Никола Бенин
През есента на 1962. г. се пада първото ми пътуване до Хиландарския манастир. Присъединявам се към официалната делегация на Филологическия факултет, водена от декан Жорже Тадишем, в която професорите Георги Острогорски, Ваша Кубрилович, Франджа Баришич, помощник Воя Джурич и помощник Драголюб Живожинович. Отиването в Хиландар беше първокласно преживяване за всички нас, сбъдване на някое отдавнашно желание, а в мен то се почувства загадъчно и почти нереално. Бях твърдо убедена, че се насочвам към някакво приключение, което със сигурност ще промени живота ми, ще ме накара да стана партонер и очевидец на великолепна мистерия, свързана с оригиналното лице на миналото ни. Защото, всичко, което успях да избера за манастира Хиландар преди това пътуване, свидетелства според мнението, че преживяването ще бъде силно и доста необичайно, като магия, на която не може да се устои. Въпреки че след тази екскурзия дойдох в Хиландар почти дузина пъти и често останах в нея до две седмици, обаче никога повече не съм била толкова разтърсена от силните си впечатления. Очевидно за първото ми пътуване бях най-подготвен и със сигурност най-отворен за всякакви доходи.
Вече началото на пътешествието от Солун сякаш загатва за бъдещи вълнения. Отидохме в Йерисос в ранните сутрешни часове с автобус, чиито части принадлежаха на различни фабрики, а сега са нетърпеливи в някакво необичайно цяло. И все пак се случи чудо и тази развалина беше на път. Пътувахме по високи проходи, частично през водоснабдяването, и само над Йерисос, когато започна спускането ни, разбрах височините, на които сме успели и какви шофьорски умения ни заведе шофьорът на брега на морето. Йерисос тогава е малко и бедно рибарско селце, а част от обитателите му са работили като Печалбарчета в манастирите на връх Атос. В ранните сутрешни часове се отправихме към рибарската лодка към Светогорския док Дафне, а оттам с автобус, подобен на този, който тръгнахме от Солун, отивайки към Карей, щаба на монашеската администрация. Грохнали сгради, манастирски струни, заменяеми параклиси, навсякъде само следи от разпад, гниене, смърт. В Св. Св. Св. Св. подреждаме документи за епситазия, плащаме данъци за '' диамантирион '' и се насочваме нагоре към Хиландарския конак, който подобно на орлово гнездо над Карей. Oopsut, посещаваме карейския типичен магазин, свещено място, свързано с експлоатацията на Св. Спести си го. Тук все още живее хиландарски монах, който изпълнява трудни разпоредби от типа на Сава, избран от братството заради неговото благочестие. Слушам и изпълнявам заповедта на Св. Запазете няколко века, този монах е задължително ежедневно да чете целия Псалтир. Той прекарва живота си в молитва, пости, мъчения и безсъние. Когато човек посещава такива подвизи неустоимо налага, че е извършил някаква богохулна работа. Сякаш такъв нападател оскверни свещеното мълчание, опустоши установения ред, накратко, извърши насилие. И малката ни група го направи и се почувствах като грешник след посещението ни. Защото влязох в този типичен магазин на Св. Всички преследвани от любопитство, мислите ми циркулираха партерен етаж, земно и в никакъв случай като '' небесен орел ". Затъмненият монах се държеше като човек, който беше прекъснат в работата си, и няма сили да прогони мъже от дома му.
От терасата на Хиландарския конак избухна гледката по целия казан, в който е поставена Кареджа, потъвайки в перфектна и толкова всеобхватна тишина. Сякаш това великолепно мъчение пълзи във всички краища на тези сгради, горско стопанство, луги и многобройни малки клетки, които са станали дебела зеленина, а те са опасили Кареджа като какъв джердан. Земното ни време е спряло тук, часовници, които го разбиват и разгръщат за някакви безсмислени секунди, минути и часове, стеснявайки линията с различна група, която признава само невидимите им мерки, разчитащи на векове и хилядолетия. Защото, точно онази велика космическа мярка за земетресението на всеки новодошъл, разпределена за признаването на собственото си нетрайно осъзнаване за толкова кратък живот, определен ни и номерираните потоци неумолимо. Чувствам се тук в Кареа, сякаш съм се бръснал под някакъв изключително голям купол на някакъв храм, който не мога да видя мястото, за което се подготвя. Чувствам се тук и някакво такова превъзходно безразличие към всички живи същества, движещи се около Карея, като част от едно призрачно нямо шествие, което вече не принадлежи на живота.
('' ЕФЕМЕРИС IV - Хроника на едно семейство ", Деян Медакович)
Няма коментари:
Публикуване на коментар