Димитър Общи (1835 - 1873): безразсъдният предател

 Никола Бенин

Васил Левски. Биография
Н. Кондарев
 

Ако Общи да беше свършил само със седе си, това би било най-доброто проявление от лошите. Той обаче повлича след себе си мнозина, предава цялата архива на ЦК и всички членове на местните революционни комитети, като хвърля цялата организация в тревога — настъпва общо смущение.

Как Общи стигна до тоя злочест край? Ако се вгледаме внимателно в проявленията му, част от които разгледахме вече, то ясно е как стигна до Арабаконашката случка — неговата недисциплинираност и своеволие го довеждат до нея. Независимо от това, той би могъл да спре дотук, най-малкото да направи необходимото да запази хората от провал, да не издава никого, тъй като той е смел до безумие. И той би могъл да направи това, ако да не беше лишен от друго едно качество — разсъдителността, също така необходимо за ръководител на народната работа. В този случай той никога нямаше да има толкова черна слава на предател в нашето национал-революционно движение, Той би останал само със славата на недисциплиниран и своенравен деец. А Общи е толкова смел, че пред турските власти се държи дръзко и твърдо. Знае се кои предават най-много. Предават малодушните, страхливите хора. Въпреки това, Общи извършва предателство, което по размери напомня пропадането на жалък страхливец.

Лишен от що-годе разсъдителност, той плаща скъп данък на една погрешна тактика да изказва „множество”, та по-този начин да представи българския въпрос пред света като голям и нетърпящ

 
182

отлагане, а народа ни — жаден за човешки права и свободи. От друга страна, по пътя на „множеството”, както уверяват теоретиците на тази тактика като плачливият Хаджи Станю, заловените ще могат да си фасят кожите. Общи не мисли да спасява себе си, но мисли да спасява другите, като се улавя на препоръчаната от тях тактика — да изказва повече хора.

Не е трудно да си представим докъде води тази гибелна тактика да се издава всичко. Тези, които не могат да си я представят, нека се вгледат, нека се замислят в резултатите, които постига Общи. Той разкрива всичко. Д. Общи не изпуска нито един деец, с когото е имал работа и когото познава. Когато докарват членовете на ЦК — Димитър Пъшков и Марин Луканов, те успяват чрез дупките на нужниците да изпратят на затворените следната записка: „Другари, всичко отказвайте, никакви имена не споменувайте — спасението е в отказването”. Тая записка преобърна умовете и сърцата; хората като че ли от дълбок сън се събудиха, нравствено се сепнаха и обърнаха колата наопаки пред изправителните секции — наченаха да отказват всичко. Изпитвачите комисари се слисаха от такава неочаквана постъпка.” [1]

Всички упорито отричат да познават Общи и не знаят за съществуването на тайни комитети. „Заповедта нищо да се не казва — всичко да се отрича, от ден на ден стягаше умовете и сърцата, даваше голям кураж на отпосле хванатите да се държат, както прилича на „твърди във вярата си съзаклятници.” [2]

Най-тежко и трагично е положението на Д. Общи, той е сломен и съвсем убит от лошите резултати, които постига с тази тактика на „множеството”; вижда какъв голям провал е направил и пред каква
 

1. Вж. „Миналото” от Ст. Заимов, 1898 г., стр. 175 и следв.

2. Пак там.

 
183

гибел е изправил Вътрешната революционна организация. Заповедта да отрича всичко „го поколеба извън душа: мъчителна безсъница го хвана — разкаянието се яви в сичката си сила — морален трепет обзе душата му.” [1]

„Така че неговото предателство се дължи не на малодушие, а на една плъзгава погрешна тактика, която, веднаж възприел, фатално го е извела към гибел: другарите му — към тяхното залавяне и преследване, него самия — към вечно опозоряване на паметта му, което даже смъртта на бесилото не можа да измие.” [2]

1. Вж. „ Миналото” от Ст. Заимов,, стр. 179 и следв.

2. Вж. Г. Бакалов. „Д. Общи и В. Левски пред съда”, сп. „Нова литература, г. I, кн. 33, стр. 518, отпечатана е и в книгата му „Българското национал-революционно движение”, стр. 23 — 45.