Параклис за жертвоприношения на Ихетнефрет – съпругата на върховния жрец Сабу

Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА  Д-Р НИКОЛА БЕНИН 

Нови разкопки в Сакара разкриха досега неизвестен параклис за жертвоприношения, принадлежал на съпругата на върховния жрец Сабу, както и варовиков саркофаг, съдържащ останките на сина му Птахшепсес.

Чешка археологическа мисия откри отново поредица от гробници от периода на Старото царство – принадлежали на върховни жреци на бог Птах и ​​високопоставени държавни служители. Тези находки хвърлят нова светлина върху погребалните традиции, семейните връзки и обществения живот на египетския елит, живял преди повече от 4000 години.

Откритията са дело на мисия от Чешкия институт по египтология в рамките на дългосрочен изследователски проект, целящ локализирането, разкопаването и документирането на гробници, които са били частично проучени през XIX век, преди да бъдат затрупани от пустинните пясъци. Сред най-значимите находки са споменатият по-рано параклис за жертвоприношения на Ихетнефрет – съпругата на върховния жрец Сабу – както и варовиков саркофаг с останките на сина им Птахшепсес, един от най-видните сановници от Петата династия на Древен Египет.

Гробниците са открити за първи път в периода 1858–1860 г. от френския египтолог Огюст Мариет – основател на Службата за египетски древности. Той идентифицира около 160 погребения, датиращи от различни етапи на Старото царство. По онова време обаче разкопките се фокусират предимно върху отделни архитектурни елементи, като погребални параклиси, „сердаби“ (помещения за статуи) и, в някои случаи, погребални камери. Значителна част от архитектурата на гробниците остава непроучена и слабо документирана, а много от паметниците впоследствие отново биват затрупани от пясъците – на практика изгубени за втори път.

Възобновените разкопки сега дават възможност на археолозите да изследват тези забравени обекти чрез съвременни научни методи, което позволява да се изгради по-пълна представа за живота на древните им обитатели.

Министърът на туризма и древностите Шериф Фатхи, който посети мястото на разкопките, определи откритието като поредното доказателство, че под древните паметници на Египет все още се крият археологически съкровища, които тепърва предстои да бъдат открити. Една от ключовите структури, изследвани от мисията, е гробницата на Сабу, разположена северно от гробницата на неговия син Птахшепсес.

С дължина от около 54 метра и ширина 28 метра, гробницата първоначално е била висока пет метра. Външните ѝ стени са украсени със сложни архитектурни елементи, напомнящи фасадите на царски дворци – свидетелство за високия статус на собственика ѝ.

В погребалния параклис археолозите откриха изключително добре запазени релефи, изобразяващи Сабу и сина му Птахшепсес, които наблюдават процесии от хора, носещи дарове. Тези сцени се отличават с високо майсторство и художествена изразителност. Според Мирослав Барта, ръководител на чешката археологическа мисия, една от най-значимите находки – открита за първи път в историята – е параклис за поднасяне на дарове, принадлежал на съпругата на Сабу, Ихетнефрет. Огюст Мариет, който провежда първоначалните разкопки на обекта, не е успял да го открие. Параклисът съдържа „фалшива врата“, украсена с изображения на Ихетнефрет, нейния съпруг и двамата им синове – Птахшепсес и Ранефереф. Това откритие предоставя ценна информация за семейните и роднинските връзки, като дава по-задълбочена представа за социалния живот на висшия жречески елит в Древен Египет.

Екипът на експедицията успя също така да локализира отново гробницата на Птахшепсес, съчетавайки сателитни изображения с теренни проучвания. Според изследователите паметникът заема площ от над 900 квадратни метра и включва помещение за поднасяне на дарове; входът му е украсен с релефи, показващи процесии от хора, носещи дарове, както и сцени на жертвоприношение на животни.

Птахшепсес е бил влиятелен сановник, заемал висши длъжности при четирима царе от Петата династия: Сахуре, Нефериркаре, Ранефереф и Ниусерре. Археологическите данни сочат също, че той е първият известен държавник от нецарски произход, оженил се за египетска принцеса – Хамаат, дъщеря на фараона Усеркаф, основателя на Петата династия. Бракът му в кралското семейство подчертава изключителния статут, който той е постигнал в административната структура на Древен Египет, и служи като ярък пример за тесните връзки, които са могли да възникнат между царския дом и високопоставените държавни служители. Една от най-значимите находки при разкопките е откриването на погребалната камера на Птахшепсес, достъпна чрез широк, спускащ се надолу коридор, разположен от източната страна на гробницата. Вътре археолозите откриват варовиков саркофаг, в който се намират останките му. Въпреки че гробницата е била ограбена още в древността – при което са били отнесени бижута и други ценни погребални предмети – запазените човешки останки предоставят на изследователите ценна възможност да проучат живота на човека, за когото е била предназначена гробницата. Екип от египетски антрополози, които изследват останките, стига до заключението, че Птахшепсес е починал на възраст над 60 години. Този факт съвпада с информацията от автобиографичните надписи, открити в гробницата, които документират дългата кариера на Птахшепсес и заеманите от него висши длъжности.