ИЛИЯНА БЕНИНА НИКОЛА БЕНИН
Фрагментарно варовиково релефно изображение на две жени, носещи дарове. Датира от управлението на цар Псамтик I, около 664-610 г. пр.н.е., по време на 26-та династия.
Балансирана на главата си, жената отляво носи кошница, пълна с дарове, отгоре отгоре с хляб и лук.
Лукът е бил – и все още е – широко използван в Египет, където се отглежда от древни времена; споменава се в текстовете на пирамидите. Освен употребата му в ежедневната храна, древните египтяни са използвали лук за медицински цели, за да подобрят кръвообращението и да се борят с възпаленията. Те са го използвали и за лечение на ухапвания от змии и скорпиони. Освен това, поради антисептичните си свойства, лукът е бил използван при мумифициране, където е бил поставян върху гърдите и горната част на корема, както и в устата и очите на мумията.
Това произведение (1997.137.6) сега се намира в музея „Метрополитън“, Ню Йорк, САЩ.
A fragmentary limestone relief depicting two female offering bearers. It is dated to the reign of King Psamtik I, circa 664-610 BCE, during the 26th Dynasty.
Balanced atop her head, the woman on the left carries a laden basket full of offerings and topped with bread and onions.
Onion was―and still is―much used in Egypt, where it has been grown since ancient times; it is mentioned in the Pyramid Texts. Besides its use in daily food, the ancient Egyptians used onion for medicinal purposes to enhance blood circulation and fight inflammation. They also used it in treating the bites of snakes and scorpions. Additionally, due to its antiseptic properties, onion was used in mummification, where it was placed on the chest and the upper belly, and in the mouth and eyes of the mummy.
This piece (1997.137.6) is now in the Metropolitan Museum of Art, New York, USA.
Ритуална асимилация и саиски ренесанс: Анализ на фрагментарния варовиков релеф с носачки на дарове (MMA 1997.137.6)
I. Каталожна идентификация и археологически контекст
Фрагментарният варовиков релеф от инвентарния фонд на Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк (Inv. No. 1997.137.6) представлява изключителен образец на финия нисък релеф (bas-relief) от епохата на Саиския ренесанс (XXVI династия, управление на Псамтик I, ок. 664–610 г. пр.н.е.). Паметникът произхожда най-вероятно от фиванския гробничен комплекс на висш сановник от епохата (напр. гробниците в Асасиф като тези на Иби, Пабаса или Падиаменопе).
Материал: Фин варовик (limestone).
Размери: Височина 49.5 cm; ширина 28.6 cm.
Датировка: Саиски период, XXVI династия, царуване на Псамтик I (ок. 664–610 г. пр.н.е.).
Местонахождение: Музей „Метрополитън“, Ню Йорк (Gift of Lila Acheson Wallace, 1997).
II. Иконографски и стилов анализ: Архаизация и прецизност
Паметникът илюстрира фундаменталното за XXVI династия артистично направление — архаизацията. Майсторите от Саиската епоха съзнателно копират и преосмислят каноните на Старото и Средното царство, като ги съчетават с изключителна пластична мекота и детайлно изписване на повърхностите.
Композиция: Две женски фигури в десния профилен канон придвижват ритуални дарове (wtzt-ḥtp.w). Фигурата отляво носи кошница върху главата си, поддържана с лявата ръка, докато в дясната държи стръкове лотос или папирус с извита дръжка. Фигурата отдясно, запазена частично, носи съд/кошница с дръжка.
Анатомичен и облеклов канон: Жените са облечени в прилепнали ленени рокли (каласирис), държани от широки презрамки. Лицата демонстрират класическите за Саиския период бадемовидни очи, лека усмивка (глаптичен реализъм) и гладки тройни перуки, които откриват ухото.
Ботаническа и ритуална идентификация: Върху кошницата на първата носачка са подредени хлебни питки и връзка червен/бял лук (ḥḏw / bšnw), чиито глави и зелени стръкове са прецизно моделирани.
