Книгата „1984“ на Джордж Оруел носи усещане за студ

 Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА   Д-Р НИКОЛА БЕНИН

Ако искате да разберете защо „1984“ носи усещане за такъв студ, погледнете къде е написана.

Джордж Оруел създава книгата в Барнхил – отдалечена, брулена от ветровете селска къща на шотландския остров Джура. В къщата нямало нито електричество, нито телефон, нито асфалтиран път. За да стигнеш до най-близкото село, трябвало да изминеш двадесет и пет мили по разбити черни пътища или да прекосиш ледени води с лодка.

Месеци наред дъждът шибал тънките прозорци. Ветровете от Атлантика нахлували през каменните стени. През зимата на 1947 г. влажният студ прониквал навсякъде – в одеялата, в хартията, в гърдите на Оруел.

Той вече храчел кръв.

Туберкулозата унищожавала белите му дробове. Лекарите настоявали да си почива, но Оруел отказвал. Чувствал, че времето му изтича, и трябвало да завърши тази последна книга, преди тялото му да се предаде.

Започнал да приема ново, експериментално лекарство, за да спечели време, но от него косата му опадала, а устата му се покрила с болезнени рани. Въпреки това, щом излязъл от болницата, той веднага се върнал на остров Джура, за да продължи да пише.

Към края на 1948 г. бил толкова слаб, че не можел да седи на бюро. Оставал в леглото, подпрян на възглавници, с цигара между треперещите пръсти. Поставял тежката пишеща машина върху коленете си и с часове всеки ден удрял по клавишите.

Когато завършил първата чернова, страниците представлявали хаос от задраскани редове и червено мастило. Имал нужда от човек, който да препише текста на машина, но остров Джура бил толкова отдалечен, а времето – толкова лошо, че никой не искал да отиде там. Затова Оруел останал под одеялата и сам преписал всичките четиристотин страници.

Това усилие го съсипало.

Той завършил ръкописа през декември 1948 г. и рухнал. Приятели го отнесли на носилка. „1984“ е публикувана през юни 1949 г., а само седем месеца по-късно белите му дробове отказали. Умира на четиридесет и шест години.

Хората възприемат „1984“ като хитроумна политическа теория, но книгата носи усещане за студ, защото Оруел е умирал, докато я е писал. Болящото тяло на Уинстън Смит, сивото небе и горчивият вкус на евтиния джин бяха реални за Оруел. Той вложи последните си сили, за да завърши историята, пишейки с тихата ярост на човек, на когото времето изтича.