Никола Бенин. Дзен-майстори. Китай

Никола Бенин

 

Без разчитане на думи и букви.

Независимо предаване вън от учение.

Пряко сочене към човешкия ум.

Реализиране на истинската природа и ставане на Буда.

Така Бодхидхарма, първият патриарх в Китай, формулира есенцията на Чан.

Този том представя на българската публика относително пълно текстовете на големите майстори (учители) на китайския Чан (Дзен).

В началото са полу-легендарните индийски патриарси, за които разказва Дао Юан в забележителната хроника Записки от предаването на светилника (Чъндъ чуантънлу) – от почтения Махакашяпа до основателя на китайския Чан Бодхидхарма (двайсет и осмия патриарх, първия патриарх на Чан в Китай (VI в.).

Основният масив на тома представляват биографиите, лекциите, беседите и коаните на двайсет и пет велики учители от Бодхидхарма до почти съвременния Сююн. С най-важните фрагменти са представени някои големи съчинения: Олтарната сутра (Людзу тандзин) на Шестия патриарх Хуейнън, Максимите на Ханшан, Основните елементи на практиката на Чан на Сююн.

Изцяло е представен забележителният текст Линдзилу – Записаните беседи на Линдзи. Обширно е представен великият майстор Юнмън със своите наставления и многото коани, в които той е Майсторът. Преведени са много от стоте коана в колекцията Записки от синята скала (Бийенлу). Тази най-забележителна колекция в историята на Дзен е изключително труден текст и наличните преводи на западни езици не създават прозрачност на смисъла. За сметка на това наставленията, беседите и трактатите на големите майстори са относително, а понякога и пределно ясни.

