Публикувал: Никола Бенин
Преди 29 години, в началото на 1992 година, Португалия
пое председателството на Европейския съюз /ЕС/. В онази година, както пиша в
автобиографичната си книга, нашите очаквания от португалското председателство
бяха толкова големи, колкото и нашите мъки. А, това означава много големи.
Много бързо обаче ми стана ясно, че малката
страна-членка на ЕС, която се представляваше от външния министър с дългото име
Жоао ди Деус Рогадо Салвадор Пинейро,имаше много по-умни неща за разрешаване,
отколкото да си хаби времето за политически триумф в Македония. Имах усещането,
че през всичките тези 6 месеца, през които Пинейро имаше привилегията да
председателства най-мощните държави в ЕС, той използва времето си за защита на
националните интереси, а предполагам и лично за себе си. По-късно той замина за
Брюксел и стана един от комисарите на Евросъюза. Времената през тази 1992
година бяха страшни, а етническият пожар застрашаваше да обхване и южната част
на федерацията. Поради тази причина цареше едно чувство за спешност и морален
дълг сред световните дипломати да се направи нещо за разрешаването на спора ни
с Гърция – страната членка на ЕС.
“Аз съм почтен човек”. Това бяха първите думи, които
ми каза право в очите дребният португалец с идеята да разсее моите съмнения, че
ме избягва и че няма да бъде неутрален арбитър в спора, в който участва и
държава съюзник на Португалия – Гърция. И нямаше как да бъде другояче. На
практика португалската дипломация се превърна в нищо повече от една пощенска
кутия за гръцката държава.
От тогава минаха вече три десетилетия, а ние отново се
намираме в подобна ситуация. През следващите 6 месеца Португалия ще
председателства ЕС, а страната, която е член на ЕС и с която имаме спор, е
България. Не ми е ясно колко е напреднала португалската дипломация през
изминалите години, но една малка страна не е в състояние да поеме върху себе си
товара на посредник, както държавата от която поема председателството –
Германия. Много просто – в международните отношения само големите държави имат
капацитета да посредничат или да налагат решения. Това, което не успя да
направи Германия, която е известна с това, че отказва да налага решения на
други държави, Португалия не би могла да направи не през следващите 6 месеца, а
дори и през следващите 60 години.
Днешната португалска дипломация не е изправена нито
пред спешността, нито пък пред моралните дилеми от времето на войните в
Югославия, защото РС Македония е член на НАТО. Няма натиск от страна на
големите европейски държави, а още по-малко от страна на САЩ, чиято външна
политика тепърва ще трябва да се лекува от катастрофалния начин на ръководене
на досегашния президент Доналд Тръмп.
Поемайки председателството на ЕС, Португалия още в
самото начало на тази 2021 г. , чрез своя посланик във Франция изрече няколко
истини. Първо, че темата за разширяването е прекалено голяма за нейния
капацитет и вътрешната йерархия в ЕС и поради тази причина няма да бъде сред
приоритетите на нейната външна политика. Нейните приоритети са отношенията й
със страните от Африка, където в миналото е била колонизаторка, както и темата
за бежанците, които може да се доберат до нейните брегове.
Накрая каза и една публично известна истина, която ние
така или иначе не може да разберем: при решението за започването на преговори
със страната-кандидат, каквато е Македония днес, методологията изисква пълно
единодушие. Казано по друг начин, както преди време пътят ни към НАТО минаваше
през Атина, днес пътят ни до ЕС минава през София. Тези послания от преди
няколко дни на португалския посланик в Париж днес бяха пояснени от външния
министър, който обеща Португалия все пак да се опита да се запознае с този
балкански проблем – отношенията между Македония и България. /БГНЕС
————————————————————–
Коментар на Денко Малевски, първият министър на
външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция
Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. Тази пролет след като
написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на
публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение
бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи
от длъжността съветник “поради намалени бюджетни средства”. Малевски е професор
по международни отношения в Университета в Скопие. Анализът му е публикуван в
„Плусинфо”. /БГНЕС
Няма коментари:
Публикуване на коментар