Показват се публикациите с етикет д-р Илияна Бенина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет д-р Илияна Бенина. Показване на всички публикации

четвъртък, 15 октомври 2026 г.

ManuscriptMonday GA 773 е ръкопис на Евангелията от X век

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН



ManuscriptMonday GA 773 е ръкопис на Евангелията от X век, изписан с минускулно писмо и съдържащ коментари.

Кодексът се отличава с впечатляващо разнообразие от украси, включително заставки, изображения на евангелистите, текст, разположен във формата на кръст, и деление на глави (*kephalaia*).

1. Въведение и палеографска характеристика

Ръкописът Gregory-Aland 773 (GA 773) представлява изключителен паметник на византийската книжовна традиция от X век – период, съвпадащ с мащабното възраждане на мисълта и изкуството в рамките на Македонския ренесанс. Кодексът е реализиран чрез изящно и прецизно византийско минускулно писмо, което служи като основен корпус за библейския текст, съчетан с палеографски структуриран коментарен апарат (catena).

Характерна особеност на ръкописа е неговата сложна текстова топография (паратекстуална организация): свещеният текст е разположен централно или в горния квадрант на страницата, докато патристичните екзегетични коментари го обграждат в периферните полета, изписани с по-малък и динамичен минускулен почерк. В кодекса се откриват и ключови елементи на раната текстова организация, като делението на глави (kephalaia) и заглавни списъци (titloi), които спомагат за литургичната и херменевтичната употреба на книгата.

2. Иконографска програма и миниатюри (Винетна украса)

Илюстративният цикъл на GA 773 е сред неговите най-ценни художествени достойнства. Както се вижда от представената кодикологична единица (на илюстрацията), ръкописът съдържа пълностранични портрети на евангелистите, предхождащи съответното евангелие.

  • Иконография на евангелиста: Фигурата е представена в класическа антична и раннохристиянска иконографска схема на „автора-философ“ – седящ на стол с облегалка, в процес на дълбоко съзерцание или интелектуален труд, подпирайки главата си с ръка. До него е разположено писмено бюро (analogion) с мастилница и каламар, както и отворена свитъчна/кодексна форма.

  • Използване на златен фон (chrysographia): Златното поле зад фигурата на евангелиста подчертава сакралния статус на лицето и божественото вдъхновение (theopneustia), ръководещо текстопроизводството.

  • Орнаментика (Заставки и инициали): Началото на всяко евангелие е означено с луксозна заставка (headpiece), изработена с геометрични и растителни мотиви в златно, синьо и червено мастило, съчетани с маюскулни заглавия (inscriptio) и орнаментирани инициали (ekthesis).

3. Текстови и паратекстуални особености

От гледна точка на текстовата критика и екзегетиката, GA 773 се отличава със следните структури:

  1. Номина Сакра (Nomina Sacra): Свещените имена (като ІС ХС – Исус Христос, ΘΕΟC – Бог, ΠΝΕΥΜΑ – Дух) са съкратени по традиционния канон и надписани с характерния надреден знак (titlos), което подчертава тяхната сакрална роля.

  2. Антична и средновековна екзегеза (Катени): Коментарите в полетата представляват антология от съчинения на източните църковни отци (предимно от IV и V век – напр. Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и др.), които дават богословски ключ към разбирането на евангелския текст.

  3. Свързващи знаци: Текстът и коментарът често са обвързани чрез специфични маргинални символи и букви (като гръцката буква ψ\psi в съседни текстове от същата група ръкописи), които насочват читателя коя бележка към коя част от евангелския стих се отнася.

4. Заключение

Ръкописът GA 773 е ярък пример за върховите постижения на византийското книжовно изкуство от X век. Той илюстрира органичната симбиоза между материален артефакт, изящна калиграфия, богословска мисъл и монументална миниатюрна живопис, съхранявайки за бъдещите поколения както самия текст на Благовестието, така и неговото дълбоко духовно и научно тълкувание във византийския свят.