Бодхидхарма За потока на кръвта От ума идва всичко, което се появява в трите царства. Затова и всички буди от миналото и настоящето наставляват ума чрез ум, без да се тревожат за определения. Ученик: – Но ако не използват определения, какво имат предвид под „ум”? Бодхидхарма: – Ти питаш. Това е твоят ум. Аз отговарям. Това е моят ум. Ако аз нямах ум, как бих могъл да отговоря? Ако ти нямаше ум, как би могъл да питаш? Това, което пита, е твоят ум. През безкрайните калпи, това е твоят истински ум, твоят истински Буда – безначален и независим от това, което правиш и това, което си. Думите „този ум е Буда” имат предвид същото. Никога не ще намериш друг Буда отвъд този ум. Невъзможно е да търсиш просветление или нирвана отвъд този ум. Това, което се разбира под „ум”, е реалността на собствената ти природа, изразена в липсата на причина и следствие. Твоят ум е нирвана. Вероятно мислиш, че е възможно да намериш Буда или просветление някъде извън ума, но такова място не съществува. Да се опитваш да откриеш Буда или просветление е същото като да уловиш празното пространство. Пространството има име, но няма форма. То не е нещо, което можеш да уловиш, да вдигнеш или да оставиш. Никога не ще видиш Буда отвъд ума. Буда е рожба на ума. Защо тогава да търсиш Буда отвъд този ум? Будите от миналото и бъдещето говорят единствено за ума. Умът е Буда и Буда е умът. Отвъд пределите на ума Буда няма, и отвъд Буда няма ум. Ако смяташ, че има Буда извън ума, то къде се намира той? Такъв няма – тогава защо да си го въобразяваме? Не ще познаеш истинския ум, ако живееш в самозаблуда. Не ще бъдеш свободен, докато си увлечен по безжизнена форма. Ако не ми вярваш, самозаблудата не ще ти помогне. Неразбирането на 12 хората относно това, че собственият им ум е Буда, не е недостатък на Буда – хората са заблудени. Ако не бяха, не биха търсили Буда отвъд ума. Буди не избавят буди. Ако използваш ума си, за да търсиш Буда, ти не ще видиш Буда. Не ще разбереш, че той е в ума ти, докато го търсиш другаде. Не използвай Буда, за да боготвориш Буда. Не използвай ума в желанието си да предизвикаш появата на Буда. Будите не редят сутри в монотонен припев. Будите не спазват предписания и не нарушават предписания. Будите не пазят нищо и не разрушават нищо. Будите не правят добро, не правят и зло. За да откриеш Буда, трябва да видиш собствената си природа. онзи, който вижда природата си, е Буда. Молитвите, рецитирането на сутри, принасянето на дарове и спазването на предписания са напълно безполезни, ако не виждаш природата си. Молитвите към Буда спомагат за благоприятна карма, декламирането на сутри гарантира добра памет, спазването на предписания носи благоприятно прераждане, а принасянето на жертви предоставя благодатно бъдеще. Никое от тях не предоставя Буда. Ако собствените ти сили не са достатъчни, за да го разбереш, ще трябва да намериш учител, за да стигнеш до дълбините на живота и смъртта. Но този човек може да бъде учител само ако вижда собствената си природа. Макар да декламира Канона на дванайсетте степени, той не ще бъде способен да избегне колелото на раждане и смърт и ще страда в трите царства без надежда за освобождение. Преди много време монахът Добра звезда можел да декламира целия Канон. Въпреки това, понеже не е виждал собствената си природа, не успял да избегне колелото. И ако това важи за Добра звезда, то глупци са съвременните хора, които декламират няколко сутри или шастри и смятат, че това е Дхарма. Повтарянето на толкова много проза е безполезно, ако не съзираш ума си. За да откриеш Буда, трябва само да видиш природата си. Твоята природа е Буда. А Буда е този, който е свободен – свободен от намерения и грижи. Ако не виждаш природата си и по цял ден се шляеш насам-натам, търсейки някъде другаде, никога не ще откриеш Буда. Истината е, че няма нищо за намиране. Но за да разбереш това за себе си, ти ще трябва да се бориш и ще ти е необхо- 13 Форма на човешкия свят дим учител. Животът и смъртта са важни. Не страдай безцелно в кръговрата между живота и смъртта. От самозаблудата полза няма. Дори да притежаваш планини от скъпоценни камъни и слуги, многобройни като песъчинките покрай Ганг, ти можеш да ги съзреш само с отворени очи. А какво се случва, когато затвориш очите си? Ти трябва да разбереш, че всичко, което виждаш, е сън или заблуда. Ако скоро не си намериш учител, животът ти ще е минал напусто. Истина е – ти притежаваш буда-природата, но никога не ще я познаеш без помощта на наставник. Само един на милион достига просветление без помощта на учител. Въпреки това, ако поради стечението на обстоятелствата някой разбере учението на Буда, то той не се нуждае от учител. Такъв човек притежава естествена