неделя, 14 февруари 2021 г.

Проф. Никола Илиев е убит на 13 февруари 1925 година от анархисти

 Публикувал: Никола Бенин


Никола Илиев Милев е роден на май 1881 г. в с. Мокрени, Костурско и умира на 13 февруари 1925 г. в София. Учи в имперския лицей "Галата   сарай" в Цариград. След завършването на история в Софийския университет (1909 г.) печели стипендия на името на Марин Дринов и заминава на двегодишна специализация във Виена. Преподавател по нова история в Катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет. Директор  на Дирекцията по печата при Министерство на външните дела и изповеданията (1917-1920 г.). Редактор на сговористкия печатен орган в. "Слово" и на в. "Еко дьо Бюлгари". През 1924 г. е избран за народен представител. В края на 1924 г. е назначен за  пълномощен  министър в САЩ, но няколко дни преди заминаването е убит. Член на ВМОРО от 1898 г. Виден масон.

Бул. "Дондуков " № 17 - на фаталния 13 февруари 1925 г. проф. Никола Милев е хладнокръвно убит насред града, само на 46 години. Активната политическа дейност на професора в Сговора и в македонските организации, както и острото му перо провокират убийството му. Повече за това престъпление научаваме от издирените от Цочо Билярски уникални документи. През декември 1924 г. БКП решава да го отстрани физически. Проф. Никола Милев е бил предупреден, а Иван Михайлов му дава револвер, който той никога не използва. Извършители на престъплението са анархистите Георги Шейтанов и Желю Грозев. Съидейникът им Милан Манолев е заловен от ВМРО и след пълни самопризнания е застрелян на същото място на 16 април 1925 г., само часове преди атентата в църквата "Св. Неделя". На трупа е закачена бележка: "Убиецът на Никола Милев е наказан".
Смъртта на Никола Милев е втори тежък удар, нанесен на македонското движение само осем месеца след убийството на Тодор Александров.
Михаил Маджаров пише: "Загубихме един от най-добрите българи. Загубихме един от редките публицисти, каквито е раждала нашата страна. Загубихме един дълбок историк. Загубихме един от най-умерените и разсъдливи политици. Загубихме един художник на перото. Милев беше спокоен в разсъжденията си и логичен в заключенията си... Той беше родолюбец в най-хубавия смисъл на думата; за Македония беше готов да даде всичко, освен България. Ценя високо неговите качества и се прекланям пред неговите дарби."
В спомените си Цола Драгойчева отбелязва: "На следващия ден, 13 февруари, ючбунарската наказателна група с няколко точни револверни изстрела екзекутира видния сговорист и правителствен главорез, директор на войнстващия фашистки ежедневник "Слово",  фашистки идеолог и "интелектуален" вожд на ВМРО Никола Милев. Ефектът от екзекуцията беше поразяващ. Естествено, изборът на Центъра е бил продиктуван от грижливо премислени съображения и въпреки това мнозина от нашите не бяха предполагали силата, с която мечът на възмездието се стовари върху врага."
Вестник "Народ": "Милев беше човек на науката и поради това участието му в политическия живот ставаше по начин, който не е свойствен на обикновения, нашенския партизански писач на вестници. Когато Милев предприемаше, пишеше и говореше, правеше го по начин да не дразни своите противници. Поради това противника на Милев, из които среди той и да излизаше, трябваше да се предполага, че ще иска да го срази със силата на своите публично изразени доводи, но в никакъв случай и за нищо да го подло нападне и убие."
След убийството на проф. Никола Милев при Дружеството на столичните журналисти е учреден фонд на неговото име.

Илияна Паскова
Севдалина Малчева

/Сп. Софийски улици, май 2002 г./

Няма коментари:

Публикуване на коментар