Папирус на Юя и Туя / Yuya and Tuya papyrus

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН














Папирус на Юя и Туя
Този папирус с дължина 19,37 метра, запазен цял и в добро състояние, е открит в гробницата на Юя и Туя. Той съдържа „Книга на мъртвите“, изписана с курсивни йероглифи. „Книга на мъртвите“ – чието оригинално название е „Книга за излизането през деня“ – представлява сборник от около 190 глави, включващи магически и ритуални заклинания, придружени от илюстрации. Тяхната цел е да помогнат на покойника да оцелее в отвъдния свят. Текстовете в този папирус, които се четат от ляво надясно, са съпроводени от сцени, изобразяващи погребални ритуали и култови практики, като например почитането на Озирис и погребалното шествие.
Период: Ново царство
Династия: XVIII династия – управление на Аменхотеп III (1387–1350 г. пр.н.е.)
Място на откриване: Долината на царете – Тива
Размери: Дължина: 19,38 метра

Yuya and Tuya papyrus .
This 19.37-meter long papyrus, complete and well-preserved, was found in the tomb of Yuya and Tuya: it contains the «Book of the Dead» written in cursive hieroglyphs. The Book of the Dead whose original name is Book of Coming Forth by Day is a series of around 190 chapters containing magical and ritual spells, illustrated with drawings, intended to help the deceased survive in the Underworld. The texts of this papyrus running from left to right are illustrated by scenes from funerary rituals and mortuary cult like the worship of Osiris and the funeral procession.
Period: New Kingdom
Dynasty: 18th Dynasty – Reign of Amenhotep III (1387-1350 BC)
Place of discovery: Valley of the Kings – Thebes
Size: Length: 19,38 meters

Научно-египтологическо изследване: Папирусът на Юя (pCairo CG 51189)

Автор/Експертиза: Д-р Египтолог, Специалист по папирология и религия на Новото царство

Артфакт: Папирус на Юя (pCairo CG 51189 / JE 95839)

Контекст: Находка от гробница KV46, Долината на царете (Тива)

1. Научно описание и филологически анализ

Папирусът на Юя е един от най-монументалните и добре запазени папирусни свитъци от епохата на Новото царство (XVIII династия, управление на Аменхотеп III, ок. 1387–1350 г. пр.н.е.). С дължина над 19,3 метра той съдържа заглавия, илюстрации (винети) и формули от фундаменталния погребален корпус „Книга за излизането през деня“ (rꜣw nw prt m hrw).

Текстът е изписан в класически курсивни йероглифи (линейни йероглифи), организирани във вертикални колони. Характерна особеност на този конкретен екземпляр е неговата посока на четене — от ляво надясно (ретрограден или ориентиран според конкретната винета текст), съпроводен с изключително богата полихромна иконография.

2. Палеографска транскрипция и филологически транслитерации

На база предоставените фотографии от папируса, ето систематична филологическа транскрипция на ключовите секции:

Фотография 1: Заклинания и сцени с Пазителите на порти / Демони от Отвъдното (Глава 144 / 145/ 146)

На горните винети се виждат пазителите на тайните врати (sbḫt) на царството на Озирис.

Транслитерация на типичен формуляр от портите:

  • Транслитерация: rꜣ n sbḫt tnt... ꜥq in ỉmꜣḫy ḫry nṯr ỉm y-w-y-ꜣ mꜣꜥ-ḫrw

  • Превод: „Формула за портите на... Влизане от страна на почетения пред Бога, Юя, оправдания (правдоглавия).“

Ключови йероглифни групи в текста (отляво надясно / колони):

  • $\text{𓇋𓏠𓏠𓍔}$ / $\text{𓇋𓏲𓏭𓂋}$ — Името на собственика: Юя (ỉwyꜣ / ywyꜣ)

  • $\text{𓐙𓈖𓂝𓌢𓏦}$ — Маа-херу (mꜣꜥ-ḫrw) — „Оправдан / Правдоглав“ (посмъртна титла)

  • $\text{𓏌d𓏏𓊹}$ — Нечер (nṯr) — „Бог“ / Задгробен духовен статус

Фотография 2: Юя пред Озирис и служебните фигури / Култов ритуал

Тази винета представя самия благородник Юя, изобразен в празнични бели ленени дрехи, държащ тояга и жест на власт, докато прислужници му поднасят съдове с благовония, светена вода и жертвоприношения.