съзнателност, превъзхождаща всичко, което може да се научи. Но ако не си сред тези благословени, чрез упорито учение и наставления ще постигнеш разбиране. Хора, които не притежават тази съзнателност и смятат, че могат да минат и без учение, не са по-различни от онези заблудени глупци, които не различават черно от бяло. Като разпространяват учението на Буда неточно, те на практика хулят Буда и покваряват Дхарма. С поученията си приличат на шаманите, които се молят за дъжд. Техните проповеди произлизат не от Буда, а от дяволите. Царят на дяволите им е учител и техни последователи са дяволските слуги. Онези заблудени, които се доверяват на подобни предписания, неусетно потъват още по-дълбоко в морето на раждане и смърт. Хора, които наричат себе си „Буда”, макар да не са съзрели природата си, са измамници, които изкушават останалите към дверите на дяволското царство. Ако не виждат природата си, проповедите им върху Канона на дванайсетте степени са всъщност дяволски проповеди. Те са предани на Мара, не на Буда. Неспособни да различат бяло от черно, как биха могли да избегнат раждането и смъртта? Онзи, който вижда природата си, е Буда, а който не я вижда – е смъртен. Но къде би могъл да намериш буда-природата си, 14 отделена от същността ти на смъртен? Нашата смъртна природа е нашата буда-природа. Отвъд тази природа няма Буда. Буда е нашата природа. Няма Буда извън тази природа, няма и природа извън буда-природата. Ученик: – Да предположим, че не виждам природата си – не ще ли мога все пак да постигна просветление чрез призоваване на будите, декламиране на сутри, принасяне на дарове, спазване на предписания, практикуване на молитви и извършване на добри дела? Бодхидхарма: – Не ще можеш. Ученик: – Защо не? Бодхидхарма: – Каквото и да постигнеш, то е обусловено чрез карма. Това води до последствия и завърта колелото. Няма да постигнеш просветление, докато подлежиш на раждане и смърт. За да го постигнеш, трябва да виждаш природата си. Ако не я виждаш, всички тези приказки относно причина и следствие са нелепи. Будите не практикуват нелепости. Буда е свободен от карма, от причини и следствия. Да се каже, че той постига нещо, е злословие по негов адрес. Какво може да постигне той? За един Буда дори е невъзможно съсредоточаването върху даден ум, определена възможност, някакво разбиране или гледна точка. Просветленият не е едностранен. Природата на неговия ум е празна по същество, нито чиста, нито нечиста. Той е свободен от упражнения и осъществяване, от причина и следствие. Един Буда не съблюдава правила, не прави нито добро, нито зло. Не е деен, не е и мързелив. Просветленият е някой, който не прави нищо – той дори не може да съсредоточи ума си върху Буда. Буда не е Буда. Не мисли за буди. Ако не разбираш за какво говоря, никога не ще познаеш собствения си ум. Хора, които не виждат собствената си природата и си въобразяват, че могат да упражняват немислене през цялото време, са лъжци и глупаци. Те пропадат в безкрая на пространството. Подобни са на пияници. Не са способни да различат добро от зло. За да сложиш край на 15 Форма на човешкия свят рационалното мислене, първо трябва да съзреш природата си. Без това не ще постигнеш просветление. Други хора пък вършат какви ли не злини и твърдят, че карма не съществува. Те неправилно смятат, че злодеянията не са грях, понеже всичко е празно. Такива хора пропадат в ада на безкрайната тъма без надежда за освобождение. Мъдрите не подкрепят подобни представи. Ученик: – Но ако умът е всяко наше действие и състояние, независимо кога става това, защо не виждаме този ум , след като тленното тяло загине? Бодхидхарма: – Умът е винаги наличен. Просто ти не го виждаш. Ученик: – Но ако умът е наличен, защо не го виждам? Бодхидхарма: – Сънуваш ли понякога? Ученик: – Да, разбира се. Бодхидхарма: – Когато сънуваш, ти ли си този, който сънува? Ученик: – Да, аз съм. Бодхидхарма: – А това, което правиш и говориш, различно ли е от теб? Ученик: – Не, не е. Бодхидхарма: – Но ако не е, то това тяло е истинското ти тяло и това истинско тяло е твоят ум. А този безначален ум е останал неизменен през неизброимите калпи. Той никога не е живял или умирал, не се е появявал или изчезвал, нараствал или намалявал. Не е нито чист, нито нечист; нито добър, нито зъл; не е в миналото, нито пък в бъдещето. Не е нито действителен, нито недействителен, нито мъжки, нито женски. Не се явява като монах или мирянин, 16 нито като старейшина или послушник, нито като мъдрец или глупак, нито пък като Буда или смъртен. Той се стреми към неосъществяване и не подлежи на карма. Няма мощ или форма. Прилича на празно пространство. Не можеш да го притежаваш, не можеш да го изгубиш. Движенията му не могат да бъдат спрени