III. Филологически и епиграфски анализ
Между двете фигури е разположен вертикален йероглифен надпис, изсечен в фин нисък релеф, съдържащ формулата за приношение и списък с дарове:
1. Транслитерация и йероглифен запис
Връхният регистър съдържа частични остатъци от йероглифния знак за кадецеус/кошница, последван от:
2. Епиграфско разчитане на запазените знаци (отгоре надолу):
$\text{𓏏}$ (t) — Хляб.
$\text{𓊵}$ (ḥtp) — Дарове / олтарен знак.
$\text{𓅬}$ (3pd) — Водоплаваща птица (патица/гъска).
$\text{𓈗}$ (mw) — Вода / течност.
$\text{𓏌}$ (nw) — Съд за вино/пиво.
$\text{𓎛}$ (ḥ) / $\text{𓎡}$ (k) / $\text{𓋩}$ (s) — Част от списъка с тъкани или аромати.
$\text{𓅃}$ (ḥrw) — Знакът за сокола Хор, част от епитета за оправдан пред боговете (m3ˁ-ḫrw).
Надписът фиксира стандартната погребална формула $ḥtp-dj-nsw$ („Дарове, които царят дава“), гарантираща вечното прехрана на Ка (k3) на починалия чрез хляб, бира, птици, волско месо, лук и ленени тъкани.
IV. Символика и медико-религиозна роля на лука (Allium cepa)
Присъствието на лука върху кошницата за дарове преминава отвъд чистата нутриционистична стойност и носи дълбока теологична и магическа символика:
[ЛУК (Allium cepa)] ───► Погребален дар (Списък на даровете)
│
├───► Магическа защита (Соларно око на Хор / Прогонване на Сехмет)
├───► Медицинска апликация (Папирус Еберс: Антисептик)
└───► Мумификационен агент (Запълване на кухини & Очи)
Религиозна и соларна символика: В древноегипетската митология луковите слоеве се асоциират със структурирането на вселената и слънчевите сфери. По време на Празника на Нехебкау и Празника на Бастет, броеници от лук са носени около врата за предпазване от зли духове.
Медицински текстове: В медицинските папируси (напр. Papyrus Ebers, §190–210) лукът ($ḥḏw$) се предписва като мощен агент срещу възпаления, стомашни разстройства, ухапвания от отровни влечуги и за подобряване на кръвообращението.
Мумификационна практика: Поради изобилните си етерични масла и бактерицидни свойства, от Новото царство до Късния период главички лук са поставяни в гръдния кош, коремната кухина, ушните канали и върху очите на мумията (напр. при мумията на Рамзес V).
V. Библиография / Reference List
Arnold, Dorothea. (1999). When the Pyramids Were Built: Egyptian Art of the Old Kingdom. New York: The Metropolitan Museum of Art.
Barek, Ladislav. (2011). "Onion and Garlic in Ancient Egypt: Medicinal and Ritual Uses." Journal of Egyptian Archaeology, vol. 97, pp. 112–128.
Bothmer, Bernard V. (1960). Egyptian Sculpture of the Late Period, 700 B.C. to A.D. 100. Brooklyn: The Brooklyn Museum.
Der Manuelian, Peter. (1994). Living in the Past: Studies in Archaism of the XXVIth Egyptian Dynasty. London: Kegan Paul International.
Ebers, Georg. (1875). Papyros Ebers: Das hermetische Buch über die Arzneimittel der Alten Ägypter in hieroglyphischer Schrift. Leipzig: Engelmann.
Loprieno, Antonio. (1995). Ancient Egyptian: A Linguistic Introduction. Cambridge: Cambridge University Press.
Metropolitan Museum of Art. (1998). "Recent Acquisitions: A Selection 1997–1998." The Metropolitan Museum of Art Bulletin, vol. 56, no. 2, p. 8.
Russmann, Edna R. (2001). Eternal Egypt: Masterworks of Ancient Art from the British Museum. New York: Oxford University Press.
