Никола Бенин
Библиотеката в Синсинати през 50-те години на миналия век
Безкрайната библиотека, описана от Хорхе Луис Борхес, която съдържа всяка възможна комбинация от букви в книги от по 410 страници, вече е достъпна в интернет – благодарение на Джонатан Базил.
Разказът на Борхес от 1941 г. „Вавилонската библиотека“ разказва за почти безкрайна библиотека с книги, съставени от всички възможни буквени съчетания. „Вселената (която някои наричат Библиотека) се състои от неопределен, а може би и безкраен брой шестоъгълни галерии с големи вентилационни шахти в средата, оградени със съвсем ниски перила. От всяка галерия се виждат по-горни и по-долни етажи — до безкрайност. Подредбата на галериите е неизменна. Всички стени освен две са покрити с двадесет дълги лавици, по пет от всяка страна; височината на лавиците, отговарящи на височината на етажите, едва превишава ръста на средновисок библиотекар“.
Сетне се описва: „На всяка от стените на всяка галерия има по пет лавици; на всяка лавица — по тридесет и две книги с еднакъв формат; във всяка книга — по четиристотин и десет страници; на всяка страница — по четиридесет реда; на всеки ред — около осемдесет черни букви. Букви има и на гърба на всяка книга; но тези букви не сочат, нито подсказват какво съдържат страниците“.
На Базил е отнело шест месеца да проучи как да създаде виртуална версия, която да генерира всяка възможна страница от по 3200 символа, в томове от по 410 страници.
Всяка отделна страница на „Хамлет“ или Библията може да бъде открита някъде из библиотеката. Шансът да се намери друга страница от същото произведения в съотвената книга обаче е изключително минимален. И докато във Вавилонската библиотека присъства всяка възможна страница, я няма възможността за всяка възможна комбинация от тези страници. Ако това ограничение бъде премахнато, обяснява Базил в сайта, библиотеката ще съдържа „всяка написана някога книга и всяка книга, която ще бъде написана – включително всички пиеси, песни, научни трудове, юридически решения, конституции, сценарии“.
Създателят на виртуалната библиотека дава скорошен пример със секретните документи, разпространени от Едуард Сноудън преди месеци. „Те са някъде там. Да се открият е въпрос на това да знаеш къде да ги потърсиш“.
Според Базил възможността да откриеш всеки текст, който някога е написан, носи различни усещания – но не задоволява стремежът към открития в безкрайния каталог на книгите в библиотеката. „Желанието на повечето посетители на сайта, както е било и за библиотекарите на Борхес, е да открият онова, което все още не се знае – да намерят изгубените евангелия, лечение на болестите или истинската история за нечие самоубийство. Всичко това се съдържа някъде там – и фактът, че някой може да го намери, е впечатляващ“, обяснява авторът и добавя: „Това, което искаме, е да открием онова, което не знаем как се търси“.
„Излишно е да отбелязвам, че най-хубавата книга в многобройните галерии, които завеждам, е озаглавена „Вчесан гръм“, друга се казва „Гипсовият гърч“, трета „Аксаксаксас мльо“. Тези на пръв поглед несвързани заглавия без съмнение могат да имат таен или алегоричен смисъл; този смисъл е изразен с думи и ex hypothesi вече съществува в Библиотеката“, казва героят на Борхес. А до момента при търсенията си Джонатан Базил е открил единствено книга, озаглавена „Куче“.
Ако един потребител прехвърля книгите с честота по 1 на секунда, би му отнело 104668 години да обходи цялата библиотека. За нещастие, според учените Слънцето ще погълне Земята след по-малко от 1010 години…
Няма коментари:
Публикуване на коментар