от планини, реки или непроходими зъбери. Всепроникващите му способности минават през планината на петте скандхи и прекосяват реката на самсара. Няма карма, способна да удържи това истинско тяло. Но този ум е неуловим за сетивата, не прилича на усещащия ум. Всеки иска да го съзре и тези, които посредством неговата светлина движат ръцете и краката си, са многобройни като песъчинките край Ганг. Въпреки това, когато ги попиташ за него, те не могат да го обяснят. Макар умът да е техен, те са подобни на марионетки. А този ум им принадлежи, и е на тяхно разположение. Как не разбират това? Буда казва, че хората са заблудени и поради това действията им ги потапят в реката на безкрайно прераждане. Когато се опитват да излязат от нея, те само потъват по-дълбоко. Всичко това става само защото не виждат собствената си природа. Ако хората не бяха заблудени, нима щяха да молят за нещо, което стои пред тях? Нито един от тях не разбира движенията на собствените си ръце и крака. Прав е Буда – заблудените хора не знаят кои са. Само пробуденият може да познае нещо толкова трудно за схващане. Само мъдрият познава ума – умът, наречен природа и освобождение. Нито животът, нито смъртта са способни да удържат този ум. Нищо не е способно да го направи. Наричан е също така „Всепроникващия Татхагата, Необхватния, Свещената природа, Безсмъртния, Великия мъдрец”. Имената му се различават, същината му е една и съща. Будите също се различават, но никой от тях не напуска собствения си ум. Способностите на ума са неограничени, а проявленията му – неизчерпаеми. Всяко движение и състояние – да виждаш форми с очите си, да чуваш звуци с ушите си, да усещаш миризми с носа си, да опитваш вкусове с езика си – представлява целия ти ум. Във всеки един момент умът е там, където изказът не може да го последва. В сутрите е казано: „Формите на Татхагата са безкрайни, а също и неговото съзнание”. Неограниченото многообразие на 17 Форма на човешкия свят форми е породено от ума. Способността му да разграничава неща във всякакви движения и състояния се нарича съзнателност на ума. Умът няма форма и съзнателността му няма граница. Ето защо е казано: „Формите на Татхагата са безкрайни, а също и неговото съзнание”. Материалното тяло на четирите елемента е грижа. Всяко материално тяло е подложено на раждане и смърт. Истинското тяло обаче съществува без съществувание, защото естественото тяло на Татхагата никога не търпи промяна. В сутрите е казано: „Хората трябва да осъзнаят, че буда-природата е нещо, което те винаги имат”. Единствено Кашяпа е осъзнал собствената си природа. Нашата природа е умът и умът е наша природа. Тази природа е същата като ума на всички пробудени. Будите от миналото и бъдещето единствено предават този ум като наследство. Никъде отвъд този ум няма Буда. Заблудените обаче не съзнават, че собственият им ум е Буда и продължават да го търсят навън. Не престават да призовават и да боготворят Буда и се чудят: „Къде е Буда?”. Не се поддавай на подобни измами. Опознай ума си – отвъд него няма Буда. В сутрите е казано: „Всичко, що има форма, е илюзия”. И още: „Където и да си, Буда е там”. Умът ти е Буда. Не използвай Буда, за да боготвориш Буда. Не е необходимо да благоговееш, дори някой Буда или бодхисаттва да се появи внезапно пред теб. Нашият ум е празен и не съдържа такива форми. Онези, които се придържат към привидното, са дяволи. Те изгубват Пътя. Защо да боготворим илюзиите, родени от ума? Онези, които боготворят не знаят, а пък които знаят – не боготворят. Чрез боготворенето биваш омагьосан от дяволите. Подчертавам това, защото се страхувам, че не го съзнаваш. Същинската природа на Буда не съдържа форма. Запомни това, дори да ти се яви нещо необичайно. Не го приветствай и не се страхувай от него, не се съмнявай, че основата на ума ти е чиста. Къде в нея може да има място за каквато и да е подобна форма? Също така при появата на духове, демони или божества не пораждай у себе си нито почит, нито страх. Основата на ума ти е празна. 18 Всички проявления са илюзии – не се придържай към тях. Чрез представите за Буда, Дхарма или бодхисаттва и формирането на почит към тях, ти сам се оковаваш в света на смъртните. Ако търсиш непосредствено разбиране, не се придържай към каквото и да е било проявление и ще постигнеш целта. Не предоставям друг съвет. В сутрите е казано: „Всички явления са илюзорни”. Те не съществуват устойчиво, нямат постоянна форма. Те са временни. Отхвърли привързването към тях и ще бъдеш в един ум с Буда”. В сутрите е казано: „Това, което е свободно от всякаква форма е Буда”. Ученик: – Но защо да не бива да боготворим буди и бодхисаттви? Бодхидхарма: – Дяволите и демоните са майстори на умението да се