Методи Димов "ГЛАСЪТ НА ИСТИНАТА"

 Публикувал: Никола Бенин

Книгата е емоционален разказ на автора (българин от Битоля, Р. Македония, емигрирал от Титова Югославия през 1956 г., за да избяга от репресиите на режима, и установил се в Белгия; той е сред учредителите на дружество "Тодор Александров" в Брюксел; бил е говорител в българската емисия на Радио Мадрид за Македония, включена в програмата на радиото с влиятелната воля на вожда на ВМРО Иван Михайлов; автор е на историческата сага "Габеро", в която главен герой е неговият дядо, участник в Илинденската епопея...), който след четиридесет години решава да посети родната Битоля, но е арестуван шумно от все още сърбоманската полиция и екстрадиран в България.

След завръщането си в София той даде вълнуваща пресконференция, която отразиха почти всички медии. Приятелите на Методи Димов, сред които бих могъл да се причисля и аз, се стараехме да сме по-близо до него, подкрепяхме го в преодоляването на този емоционален шок. Породи се идеята преживяното да опише в книга, за да остане за историята. Понеже той беше със силно увредено зрение, нуждаеше се от помощ. Най-голям принос в подготовката на текста има Елена Константинова. В краткия предговор тя написа: "Тази малка документална книга, породена от конкретен повод, е всъщност ярко свидетелство за такава съдба (на хора насилствено изтръгвани от етническите им корени, от родния им език, от културните им традиции -б.а.), но не покорно приета, тъкмо напротив - съзнателно подчинена на националния идеал, на духовната борба за независимост и възцаряването на традиционния български дух в Македония... Книгата на Методи Димов представлява сериозно предизвикателство към онези, които по един или друг начин са отговорни и свързани с настоящата и бъдещата съдба на Македония, тя е тревожен камбанен звън, известяващ, че независимостта не слага край на националния проблем.

Методи Димов живя за Македония.

Нека запомним неговите думи: "Да бъдеш българин е гордост, да отричаш е подлост." и "Нека двама братя да живеят в различни къщи (в България и в Македония - б.а.), но да се обичат и уважават."

...Сега в гр. Дупница един площад носи неговото име. Тук е издигнат и скромен паметник, от който Методи Димов е отправил тъжен взор към Македония...

________

Из книгата на Цанко Серафимов "РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА за моето българско време или щрихи към македонската орис", 2016.