Боян Пенев "Сръбският шовинизъм"

 Публикувал: Никола Бенин

"СРЪБСКИЯТ ШОВИНИЗЪМ" от проф. Боян Пенев е книга, която се появява след като авторът изживява метаморфозата от странното му безразличие към патриотичната еуфория, обзела целия български народ с обявяването на Балканската война (1912) за освобождението на Македония и Одринска Тракия, до признанието му пред проф. Спиридон Казанджиев при започването на Междусъюзническата война, в което звучат дори шовинистични нотки: "Не съм патриот, но мъчно и обидно ми е за тоя мъничък народ. В недрата на неговата душа се таят много повече способности и сили, отколкото у тия страхливци, повърхностни и грандомани сърби и това глупаво гръцко циганско племе. Дядо Паисия е казал много умни работи за нашите съседи."

При масовата мобилизация в навечерието на Първата световна война Боян Пенев е назначен за цензор на 2-ра армия. Той вече се е "приземил" по време на отминалите две войни и е "узрял" в разбирането си за съдбовните времена, в които се намира страната и че наистина е необходимо да се мобилизират всички сили, за да се спрат хищническите попълзновения на враговете. "Когато скитах из Македония (1915) - споделя той в писмо до свой близък, - събрах някои интересни материали за една характеристика на сръбския шовинизъм. Аз ходих до Скопие, минах Вардара, но ме върнаха тук (в София) да чета лекции. Нито един приятел не е останал тук - всички са на война..."

Ужасен от сръбските вероломства в Македония, той написва и публикува на български и на френски език книгата "Сръбският шовинизъм", в която заключава: "До такава степен мегаломанията и безогледният шовинизъм могат да заслепят цял един народ, че да го обезумят и доведат до гибелна катастрофа..." Възмущението му прелива и от факта, че сръбската наука и сръбската литература са впрегнати в услуга на зловредния държавен шовинизъм. Той сочи имената на сръбските учени Цвийч и Белич, които отричат българския характер на населението в Македония и причисляват тази земя към Сърбия. Боян Пенев е гневен и на поета Воислав Илич, който зове към ликвидиране на българския етнос на Балканите. Констатирайки пораженията, които сръбският шовинизъм е нанесъл на психиката на македонските българи, той напомня на своите сънародници да не се възгордяват от военните си успехи, за да не ги сполети участта на сърбите.

Вече повече от сто години след публикуването на "Сръбският шовинизъм" на проф. Боян Пенев нравът на нашите западни съседи не се е променил, въпреки политическите превратности през 20 век. Средствата и прийомите за постигане на целите си (за дебългаризация на Македония) бяха "усъвършенствани" и за съжаление не срещнаха почти никакъв отпор, особено през втората половина на века, от българската държава.

Македония остана поле на българското страдание...

______

Из книгата на Цанко Серафимов "РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА за моето българско време или щрихи към македонската орис". ИК "Орбел", С. 2016