превъплъщават. Те са способни да пресъздадат външния вид на бодхисаттва чрез всевъзможни маскировки. Всички те са фалшиви – никой от тях не е Буда. Умът ти е Буда. Не насочвай търсенето си в погрешна посока. На санскрит „Буддха” означава това, което наричаш съзнаване, чудодейно съзнаване. Когато отговаряш, повдигаш вежди, премигваш с очи, движиш ръцете и краката си, това е твоята чудодейна съзнаваща природа. Тази природа е ум и умът е Буда. Буда е пътят. Пътят е дхяна (чан). Думата „чан” обаче е дума, оставаща загадка както за смъртни, така и за мъдреци. Да виждаш природата си е „Чан”, а да не я виждаш не е Чан. Ако не виждаш собствената си природа, дори да можеш да обясниш хиляди сутри и шастри, ти проповядваш учение на смъртен, а не на пробуден. Истинският Път е върховен – той не може да бъде обяснен с езикови средства. Каква е тогава ползата от ръкописите? Онзи, който вижда природата си, открива Пътя, без да може да прочете дори дума. Виждащият природата си е Буда. А тъй като тялото на пробудения е изначално чисто и неопетнено и всичко, което той казва, е въплъщение на неговия по същество празен ум, той (пробуденият) не може да бъде открит сред думите или където и да било из Канона на дванайсетте степени. Пътят е изначално съвършен, не се нуждае от усъвършенстване. Не притежава форма, не издава звук. Неуловим и труден за 19 Форма на човешкия свят възприемане – все едно да пиеш вода и да знаеш доколко е студена или топла, но да не можеш да го обясниш на другите. Това, което един Татхагата разбира е неизвестно както за хора, така и за богове. Осъзнаването на смъртните е ограничено – докато са привързани към явленията, те не разбират, че умовете им са празни. А докато се придържат погрешно към привидността на нещата, те губят Пътя. Ако знаеш, че всичко произлиза от ума, не се привързвай към нищо. Веднъж привързан, вече не съзнаваш. Веднъж съзрял природата си, целият Канон се превръща в проза и нищо повече. Хилядите сутри и шастри в него не значат повече от един чист ум. Мъдростта на средата съдържа разбирането. Каква е ползата от доктрините? Върховната истина е отвъд думите. Доктрините са думи. Пътят не е в думите. Пътят е безмълвен. Думите са измамни – те не са по-различни от нещата, които се появяват през нощта в сънищата ти, били те дворци, колесници, зелени паркове или лъвове край езерото. Не възпитавай у себе си наслада към подобни неща – те са люлки на прераждането. Помни това, когато смъртта наближава. Не се привързвай към явленията и ще проникнеш през всички прегради. Миг колебание – и ще станеш подвластен на заклинанията на дяволите. Същинското ти тяло е чисто и неуязвимо, но поради заблудите си не съзнаваш това и напразно страдаш от кармата си. Където откриеш наслада, там намираш и робство. Но веднъж пробудил се за изначалните си тяло и ум, вече не си роб на привързаността. Всеки, който изостави духовното в полза на светското или някоя от безчетните му форми, е смъртен. Просветленият е онзи, който намира свобода и в щастие и в нещастие. Той е толкова могъщ, че законът на карма няма въздействие върху него. Просветленият е способен да промени кармата си, без значение каква е тя. Рай и ад не означават нищо за него. Съзнанието на смъртния е неясно в сравнение с това на един Буда, който прониква изцяло във всичко – и извън всичко. Ако не си сигурен, не действай – веднъж извършил действие, ти бродиш през раждане и смърт и 20 копнееш за спасение. Неправилното мислене създава мизерията и лишенията. За да разбереш ума, трябва да действаш без действие – само тогава ще виждаш нещата подобно на Татхагата. В началото, когато поемаш по Пътя, съзнанието ти не ще бъде концентрирано, но въпреки това не бива да се съмняваш, че всички събития произлизат от собствения ти ум и от никъде другаде. Ако като на сън видиш светлина, по-ярка от слънцето, нещата, с които си обвързан внезапно ще изчезнат и природата на реалността ще се разкрие пред теб. Това събитие означава начало на просветлението, но само ти знаеш за него – не можеш да го обясниш на останалите. А пък ако докато ходиш, стоиш изправен, седиш или лежиш в тиха гора и видиш светлина, независимо дали ярка или смътна, не споменавай за това на останалите и не се концентрирай върху него. Това е светлината на собствената ти природа. Или – ако докато ходиш, стоиш, седиш или лежиш в тишината на нощния мрак и всичко се яви като на дневна светлина, не се плаши. Това е собственият ти ум на път да се разкрие пред теб. Ако пък в нощните си сънища съзреш луната и звездите в пълната им яснота, значи вълненията на ума ти са към края си. Не споделяй това с другите хора. Ако обаче сънищата ти са неясни, като че ходиш в мрака, това е понеже умът ти е скрит в булото