Богинята Маат, която дарява царя с вечен живот в гробницата на цар Сети I (KV 17) / Тhe goddess Maat giving the king eternal life.

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Тази сцена е от колона в помещението и изобразява богинята Маат, която дарява царя с вечен живот.

Гробницата на цар Сети I (KV 17) е най-дългата и най-дълбоката гробница в Долината на царете.

This scene is from a pillar in the room, showing the goddess Maat giving the king eternal life.

The tomb of King Seti I (KV 17) is the longest, deepest tomb in the Valley of the Kings.

Гробницата на цар Сети I (XIX династия, Новo царство, около 1290–1279 г. пр.н.е.), обозначена като KV 17 в Долината на царете, е сред най-значимите паметници на египетското монументално изкуство. Тя се отличава като най-дългата и най-дълбоката откривана царска гробница в тиванския некропол. Релефите върху стълбовете (колоните) в нейните зали представят фундаменталния ритуален и теологичен мотив за легитимацията на владетеля пред божествения пантеон.

Представената сцена от релефа изобразява богинята на истината, справедливостта и световния ред – Маат ($Mꜣꜥt$), която поднася символа за живот анх (ꜥnḫ) към ноздрите на цар Сети I ($Stẖj Mry-n-Ptḥ$). Този жест символизира вдишването на вечния живот и божествения дъх (дыханието на живота), гарантиращ постморталното обезсмъртяване на владетеля.

2. Иконографски анализ

• Богинята Маат (вляво): Изобразена е с характерната антропоморфна форма, носеща перука и щраусово перо на главата – йероглифният и антропоморфен знак за mꜣꜥt. С дясната си ръка тя протяга знака ꜥnḫ непосредствено до лицето на царя.

• Цар Сети I (вдясно): Владетелят е представен с царското заглавие немес (главен плат) с урей ($wꜣḏjt$) на челото и изкуствена брада. Изражението му е идеализирано, следващо най-високите канони на изкуството от ранната XIX династия.

3. Транскрипция, транслитерация и превод на йероглифните текстове

В горната част над фигурите са разположени вертикални колони с йероглифен текст и царските картуши на Сети I:

+-----------------------------------------------------------------------------------------+
| [Колона 1 - Зад Маат]   | [Колона 2 - Картyш 1]    | [Колона 3 - Картуш 2]   | [Колона 4]   |
|      Mꜣꜥt ḥnwt          |     Mn-mꜣꜥt-Rꜥ          |      Stẖj Mry-n-Ptḥ     |   di.s ꜥnḫ    |
|    nṯrw / nṯrt          |     (Тронно име)        |       (Лично име)       |   (Дар)       |
+-----------------------------------------------------------------------------------------+

А. Тронно име (Prenomen) – Първи картуш (в средата вляво)

• Йероглифен състав: 𓇳 𓏠 𓐍 (Слънчев диск $Rꜥ$, знак $mn$, знак $mꜣꜥt$)

• Транслитерация: Mn-mꜣꜥt-Rꜥ

• Египтологична фонетична транскрипция: Менмаатра

• Превод: „Трайна е справедливостта (Маат) на Ра“

Б. Лично име (Nomen) – Втори картуш (в средата вдясно)

• Йероглифен състав: 𓁣 𓈌 / 𓏏 𓏺 𓈘 𓈖 pt (Бог Сет $Stẖ$, $mry$, $n$, $Ptḥ$)

• Транслитерация: Stẖj Mry-n-Ptḥ

• Египтологична фонетична транскрипция: Сети Меренптах

• Превод: „Този на Сет, обичан от Птах“

В. Придружаващ формулен текст

• Транслитерация: Mꜣꜥt sꜣt Rꜥ ḥnwt nṯrw, di.s ꜥnḫ ḏd wꜣs nb mi Rꜥ ḏdt

• Превод: „Маат, дъщерята на Ра, господарка на боговете; тя дарява целия живот (ꜥnḫ), стабилност ($ḏd$) и власт ($wꜣs$) като Ра завинаги.“

4. Богословско и политическо значение

1. Космически ред и легитимация: Взаимодействието между Маат и Сети I не е просто религиозна сцена, а държавен акт. Като въплъщение на реда срещу хаоса (исфет), Маат гарантира, че управлението на Сети I е хармонично и одобрено от слънчевия бог Ра.

2. Името "Сети": Използването на бога Сет в личното име на царя е характерно за XIX династия (произхождаща от Делтата). Поставянето на Маат непосредствено до името на Сет балансира потенциално разрушителната аспектност на Сет чрез концепцията за абсолютна хармония.

Библиография

1. Hornung, E. (1991). The Tomb of Pharaoh Seti I / Das Grab des Pharao Seti I. Zürich: Artemis Verlag.

2. Reeves, N., & Wilkinson, R. H. (1996). The Complete Valley of the Kings: Tombs and Treasures of Egypt's Greatest Pharaohs. London: Thames & Hudson.

3. Gardiner, A. H. (1957). Egyptian Grammar: Being an Introduction to the Study of Hieroglyphs (3rd ed.). Oxford: Griffith Institute, Ashmolean Museum.

4. Kitchen, K. A. (1993). Ramesseum Inscriptions and Related Material / Ramesside Inscriptions, Historical and Biographical: Volume I. Oxford: Blackwell.

5. Brand, P. J. (2000). The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis. Leiden: Brill.