building Inscriptions на Едфу), съдържащи подробни данни за архитектурните размери, предназначението на помещенията и ритуалните календари.

4. Заключение

Храмът в Едфу е не просто архитектурен шедьовър на елинистически Египет, но и истинска „енциклопедия на египетската религия“. Текстовете, изсечени по неговите стени, предоставят фундаментална информация за митологията, астрономията, географията на номите и храмовата икономика през III–I в. пр.н.е.

Библиография / Bibliography

1. Cauville, S. (1987). Essai sur la théologie du temple d'Edfou. Cairo: Institut Français d'Archéologie Orientale (IFAO).

2. Chassinat, É. (1897–1934). Le Temple d'Edfou (Vols. 1–14). Cairo: Imprimerie de l'IFAO.

3. Fairman, H. W. (1945). "Worship and Festivals in an Egyptian Temple". Bulletin of the John Rylands Library, 29(1), 75–105.

4. Kurth, D. (2004). The Temple of Edfu: A Guide by an Egyptologist. Cairo: The American University in Cairo Press.

5. Wilson, P. (1997). A Ptolemaic Lexikon: A Lexicographical Study of the Texts in the Temple of Edfu. Leuven: Peeters Publishers.