на безпокойството. Това също нещо, което знаеш – ако видиш природата си, не е необходимо да четеш сутри и да призоваваш буди. Ученост и Знание са не само безполезни, но също така могат да помрачат съзнанието ти. Доктрините само посочват ума. Когато веднъж съзреш този ум, защо е нужно да следваш доктрините? За да се превърнеш от смъртен в Буда, трябва да прекратиш кармата, да възпиташ съзнанието си и да приемаш онова, което животът ти поднесе. Ако постоянно изпитваш гняв, ще обърнеш природата си срещу Пътя. От самозаблудата няма полза. Пробудените се движат свободно през раждане и смърт като се появяват и изчезват според волята си. Кармата не може да ги удържи, дяволите не могат да ги овладеят. Когато видят природата си, смъртните слагат край на всяка привързаност. Съзнанието не е скрито, но можеш да го откриеш само в настоящия момент. То е само сега. Ако наистина искаш да откриеш Пътя, не се обвързвай с нищо. Всички твои обвързаности ще изчезнат, когато прекратиш 21 Форма на човешкия свят карма и възпиташ съзнанието си. Разбирането идва естествено – не е необходимо каквото и да било напрягане. Но фанатиците не разбират думите на Буда и колкото повече се напрягат, толкова повече се отдалечават от посланието му. По цял ден те призовават буди и четат сутри, но остават слепи за собствената им божествена природа и не успяват да избегнат Колелото. Просветленият не е зает човек – той не тича след богатство и слава. Какво значение имат подобни неща в крайна сметка? Хора, които не виждат природата си и смятат, че четенето на сутри, призоваването на буди, продължителното и усърдно учение, денонощното упражнение без почивка и трупането на знания представляват Дхарма, всъщност петнят Дхарма. Единственото, за 22 което будите от миналото и бъдещето говорят, е съзирането на собствената природа. Всички практики са до време. Лъжци са онези, които не виждат природата си и твърдят, че са достигнали ненадминато и съвършено просветление. Сред десетте най-добри ученици на Шакямуни най-усърден в учението бил Ананда. Но той така и не разбрал Буда. Единственото, което правел, било да учи и да запомня. Архатите не познават Буда – всичко, което разбират, са множеството практики за осъзнаване. Така те попадат в капана на причина и следствие. Безизходност от кръговрата на раждане и смърт – такава е кармата на смъртния. Такива хора хулят Буда, като правят обратното на това, което той е имал предвид. Тяхното убийство не би било погрешно – в сутрите е казано: „Докато хората, които вярват, достигат състоянието на просветление, 23 Форма на човешкия свят икхантите1 са неспособни на вяра и затова убийството им не е осъдително”. Ако не виждаш природата си, не би следвало да преценяваш добродетелта на останалите. Няма полза да се самозаблуждаваш. Добро и зло се различават, причина и следствие са чисти, раят и адът са пред очите ти. Но глупците не вярват в това и пропадат направо в безкрайния мрак на ада, без дори да осъзнават това. Какво им пречи да повярват в тежестта на кармата си? Те приличат на слепци, които не вярват, че съществува нещо от рода на 1 Икханти: непоправими същества, които не отговарят на изискванията, необходими за постигане на просветлението. – Бел. прев. 24 светлината. Дори да им го обясниш, те пак не вярват, защото са слепи. Как могат в такъв случай да различат светлината? Същото важи и за глупците, които се озовават сред низшите разреди на съществуване или сред бедните и омразните на всички. Те не могат нито да живеят, нито да умрат. Ако обаче ги попиташ как се чувстват, въпреки страданията си ще ти отговорят, че са щастливи като богове. Всички смъртни, включително и тези, които смятат, че са с добър произход, са в еднаква степен несъзнаващи. Поради тежестта на кармата си, тези глупци не вярват и не могат да се освободят. За хора, които виждат, че умът им е Буда, не необходимо да си бръснат главата. Миряните също са буди. Ако не виждат природата си, хората, които си бръснат главите, на са нищо повече от фанатици. Ученик: – Но как е възможно женените миряни да станат буди, след като не могат да се откажат от секса? Бодхидхарма: – Аз говоря единствено за съзирането на собствената природа – не говоря за секса, просто защото ти не я виждаш. Веднъж съзрял природата си, сексът става нематериален – приключва едновременно с насладата, която изпитваш от него. Тъй като природата ти е изначално чиста, дори някои навици да останат, те не могат да навредят. Невъзможно е природата ти да бъде покварена. Истинското ти тяло е чисто в основата си – то не може да бъде покварено, няма усещания, не изпитва глад и жажда, жега и студ, не е подвластно на болести, любов и привързване, удоволствие и болка, добро и зло, дълго