Надписи над фигурата на Юя (йероглифна транскрипция):

𓇋𓏠𓄿xd a 𓐙𓈖𓂝𓌢𓏦 𓇋𓏲𓏭𓂋
d𓏏𓀀 𓋹wd𓏌 𓏠𓈖𓈖
  • Транслитерация:

    1. ỉmꜣḫy ḫry ỉnpw / wsỉr, ỉm y-w-y-ꜣ mꜣꜥ-ḫrw

    2. ḥry-sr.t, ỉmy-rꜣ ssmwt, ỉmꜣḫy ỉwyꜣ

  • Научен превод:

    „Почитаният пред Анубис / Озирис, Юя, оправдан (правдоглав).

    Началник на конницата (колесниците), Баща на божеството, Почитаният Юя.“

Фотография 3: Литания на 42-мата съдии от Психостазията (Глава 125 — „Отрицателната изповед“)

Изобразени са редици от божества-съдии (всеки със перо на Маат на главата). Всяка колона съдържа заклинание към конкретен съдия от задгробния съд.

Структура на формулата за всеки съдия:

  • Транслитерация: ỉ wꜥḏ-ns pr m ḫmnw n ỉr.j ỉsf.t...

  • Превод: „О, Далече-стъпващ, който излиза от Хелмополис, аз не съм вършил грях/неправда!...“

3. Таблица на транскрипцията и основните епитети

Йероглифен записТранслитерацияЕгиптологично четенеПревод на български
$\text{𓇋𓏲𓏭𓂋}$ / $\text{𓇋𓏲𓏭𓏤}$ywyꜣ / ỉwyꜣЮя / ИуияЛично име на благородника
$\text{𓐙𓈖𓂝𓌢}$mꜣꜥ-ḫrwМаа-херуОправдан / Притежаващ истински глас
$\text{𓏠𓈖𓈖}$ / $\text{n𓏏𓊹}$ỉt-nṯrИт-нечер„Баща на бога“ (титла за царски тъст)
$\text{𓅨𓂋𓈖𓉐}$wr n pr-ꜥꜣУер ен пер-ааВелможа на Великия дом (Двореца)
$\text{𓁹𓊨𓀭}$wsỉrУсир (Озирис)Господар на Отвъдния свят

4. Историко-културно значение

Юя е бил ключова фигура в двора на Аменхотеп III — той е баща на великата кралска съпруга Тий (Тие) и дядо на Акхенатон. Тъй като не е бил с царска кръв, неговото погребение в Долината на царете (KV46) и притежаването на толкова пищен, персонализиран папирус свидетелстват за изключителния му социален статус.

Библиография

  1. Davis, Theodore M., Naville, Édouard. The Funeral Papyrus of Iouiya. London: Archibald Constable and Co., 1908.

  2. Quibell, James E. Tomb of Yuaa and Thuiu. Catalogue Général des Antiquités Égyptiennes du Musée du Caire, Nos 51001-51191. Cairo: Imprimerie de l'IFAO, 1908.

  3. Faulkner, Raymond O. The Ancient Egyptian Book of the Dead. London: British Museum Press, 1985.

  4. Munich, Totenbuch Projekt. pKairo CG 51189 (pJuja) — Datenbank der Totenbuch-Texte, Universität Bonn.

  5. Reeves, Nicholas, & Wilkinson, Richard H. The Complete Valley of the Kings. London: Thames & Hudson, 1996.





Филологически и иконографски анализ на детайл от Папируса на Юя (pCairo CG 51189)

На предоставеното изображение е запечатана една от най-емблематичните винети и съпътстващи текстови колони от папируса на Юя (Ново царство, XVIII династия). Тук ще извършим детайлен египтоложки анализ на иконографията, хоризонталните текстове (над фигурата) и вертикалните колони отляво.

1. Иконографски анализ на сцената

  1. Централната фигура на Юя:

    • Юя е представен в зряла възраст с изтънчена перука и богато украсен накит (усех-яка) около врата.

    • Облечен е в изискано бяло ленено одеждие на Новото царство с драперия.

