Никола Бенин. Хива - литературна среда

 Никола Бенин

Хивада Комил Хорезми (1825-1899), Мохамадрасул Мирзо (1840-1922), Мохамед Рахимхан Феруз (1844-1910), Ахмад Табиби (1869-1911), Мухамад Юсуф Баяни (1840-1923), Иляс Мула Мохамед оглу Суфи (1860) -1916), Мутриб Конахароби (1870-1925), Мохамед Юсуф Чокар (1872-1951), Аваз Утар оглу (1884-1919), Абдуразак Факири (1884-1925), Сафо Мугани (1882-1938), Комилион Девони (1887). -1938 г.), много поети като Мохамед Рахим Рогиб (починал 1918 г.) са живели и творили.

Литературното движение процъфтява около Мохамед Рахим Хан II, по-просветен цар, който пише поезия под псевдонима „Феруз“. Мохамед Рахимхан Сони-Феруз (1844-1910) създава литературна атмосфера в двореца. Този хан, който се възкачил на престола през 1864 г. на 20-годишна възраст и управлявал само 47 години, бил смятан от много учени, които го познавали отблизо, за най-интелигентния от средноазиатските ханове. Той отстъпи място на „метода на Джадид“ и донесе камък в Хива много преди пристигането на руснаците. По негово указание Ахмад Табиби (1869-1911) съставя „Мадж-муатуш-шуаройи Ферузхахи“ („Антология на поетите на Ферушах“). Дава примери от стиховете на 30 поети. Сред тях имаше поети с различни размери и мощ, като Камил Хорезми (1825-1899), Мухамадрасул Мирзо (1840-1922) и Аваз Утар (1884-1919).

Поетът и историк Баян пише, че по време на управлението на царя и поета Феруз са построени много медресета, установено е печатане, процъфтява четенето и във всичко това участва самият хан.

Байони „Шаджарай. Хорезмшахи ”сидан:

„Хазрат Хан разговаряше с учените и четеше два дни в седмицата: в петък и понеделник. Andogkim, Yusufhoji akhund и Ismailkhoja akhund и Khudoibergan akhund, както и учени и учени харесваха Mullo Muhammadrasul и бедните скромни меджлиси на Humayun и ние ги посещавахме два пъти седмично и четяхме книги. Понякога учителят Мохамедрасул и аз влизахме и разговаряхме помежду си и те насърчаваха войниците и водачите да четат също. Така всички те станаха читатели. "

Атмосферата и статутът на поезията бяха високи. Стихове са писани от служители около Хон, от братя и сестри до роднини. Разказвачът се позова на тях по име. Например Отаджон казва, че Туран пише стихове под псевдонима „Муроди“ на брат си Турамурод Тура (1855-1908) „Комрон“.

По инициатива на Феруз на площада излезе училището за преводи Хорезм. Според експерти в средата на XIX век в Хива над осемдесет души редовно се занимават с превод. Преведени са 120 творби. Някои от тях са преведени на узбекски 2-5 пъти. Повечето от тях са преведени от персийско-таджикски. Тези произведения също варират по жанр. Сред тях имаше дидактически произведения на изкуството, любовни и приключенски истории. Сред преводачите, заедно с известни имена като Агахи, Комил, Баяни, Табиби, Мохамадрасул Мирзо, Б. Саной, Роджи, Толибхуджа, М. Имаше хора като Рафи, Хабиби и Магфурхуджа, които не бяха добре познати. Естествено, нивата им на труд и изкуство също варираха.

Агахи превежда над двадесет произведения от персийски на узбекски. През втората половина на 19 век и началото на 20 век тази традиция е продължена от Табиби и Баян. Заедно с прозаични произведения като „Tarihi Tabari“ той пише и исторически и художествени произведения, написани от Kamolildin Binoi в Masnavi „Shaiboniinoma“. Маулана Дарвиш умело превежда книгата по история на Ахмад на арабски, Sahayiful-akhbar (Страници от Новини, 1-2). Ataullah ibn Fazlullah редактира узбекския превод на Rawzat al-Ahbab на Хусаини (Градината на приятелите). Камил Хорезми е кратка проза за историята на Бархурдор Мумтоз от 18-ти век „Махбубул-кулуб“ („Любовта на сърцата“) и Фахридин Али Сафи „Латоифут-таваиф“ („Анекдоти от различни категории“).

Традиционната музика процъфтява. Открита е нотката на танбур (Perfect) Сътрудничеството между поезия и музика нараства. Феруз изигра важна роля в развитието на Хорезм Шашмаком.

Маджмуатуш-шуаро (Сборник от поети), съставен през 1908 г. от поета Ахмад Табиби по заповед на хана, е стихотворение от 1638 страници. Тази книга, която напомня на „Сборник от поети“, съставен от хана на Коканд Амир Умархан през 1821 г., е известна като „Маджмуатуш-шуаройи Ферушахи“. Повечето текстове бяха на узбекски.

Втората тазкира в Хива е съставена през 20-те години. Неговият автор Хаджимурод Лафаси (1880-1945) в книгата си „Биографии на поети и писатели от Хива“ дава информация за 51 поети от Хорезм.

Мохамед Юсуф Баяни (1840-1923)

Един от видните представители на хорезмската литературна среда е кръгът на хан Елтузархан от Хива през 1804-1806. Баща му е един от известните интелектуалци по времето на Бобойонбек.

Мохамед Юсуф е възпитаван от ранна възраст и е обръщал внимание на поезията, науката и музиката. Става талантлив поет, историк, преводач, певец и музиковед. Неговите съвременници, Ахмад Табиби и Лафаси, дават подробна информация за живота и работата му. И личността му, и талантът му бяха високо ценени.

Има поетичен диван, книги „Шаджарай Хорезмшахий“ и „История на Хорезм“ и 4 превода на гореспоменатите имена. Сборникът обхваща стиховете му от 60-те до 1905 година. Повечето от историческите произведения са събитията, свидетели на самия Байони. По-специално, описанието на събитията на руския бежанец в „Шаджарай Хорезмшахи“ е пропито с висок патриотичен дух. В тогавашните периодични издания се появяват образци от стихотворенията на поета, написани през 1905-1923 г.

Изследванията върху разказа започват през 60-те години на миналия век. През 1962 г. S.C. Ганиева и Х. Мухторова публикуват група стихове, озаглавени „Газели“. И. Адизова защити дисертацията си през 1990 г. за живота и творчеството си, която беше публикувана през 1995 г. като дисертация. Преди година по инициатива на тези автори излезе съкратеното издание на „Шаджарай Хоразмшахи“.