и късо, сила и слабост. Всъщност, то не съдържа нищо. Единствената причина, поради която се явяват неща като глад и жажда, жега, студ и болести, е привързаността ти към това материално тяло. Щом веднъж престанеш да му се уповаваш и оставиш нещата на естествения им ход, ще бъдеш свободен дори от раждането и смъртта. Ще промениш всичко и ще притежаваш несломима духовна сила. Ще бъдеш напълно спокоен, независимо къде се намираш. Ако се усъмниш в това, взорът ти никога не ще проникне през нещата – по-добре нищо да не правиш. Веднъж извършил действие, не ще си способен да се измък- 25 Форма на човешкия свят неш от кръговрата на раждане и смърт. Но пък ако веднъж прозреш природата си, ще си Буда дори и да работиш като касапин. Ученик: – Но убивайки животни, касапите си навличат карма. Как е възможно те да са буди? Бодхидхарма: – Аз говоря единствено за съзирането на собствената природа – не говоря за навличането на карма. Независимо какво правим, карма няма влияние върху нашата природа. Единствената причина през безкрайните и безначални калпи хората да попадат в ада е, че те не виждат собствената си природа. Човек продължава да минава през раждането и смъртта, докато създава карма. Веднъж осъзнал първичната си природа обаче, той престава да произвежда карма. Независимо дали е касапин или не, ако не види природата си, призоваването на буди не ще го освободи от кармата му. Веднъж обаче съзрял природата си, всички съмнения се стапят. Дори кармата на касапин няма въздействие върху такъв човек. Единственото, което двайсет и осемте патриарха в Индия са правили, е да предават печата на ума. А единствената причина за мен да дойда в Китай е да предам основното учение на Махаяна: „Този ум е Буда”. Не говоря за правила, молитви или аскетични практики като например да се потапяш във вода и огън, да стъпваш върху колело от ножове, да ядеш веднъж на ден или да се лишаваш от почивка. Такива похвати са фанатични и не безусловни. Твоят ум е умът на всички буди, стига да разпознаеш твоята подвижна, чудодейно съзнаваща природа. Будите от миналото и бъдещето учат само на предаването на ума и на нищо друго. Дори някой да е неграмотен, ако разбере това учение, той е Буда. Ако не виждаш чудодейната си съзнаваща природа, ти никога не ще откриеш Буда, дори да разделиш тялото си на атоми. Истинското ти тяло и първичния ти ум – това е Буда. Този ум няма форма и характеристики, няма причина и следствие, су- 26 хожилия и кости. Той е подобен на празното пространство – не можеш да го уловиш. Този ум не е умът нито на материалистите, нито на нихилистите. Никой смъртен, никое заблудено същество не може да го разбере – единствено един Татхагата е способен на това. Този ум обаче не се намира никъде извън материалното тяло на четирите елемента. Но тялото не притежава съзнателност – без ума не можем да се движим. Подобно на растение или камък, тялото няма природа. Тогава как се движи то? Умът е този, който се движи. Езикът и държанието, възприятието и представите са все функции на умственото движение. Всяко движение всъщност е движение на ума. Движението е функция. Извън движението няма ум, извън ума няма движение, но движението не е умът и умът не е движението. Движението е без-умно в своята същина, а умът се намира в изначален покой. Въпреки това, движението не същест- 27 Форма на човешкия свят вува без ума и умът не съществува без движението. Няма ум, който съществува отделно от движението и няма движение, което съществува отделно от ума. Движението е функцията на ума и функцията на ума е неговото движение. Въпреки всичко това, умът нито се движи, нито функционира – същината на функцията му е пустотата, а пустотата е изначално неподвижна. Движението и умът са подобни, а умът по същество е в покой. Ето защо сутрите ни казват да се движим без движение, да пътуваме без пътуване, да виждаме без виждане, да се смеем без смях, да чуваме без чуване, да знаем без знание, да сме щастливи без да сме щастливи, да ходим без ходене, да стоим без стоене. И още, в сутрите е казано: „Иди отвъд езика. Иди отвъд мисълта”. Виждането, слушането и знани- 28 ето са напълно празни в основанията си. Твоят гняв, твоята радост и твоята болка са като тези на кукла. Ти търсиш, но не ще намериш каквото и да било. Според сутрите, злодеянието води до беда, а благодеянието – до благословия. Гневните попадат в ада, а щастливите – в рая. Когато осъзнаеш, че гневът и радостта имат празна природа и ги отпуснеш, ти се освобождаваш от карма. Ако не виждаш природата си, цитирането на сутри не ще ти бъде от помощ. Бих продължил да говоря, но това кратко слово трябва да свърши работа.

The Zen Teaching of Bodhidharma. Прев.: Димитър Г. Иванов. Ред.: Сергей Герджиков