    • В лявата си ръка държи дълъг скиптър/жезъл (символ на власт и статус), а дясната му ръка е отпусната покрай тялото в жест на увереност и покой.

  2. Арката / Навесът:

    • Фигурата на Юя е рамкирана от заоблена арка с назъбена или люспеста орнаментика, символизираща светилище, гробна камера или защитно небесно пространство (преход към отвъдното).

  3. Жертвените фигури (дясно):

    • Двама по-малки прислужници (жреци или духове на предци/слуги) поднасят дарове.

    • Горният прислужник поднася голяма бяла чаша/съд с благовония или напитка.

    • Долният прислужник държи поднос с четири бели съда (вероятно канопи или ритуални чаши с ликюри/масла), придружени от йероглифни знаци за очите (уджат) и златни знаци (неб).

2. Анализ на хоризонталните текстове (над арката)

В горната част на регистъра са разположени колони с йероглифи, които съдържат стандартни жертвени формули (ḥtp-dỉ-nswt) и титли на Юя:

  • Идентификация на знаците (отдясно наляво по колоните):

    • Знаците на жертвения хляб и маса (ḥtp), последвани от фигури на богове и соколи (символ на Хор и слънчевите божества).

    • Споменаване на бог Озирис (Wsỉr) и Анубис като закрилници на некропола.

3. Транскрипция и транслитерация на вертикалните колони (вляво)

Вертикалните колони в лявата част на изображението съдържат глави от „Книгата на мъртвите“ (специфични заклинания за трансформацията и движението на душата — ba).

Ключови разпознаваеми фрази и думи:

  1. Транслитерация на израз за оправдаване:

    • mꜥꜥ-ḫrw ($\text{𓐙𓈖𓈝}$) — „Оправдан“ / „Правдоглав“ (посветеният, чиято душа е издържала изпитанието на тестването на сърцето).

  2. Транслитерация на името на бога:

    • wsỉr ($\text{𓁹𓊨𓀭}$) — Озирис, владетелят на западните (мъртвите).

  3. Формулар за преминаване:

    • prt m hrw — „Излизане през деня“ (заглавие или рефрен към съответната глава).

4. Заключение

Тази сцена от папируса на Юя не просто изпълнява декоративна роля, а служи като магическа застраховка за покойника. Чрез изобразяването му в състояние на вечна младост и поднасянето на ритуални дарове от слуги, текстът и изображението гарантират, че Юя ще има неограничен достъп до храна, вода и божествена закрила в царството на Озирис



сряда, 14 октомври 2026 г.

Пътуване в Асуан

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН



































































Пътуването ми.в Асуан започна с посещение на гробниците на благородниците, разположени на възвишението Кубет ел-Хауа, отвъд река Нил спрямо град Асуан. Това са гробници на местни управители и велможи, датиращи от епохите на Старото и Средното царство. След прекосяване на реката с лодка се изкачихме по стръмни стъпала, за да стигнем до гробниците, разположени на тераса високо над Нил. Мястото предлага красиви гледки и интересни гробници.


Некрополът на Кубет ел-Хауа (Qubbet el-Hawa), разположен на скалистото възвишение на левия бряг на река Нил срещу съвременния град Асуан, представлява един от най-значимите археологически и епиграфски комплекси на Древен Египет. Като ключова входна точка към южните граници на страната (Tash-resy) и контролен пункт за търговските експедиции към Нубия, районът на Първия праг (Elephantine и околностите му) придобива изключително стратегическо и административно значение през епохите на Старото (особено VI династия) и Средното царство.

Скалните гробници (speos) на Кубет ел-Hауа са изсечени в пясъчниковите скални тераси на хълма. Те принадлежат на висши местни сановници, номарси, началници на експедиции и жреци, чиято дейност е била пряко обвързана с осъществяването на царската политика на юг. Настоящото проучване анализира архитектурните, епиграфските и иконографските свидетелства, документирани по време на полеви наблюдения в некропола, с акцент върху скалните колони, надгробните стели (фалшиви врати) и полихромните стенописи.

