Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
Литературно-исторически и иконографски анализ на „Песента на арфиста“
Представеният откъс е един от най-прочутите шедьоври на древноегипетската лирика – „Песента от дома (гробницата) на цар Интеф“, запазена в два основни ръкописни източника от Новото царство: Папирус Харис 500 (Papyrus Harris 500, Британски музей EA 10060) и стените на гробницата на жреца Паатенемхеб (Paatenemheb, Лайденски музей). Текстът се приписва на владетел на име Интеф от XI или XVII династия и стои в основата на целия жанр на т.нар. „песни на арфистите“, изпълнявани по време на заупокойни пиршества.
1. Философски и литературен контекст (Скептицизъм и Carpe Diem)
За разлика от каноничните заупокойни текстове (като Текстовете на пирамидите или Книга на мъртвите), които обещават сигурно безсмъртие чрез магия и ритуал, „Песента на арфиста“ изразява дълбок екзистенциален скептицизъм, зародил се след рухването на Старото царство:
Преходността на земното величие: Поетът напомня, че дори великите фараони от миналото лежат в своите разрушени пирамиди и гробници, а следите от техните дворци са изчезнали, „сякаш никога не са били“.
Непознаваемостта на отвъдното: Стихът „Никой не се завръща от отвъдното, за да ни разкаже как е...“ поставя под съмнение традиционната египетска догма за задгробния живот.
Етика на радостта (jri hrw nfr – „направи си прекрасен ден“): Тъй като плачът не спасява никого от гроба, песента призовава живите да следват сърцето си, да се радват на земния живот и да се наслаждават на настоящия миг, докато все още са тук.
2. Иконографски анализ на приложената стенопис
Илюстрацията показва класическа тиванска гробнична сцена от Новото царство (характерна за гробници като тези на Инхерхау – TT 359, или Паатенемхеб), в която музикант изпълнява песента пред починалия и неговата съпруга
Арфистът: Вляво е изобразен сляп (или със затворени очи) бръснат жрец-музикант, коленичил върху ниска ракла или рогозка
. Той свири на голяма дъговидна ъглова арфа, чийто резонатор завършва с царска или божествена глава с уреус . Гънките на корема му са типичен иконографски маркер за възрастен, благоденстващ и почитан майстор-музикант .Слушателите: Вдясно на столове са седнали собственикът на гробницата (държащ лотосов цвят – символ на възраждането и жизненото дихание) и неговата съпруга, която вдига ръце в жест на възхвала и съпричастност към музиката
.Йероглифните колони: Вертикалните текстови колони вляво и над фигурите съдържат самия текст на песента (или заупокойната молитва към Озирис и Ра-Хорахти), превръщайки изобразеното изпълнение в вечно действащ ритуал
.
Библиография
Assmann, J. (1977). Festzug und Totenklage: Studien zur Grabikonographie der Ramessidenzeit. (Анализ на ритуалната функция на арфистите в тиванските гробници).
Fox, M. V. (1977). A Study of Antef. Orientalia, Nova Series, Vol. 46, No. 3, pp. 393–423. (Подробно филологическо и литературно изследване на „Песента от дома на цар Интеф“).
Lichtheim, M. (1945). The Songs of the Harpers. Journal of Near Eastern Studies (JNES), Vol. 4, No. 3, pp. 178–212. (Класическото фундаментално изследване върху произхода, развитието и типологията на песните на арфистите).
Lichtheim, M. (1973). Ancient Egyptian Literature. Volume I: The Old and Middle Kingdoms. Berkeley: University of California Press, pp. 193–197. (Академичен превод и коментар на „Песента от гробницата на цар Интеф“).
Manniche, L. (1991). Music and Musicians in Ancient Egypt. London: British Museum Press. (Изследване върху музикалните инструменти, иконографията на слепите арфисти и ролята на музиката в заупокойния култ).
Parkinson, R. B. (1997). The Tale of Sinuhe and Other Ancient Egyptian Poems, 1940–1640 BC. Oxford: Clarendon Press. (Критичен анализ на скептичната поезия и литературния контекст на Средното и Новото царство).