2. Епиграфски анализ на скалните колони и стълбове

Вътрешността на скалните гробници често се структурира от изсечени в масива квадратни колони (пилистри), които носят тежестта на скалния таван. Епиграфският материал върху тези архитектурни елементи е с изключителна научна стойност, тъй като съдържа както официални титли (jmy-r3 mšu, wr), така и автобиографични данни.

  • Палеографски особености: Надписите върху колоните се отличават с прецизно врязан релеф (incised hieroglyphs), характерен за края на Старото и началото на Първия преходен период, както и за класическия период на Средното царство. Знаците запазват архаични пропорции, като детайлите на птичите фигури (например G43, G1) и човешките иконографски елементи са издълбани с голяма анатомична прецизност.

  • Иконография на колоните: Наред с вертикалните колони от йероглифен текст, в основата им се срещат изпъкнали релефи на сановника в цял ръст. Мъжките фигури са изобразени в каноничната египетска поза: ляв крак напред, дълга или къса перизома, държащи дълъг жезъл (medjau) и скиптър (sekhem). Тази иконографска програма подчертава вечното присъствие и авторитет на покойния номарх в неговото вечно жилище (pr ddt).

3. Структурно-епиграфски анализ на фалшивите врати (sḥ-n-tpy)

Фалшивата врата представлява сакралният център на заупокойния култов комплекс в гробницата – прагът, през който ka-душата на покойния преминава между света на мъртвите и света на живите, за да приема дарове.

  • Архитектурна и текстова композиция: Документираните паметници разкриват класическата структура на фалшивата врата: централен панел (барелефно изображение на покойника пред масичка с подношения), обкръжен от концентрични рамки с вертикални и хоризонтални редове от йероглифни текстове.

  • Формула на даровете (Hotep-di-nesu): Текстовете започват стандартно с формулата:

    ḥtp-ḏi-nswt (ỉnpw ḫntỉ zḥ-nṯr...)\text{ḥtp-ḏi-nswt (ỉnpw ḫntỉ zḥ-nṯr...)}

    което осигурява жертвени дарове (хляб, бира, говеда, птици, масло, ленени платна) от царската институция и божествата на некропола (Анубис, Озирис, Хатхор) за „почтения пред великите богове“ (ỉm3ḫḫw ḫr nṯr ˁ3).

  • Генеалогична стойност: Страничните колони на фалшивите врати съдържат изчерпателни списъци на титли и роднински връзки, които позволяват на съвременната египтология да възстанови просопографските мрежи на елитните семейства в Елефантина и Асуан през III и II хилядолетие пр.н.е.

4. Полихромия и погребална иконография в гробните камерни пространства

Стенописите в някои от скалните гробници на Кубет ел-Хауа демонстрират изящна полихромна техника, съхранила се върху фин варовиков гипсов разтвор (stucco), положен директно върху обработената пясъчникова основа.

  • Цветова палитра и символика: Използвани са минерални пигменти: въглеродно черно, египетско синьо, зелен малахaит, жълта охра, червена охра и крещящо бяло (на основата на гипс или креда). Червено-кафявият тон на мъжката кожа следва строгия египетски художествен канон за отразяване на слънчевия тен на работещия на открито мъж-водач, докато женските фигури традиционно се изобразяват в по-светли жълтеникави нюанси.

  • Сцени на подношения и изобилие: Иконографските програми акцентират върху заупокойните банкети и маси с дарове, натрупани с кравешки глави, птици, хлябове и купи с вино. Йероглифните надписи над сцените детайлно описват номенклатурата на подношенията, гарантиращи магическото им материално превръщане в отвъдния свят (duat).

5. Заключение

Археологическият комплекс Кубет ел-Хауа остава фундаментален източник за разбиране на регионалната администрация, социалната структура и погребените ритуали на Древен Египет извън централните столици Мемфис и Тива. Епиграфският анализ на надписите върху колоните и фалшивите врати, съчетан с детайлното разглеждане на полихромните стенописи, разкрива дълбоката идеологическа обвързаност между южната граница на империята, местния номаршки елит и царската власт през епохите на Старото и Средното царство. Настоящите изследвания допринасят за по-прецизното хронологично разслояване на некропола и осветляват геополитическата роля на Асуан като ключов географски и културен хъб на древния свят.